Решение № 4006 от 04.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4006 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело № 20231100504227 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК и чл.248 ГПК.

Първоначално делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „У.“ АД, ЕИК:

*******, със седалище и адрес на управление : град София, ж.к. „*******“, ул. „******* № ******* срещу Решение №230 от 12.01.2024 год., постановено по в.гр.д. №4227/2024 год. по описа на СГС, II-Г състав, с което е потвърдено Р ешение №2225 от 15.02.2023 г., постановено по гр.д. № 5820/2021 г. по описа на СРС, 75 състав , с което са уважени предявените от Н. В. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл.344,ал.1, т.2 и чл.344, ал.1,т.3 вр. чл.225 КТ и е признато за незаконно, отменено е уволнението и ищцата е възстановена на предишната й работа и въззивникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение за оставане без работа за периода 22.07.2021 год.-22.01.2022 год. в размер на 16 033,50 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 04.08.2021 год. до окончателното изплащане.

Срещу решението е подадена молба с правно основание чл.247 от ГПК и чл.248 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка. Молителката Н. В. Д., ЕГН ********** твърди, че въпреки формулираното в мотивите за осъждане на въззивника „У.“ АД, ЕИК: ******* да заплати на ищцата – въззиваем, сторените по делото разноски, в диспозитива на решението съдът е постановил, че последната следва да заплати на въззивника разноски. Моли съда да измени решението, като приведе диспозитива в съответствие с изхода на спора и възприетото в мотивите, да осъди въззивника да заплати на въззиваемата претендираните разноски.

В предоставения срок за отговор на молбата, въззивникът не подава отговор.

Предвид развитието на производството и изхода на спора пред въззивната инстанция, съдът 1 намира, че е допусната очевидна фактическа грешка, доколкото правилно в мотивите си съда е констатирал на коя от страните, на какво основание и в какъв размер се дължат разноски. Неточно е отразяване този правилен и мотивиран извод на съда в диспозитива на решението, където страните са разменени и ищцата – въззиваем е осъдена да заплати разноски, вместо ответника – въззивник. Следователно, следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 от ГПК.

По отношение на молбата, в частта с която се иска присъждане на пълния претендиран от ищцата – въззиваем размер на направените разноски, въззивният съд намира същата за недопустима. Решението е постановено на 12.01.2024 год., като в него е указано, че подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на съобщението пред ВКС, като на основание чл.

248, ал.1 от ГПК в същия срок съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съобщението за постановеното решение ищцата е получила на 24.01.2024 год., като видно от отбелязването върху гърба му, то е получено от адвокат със задължение да предаде. Настоящата молба е подадена на 05.03.2024 год., което е след предоставения едномесечен срок. За пълнота, възражението за прекомерност, което молителката опитва да въведе в настоящата молба е преклудирано, доколкото последната нито в отговора на въззивната жалба, нито в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд не е възразила срещу размера на претендираните от ответната страна разноски. Съдът правилно е определил приложимата разпоредба, по която да се изчисли възнаграждението на процесуалния представител на ищцата, поради което препраща към мотивите на съдебното решение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, приема, че е налице основание за поправка на очевидна фактическа грешка и същата следва да бъде поправена.

Водим от горното и на осн. чл. 247 ГПК, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл.247 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка, като в диспозитива на решението в частта за разноските следва да се чете: „ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, „У.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление : град София, ж.к. „*******“, ул. „******* № ******* да заплати на Н. В. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* сумата от 1 843,15 лева, разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. №25612 от 05.03.2024 год., подадена от Н. В. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, ул. „******* в частта, с която се иска изменение на решението в частта за разноските на основание чл.248 ГПК, като НЕДОПУСТИМА.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3