Разпореждане № 4012 от 25.08.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК

Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XIV-ти състав в проведеното на 25.08.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2468 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Мария Ем. Антова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК констатира следното Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404, бул. „България” № 81В, ап. 3, общ. Столична, обл. София /столица/, против длъжника З. М. Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес по заявлението: с.***, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 705.72 лв. /седемстотин и пет лева, седемдесет и две стотинки/ лева, представляващи главница, дължима по договор за кредит № ***, сключен на ***г. между З. М. Д. и „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК 175330437, обезпечен чрез сключен на същата дата договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника, цедирано на заявителя със сключен на 02.03.2021г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, ведно със законната лихва върху главницата от 22.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението; 99.96 лв. /деветдесет и девет лева, деветдесет и шест стотинки/ лева, представляващи договорна лихва за периода от 03.09.2019г. до 20.09.2020г.; 400.74 лв. /четиристотин лева, седемдесет и четири стотинки / лева, представляващи мораторна лихва за периода 03.09.2019 г. – 11.08.2025г., 520.79 лв. /петстотин и двадесет лева, седемдесет и девет стотинки/ лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението; 260.54 лв. /двеста и шестдесет лева, петдесет и четири стотинки/ лева – лихва по договора за поръчителство за периода от 03.09.2019г. до 11.08.2025г., както и сторените разноски – 33.79 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за заем, договор за предоставяне на поръчителство и др.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа. Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни.

Съображенията за това са следните: Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави.

Досежно сумата в размер на 520.79 лв. /петстотин и двадесет лева, седемдесет и девет стотинки / лева, представляващи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и сумата от 260.54 лв. /двеста и шестдесет лева, петдесет и четири стотинки/ лева, представляваща лихва по договора за поръчителство, съдът следва да отбележи следното: видно от обстоятелствената част на депозираното заявление е, че между страните е уговорено заплащане на възнаграждение в полза на заявителя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133 за това, че по силата на договор за поръчителство той се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията на последния към третото лице-кредитор. Възнаграждението обаче е уговорено с лице, което е изцяло контролирано от кредитора по договора за кредит, който като едноличен собственик на капитала на 1 поръчителя има право на цялата му печалба. Тоест, крайният финансов резултат от договора за предоставяне на поръчителство е в полза на кредитора по договора за кредит. Няма данни да е имало възможност за избор на друго лице за поръчител. Освен това изискването да се предостави обезпечение, за да се разгледа искането за кредит в малък срок съставлява и злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя (по слабата страна), който очевидно има нужда от средствата. Или, анализът на разпоредбите на процесния договор води до извода, че е налице неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. На следващо място, от предвиждането на банкова гаранция като друг допустим метод на обезпечаване, става още по-ясна оказваната икономическа принуда да се сключи договор с посочен от кредитора поръчител, защото е повече от ясно, че ако отговаря на изискванията на банка за издаване на банкова гаранция, то потребителят ще отговаря и на изискванията на банката за получаване на кредит от нея самата при това при ноторно известния факт, че лихвите на банките са далеч по-ниски от лихвите на небанковите финансови институции. Освен всичко изложено се налага и извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга - да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. В съвкупност тези факти сочат, че целта на договора за предоставяне на поръчителство е да се получи плащане, което да отиде в крайна сметка в полза на кредитора п о договора за кредит, което от своя страна съставлява разход пряко свързан с кредита, който разход не е включен в ГПР по кредита (това е скрит разход, имащ характер на допълнително възнаграждение за кредитора извън договорната лихва). С него обаче ГПР ще надхвърли допустимите от чл. 19 ЗПК пет пъти размера на законната лихва (50 %). Именно чрез позволени от закона средства (създаване от кредитора на негово собствено дружество, чиято печалба се формира основно от възнаграждения по договори за предоставяне на поръчителство в полза на собственика му за задължения на клиенти на този собственик се постига заобикалянето на чл. 19 ЗПК. Предвид изложеното се налага изводът, че макар всеки един от договорите, представени на съда със заявлението по чл. 410 ГПК, а именно: договорът за кредит и договорът за поръчителство, формално да представляват самостоятелни договори, при внимателния им анализ се установява договорна обвързаност между кредитора и поръчителя, което е видно както от уговорката за сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя ЮЛ - поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, така и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство. Така, дългът по кредитното правоотношение с така уговорените акцесорни плащания следва да се разглеждат като едно цяло, тъй като е видно, че задължението към поръчителя е неделимо от основното задължение по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. Поради горното на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК клаузата предвиждаща възнаграждение на поръчителя е нищожна и такова не се дължи.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса – 33.79 лева. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 50,00 (петдесет) лева, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност.

Претендираните разноски за подготовка на документи за завеждане на дело по смисъла на чл. 13 от НЗПП не се следват на заявителя, тъй като това процесуално действие се включва в обема на представителството по делото и възнаграждението за това е определено по реда на чл. 26 от НЗПП. Посочените разноски следва да се редуцират с оглед уважената част от заявлението, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: 20.51 лв. – държавна такса 2 и 30.35 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която З. М. Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес по заявлението: с.***, ДА ЗАПЛАТИ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404, бул. „България” № 81В, ап. 3, сумите: 705.72 лв. /седемстотин и пет лева, седемдесет и две стотинки/ лева, представляващи главница, дължима по договор за кредит № ***, сключен на ***г. между З.

М. Д. и „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК 175330437, обезпечен чрез сключен на същата дата договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника, цедирано на заявителя със сключен на 02.03.2021г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, ведно със законната лихва върху главницата от 22.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението; 99.96 лв. /деветдесет и девет лева, деветдесет и шест стотинки/ лева, представляващи договорна лихва за периода от 03.09.2019г. до 20.09.2020г.; 400.74 лв.

/четиристотин лева, седемдесет и четири стотинки / лева, представляващи мораторна лихва за периода 03.09.2019 г. – 11.08.2025г., както и сторените разноски – 20.51 лева държавна такса и 30.35 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404, бул. „България” № 81В, ап. 3, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва:

520.79 лв. /петстотин и двадесет лева, седемдесет и девет стотинки/ лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението и 260.54 лв. /двеста и шестдесет лева, петдесет и четири стотинки/ лева – лихва по договора за поръчителство за периода от 03.09.2019г. до 11.08.2025г.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред КнОС.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Мария Ем. Антова )

3