Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1563 от 13.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3001/2021
Вид
Определение № 1563
Подписан
13.12.2021
В сила
13.12.2021
Състав
Стефка Тодорова Михова, Мирела Георгиева Чипова, Борис Димитров Илиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 и 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127 и 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1563 гр. Пловдив, 10.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно гражданско дело № 20215300503001 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. Г. ИВ., ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника му адвокат Б., против Определение № 7636 от 28.09.2021 г., постановено по гр. д. № 15107 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., в частта, с която е прекратено производството по предявените от жалбоподателя насрещни искове.

Жалбоподателят посочва, че препис от определението не му е бил връчен, въпреки че има правен интерес от обжалването му. Твърди, че с подадения от него отговор на исковата молба надлежно е заявил насрещни искови претенции. Поддържа, че оттеглянето на първоначалната искова молба не е основание за прекратяване на цялото производство, поради което и отправя искане до въззивния съд за отмяна на обжалваното определение в частта относно насрещния иск и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата по частната жалба Н. К. ИВ., ЕГН: **********, в който се взема становище за нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на определението в обжалваната му част. В условията на евентуалност се навежда възражение, че РС – Пловдив не е местно компетентен да разгледа производството по насрещния иск и се отправя молба за изпращането му по подсъдност на РС – Ямбол или РС – Бургас.

Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Доколкото действително препис от този акт не е бил 1 връчен на жалбоподателя, въпреки че същият има правен интерес от обжалването му, съдът намира, че жалбата е подадена в срок.

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на Н. К. ИВ. с вх. на регистратурата на РС – Ямбол № 3674/21.06.2021 г., с която против Т. Г. ИВ. са предявени обективно кумулативно съединени искове за прекратяване на сключения между страните брак с развод по вина на ответника, за упражняване на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете Г.Т.И,., за определяне режим на лични отношения на детето с бащата, за издръжка на детето и за фамилното име след развода. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът Т. Г. ИВ. (тук жалбоподател) е направил възражение за неподсъдност на делото на РС – Ямбол. В посочения срок същият е подал и отговор на исковата молба, с който е предявил насрещен иск за прекратяване на брака с развод по изключителна вина на съпругата Н. К. ИВ., съединен с небрачни искове за упражняване на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете Г.Т.И,., за определяне режим на лични отношения на детето с майката, за издръжка на детето, за ползване на семейното жилище и за фамилното име след развода. С влязло в сила Определение № 608 от 29.06.2021 г., постановено по гр. д. № 1862 по описа на РС – Ямбол за 2021 г., съдът е уважил възражението за неподсъдност на ответника и е прекратил производството по делото, като го е изпратил за разглеждане на РС – Пловдив. Междувременно с молба с вх. № 6665/07.09.2021 г. ищцата И. е заявила, че оттегля иска си и отправя искане за прекратяване на производството по делото.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е констатирал, че с молба от 07.09.2021 г. ищцата е оттеглила предявения иск, като на основание чл. 232 ГПК е прекратил производството по делото в цялост.

Насрещният иск представлява способ за последващо обективно съединяване на искове, като същевременно е и форма на защита на ответника срещу претенцията на ищеца. Следва да се има предвид, че той не е акцесорен спрямо първоначалния. По правило при прекратяване на производството по първоначалния иск делото остава висящо в частта относно насрещния. Изключение от това правило е налице, когато насрещният иск е предявен като евентуален, в който случай производството се прекратява в цялост, но настоящата хипотеза не е такава. Оттеглянето на иска представлява изявление на ищеца до съда, с което той се отказва от търсената с иска по висящия процес защита, и по този начин десезира съда от спора, като си запазва обаче направените от него правни твърдения, както и възможността да предяви същите с нов иск срещу същия ответник. В случая съдът е бил десезиран единствено от разглеждането на предявените първоначални искове.

Възникналото основание за прекратяване на производството по първоначалните искове не обуславя прекратяване на производството и по насрещните искови претенции, заявени с отговора на исковата молба. Като е 2 прекратил производството по делото изцяло, първоинстанционният съд е нарушил процесуалния закон.

Във връзка с наведените от ищцата възражения следва да се отбележи, че с отговора на исковата молба ответникът ясно е заявил предявяване на насрещен иск за развод, поради което не може да се приеме, че същият е формулирал единствено искане за предоставяне на родителските права и издръжка. Дали при предявяване на насрещните искове са съобразени изискванията за редовност на исковата молба по чл. 127 и 128 ГПК следва да се прецени от първоинстанционния съд, който дължи извършването на действията по проверка по чл. 129 ГПК. Неотносимо към спорния в настоящото производството въпрос е и наведеното с отговора на частната жалба възражение за местна неподсъдност на делото пред РС – Пловдив.

По изложените съображения частната жалба се явява основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено в частта досежно предявените от частния жалбоподател насрещни искове, а делото – върнато на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

По разноските, сторени от частния жалбоподател по гр.д. № 1862 по описа на РС – Ямбол за 2021 г., за които към жалбата е приложил списък по чл. 80 ГПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд съобразно изхода на спора.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 7636 от 28.09.2021 г., постановено по гр. д. № 15107 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., в частта, с която е прекратено производството по предявените от Т. Г. ИВ., ЕГН: **********, насрещни искове.

В Р Ъ Щ А делото на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3