Решение № 20288 от 08.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20288 гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110117467 по описа за 2023 година

Предмет на делото е предявен от „Топлофикация София" ЕАД срещу Д.

З. В., от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите 1 190,35 лева (хиляда сто и деветдесет лева и 35 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периодa от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 210,41 лева (двеста и десет лева и 41 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 07.09.2022 г., 27,24 лева (двадесет и седем лева и 24 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 5,52 лева (пет лева и 52 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 07.09.2022 г.

По така подаденото заявление било образувано гр.дело № 50947/2022 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът подал писмено възражение, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на установителен иск. При така изложените факти и 1 като поддържа, че ответника, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ...., аб.№ 236533, е потребявал топлинна енергия в периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същия дължи заплащане на сумите 1 190,35 лева (хиляда сто и деветдесет лева и 35 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периодa от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 210,41 лева (двеста и десет лева и 41 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 07.09.2022 г., 27,24 лева (двадесет и седем лева и 24 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 5,52 лева (пет лева и 52 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 07.09.2022 г. Ответникът - ползвател на имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и съответно е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца, същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна 2 собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия с „Бруната България“ ООД, гр. София съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба. Ето защо ищецът моли след доказване основателността на иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответника заплащане на сумите 1 190,35 лева (хиляда сто и деветдесет лева и 35 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периодa от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 210,41 лева (двеста и десет лева и 41 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 07.09.2022 г., 27,24 лева (двадесет и седем лева и 24 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 5,52 лева (пет лева и 52 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 07.09.2022 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. З. В., чрез адв. К., е депозирала отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, по подробно изложени съображения. Твърди, че не оспорва да е доставяна топлинна енергия в твърдените от ищеца количества. Оспорва да е собственик на процесния имот. Заявява, че не дължи суми за дялово разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач – „БРУНАТА“ ООД, гр. София, намира че дружеството е водило надлежно топлинното счетоводство за процесния период.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр.д. № 50947/2022 г. по описа на СРС, 90 3 състав, от ищеца на 20.09.2022 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ..... По отношение на собствеността на процесния недвижим имот е представена заповед № 505/90 г. на Председателя на ОНС Сердика за продажба на държавен недвижим имот от 10.07.1990 г., видно от който наследодателя на ответницата ... /нейна майка, съгласно служебна справка НБДН от 12.08.2021 г., приложена към исковата молба на 16 от делото/ е придобила собствеността на процесния недвижим имот, след изплащане на цената, която съдът намира, че е платена съгласно вписаната законна ипотека вх. № 5142/08.02.1991 г., том 12, стр. 179 на Службата по вписванията за отпуснат заем от ДСК за закупуване на имот именно съгласно заповед № 505/90 г. на Председателя на ОНС Сердика. Затова и доколкото по делото няма твърдения, респ. данни ответницата да се е отказала от наследството на майка си, респ. да се е разпоредила с процесното жилище, съдът намира, че страните по делото са в договорни правоотношения по доставка на ТЕ за имота.

От неоспорените от ответника писмени доказателства, представляващи два броя документи за изравнителни сметки и два броя документи за годишен отчет, издадени от третото лице – помагач, които съдът кредитира, се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение – „БРУНАТА“ ООД съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като не е налице спор между страните по делото, че изчисленията са правени съгласно нормативната уредба.

Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна инсталация, отопление и БГВ, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР .

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не е платил начислените суми за процесния период, като начислени от ищеца по фактури и след корекции по изравнителни сметки са суми в размер на 1 190.28 лв. главница и лихви в размер на 210.40 лв . Размерът на сумите за главница и лихви, които касаят период след 20.09.2019 г., т.е. тригодишен период преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 20.09.2022 г. и не са погасени по давност са в размер на 908.29 лв. главница и 153.86 лв. лихви.

4

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Исковете са частично основателни.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на 5 имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се намира процесния недвижим имот е осъществявано от „БРУНАТА“ ООД.

В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период, видно от СТЕ. Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това вещо лице е съобразило корекциите, а именно 1 190.28 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за процесния период. За преценка основателността на иска съдът ще следва да разгледа и възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Съдът намира същото възражение за основателно, поради изтекла погасителна давност, която в случая е тригодишна, според чл.

111, б.в. от ЗЗД. Затова за сумите преди 20.09.2019 г., с оглед депозираното заявление по чл. 410 от ГПК на 20.09.2022 г., а именно за сумата 908.29 лв., представляваща главница за ТЕ вземането се явява основателно. До пълния предявен размер искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.