Определение № 1284 от 13.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1284 гр. Пловдив, 13.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20265300500884 по описа за 2026 година

Производство е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.118 и чл.121 от ГПК.

Подадена е частна жалба от Н. Ю. И. против определение № 2471/25.02.2026г. по гр.д.№ 66/2026г. на ПдРС, XI гр.с., с което производството по делото е прекратено поради местна неподсъдност и е постановено изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд.

В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно не е приел за приложима местна подсъдност по чл.113 от ГПК. От жалбоподателя бил предявен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по сключен между страните недействителен договор за кредит, поради което този иск следвало да бъде разгледан от съда по неговия постоянен и настоящ адрес.

От въззиваемата страна „Изи финанс“ЕООД е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 66/2026г. на ПдРС, XI гр.с. е образувано по искова молба от Н. Ю. И. против „Изи финанс“ЕООД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 273,02 лева, частично от 973,02 лева, недължимо платена без правно основание на 27.01.2022г., на 05.02.2022г. и на 26.02.2022г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С подадения от ответника отговор на исковата молба е заявено възражение за местна неподсъдност на делото, предвид обстоятелството, че седалището и адресът на управление на дружеството били в гр. София, по което възражение първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното определение, в мотивите към което е приел, че е приложима общата подсъдност по чл.105 от ГПК по постоянният адрес или седалището на ответника.

1

В обстоятелствената част на исковата молба по първоинстанционното дело се твърди единствено, че през периода 27.01.2022г.- 26.02.2022г. ищецът- жалбоподател в настоящето производство, е превел по сметка на „Изи финанс“ЕООД сумата от общо 973,02 лева без наличието на основание за тези плащания. С подадения от „Изи финанс“ЕООД отговор на исковата молба искът е оспорен като неоснователен с твърдението, че горепосочената сума е платена на валидно правно основание, а именно сключен между страните договор за кредит № 368152 от 31.12.2021г. Посочено е също така какви по вид и размер вземания на дружеството- кредитодател са погасени с платените от И. суми.

В частната жалба се твърди, че между страните е безспорно, че плащанията са извършени по договор за кредит, но тъй като същият е нищожен, като основание на иска е посочена липсата на основание за плащанията. Това уточнение не е направено в процедурата по чл.129 от ГПК, но е във връзка с подадения отговор на исковата молба.

Действително правната квалификация на иска се определя от съда, съобразно с твърденията в исковата молба, а не съобразно с тези в писмения отговор от ответника. Както се сочи в мотивите към определение № 292/01.04.2019г. по гр.д.№ 4663/2018 г. на ВКС, IV г.о. обаче, съгласно трайната съдебна практика“ В производството по иск с правно основание чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника; в тежест на ищеца е да докаже даването, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото. Когато ответникът не докаже претендираното от него основание или ищецът докаже репликата си, че основанието е нищожно (която може да е въведена и в обстоятелствената част на исковата молба), основанието на иска е по чл. 55, ал. 1, пр. І-во ЗЗД“. Също така в мотивите към Решение № 29 от 28.03.2012 г. по гр.д.№ 1144/2010г. на ВКС се приема, че „Когато ответникът по иска възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи какво е то, ищецът може да репликира, че претендираното основание е нищожно, като посочи фактите, които го опорочават. В този случай изявлението, че даденото е без основание, е правен довод“. По- нататък е разяснено също така, че „в исковата молба ищецът не е длъжен да прави реплики на още непредявени възражения от ответника“.

Съобразно с цитираната по- горе съдебна практика на ВКС и предвид обстоятелството, че към настоящия момент и от двете страни се твърди, че спорът по делото произтича от сключен между тях договор, по който жалбоподателят- ищец има качеството на потребител, ще следва да се приложи местната подсъдност по чл.113 от ГПК, а именно местната подсъдност по постоянния и настоящ адрес на жалбоподателя, който е в гр.Пловдив. Съответно- обжалваното определение ще следва да бъде отменено, като делото се върне на ПдРС, XVIII гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2471/25.02.2026г. по гр.д.№ 66/2026г. на ПдРС, XI гр.с., с 2 което производството по делото е прекратено поради местна неподсъдност и е постановено изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд.

ВРЪЩА делото на П д Р С , XI гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3