Определение № 944 от 10.04.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 944 гр. Бургас, 08.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20242100500404 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по жалбата на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК 131001375 гр.София 1715 р-н Витоша, кв.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков Казанджията“ 4-6,чрез пълномощник адв.

П.Димитрова- АК- Стара Загора против Разпореждане 2144/21.02.24г., с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу З. А. Х. от ****, ЕГН **********, за главница над 2871,01лв.,ведно със законна лихва за забава в периода от 20.02.24г. до изплащането на вземането, за сумата от 397,80 лв. договорна лихва за периода от 07.04.23г. до 09.01.24г. и за сумата от 133,68лв.- лихва за забава върху цялата дължима главница, изчислени за периода от 07.04.23г. до датата на подаването на заявлението в съда, ведно с част от сторените в производството разноски.

В обжалваните части разпореждането се сочи за незаконосъобразно, т.к. е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и не е съобразено с действащото законодателство и съдебната практика.

Конкретно се възразява срещу аргументите на съда, че договор за стоков кредит(ДСК) № 5438371 от 04.02.23г., от който произтича вземането на кредитора, е изначално недействителен и потребителят дължи само чистата стойност на кредита по причина, че договорът е подписан при явно неизгодни условия, които кредиторът е наложил, имайки предвид сключената застраховка, която според РС е задължително условие за сключването на договора и за получаването на кредита.

Страната намира договора за валиден, като сключен в изискуемата от ЗЗД писмена форма, а подписването му от потребителя ведно с погасителния план сочели, че заемополучателят е бил изцяло наясно със съдържанието и условията за получаване на кредита. Заемателят е договорил и усвоил кредит от общо 3587,05лв., с оглед закупуването на стока(мобилен телефон) на стойност от 2949 лв. и такъв за застраховка от 638,05лв., платима еднократно, която според ОУ представлява 1 част от главницата по кредита.Поддържа се, че е нямало основание съдът да приеме сключването на застраховката за задължително. Тя е била пожелана от клиента, което той писмено е заявил, за да се възползва от застраховката на закупения телефон. Общият размер на дължимата за връщане сума ведно с възнаградителната лихва е в размер от 4491лв., ГПР е нисък (16,34%) и не е променлив, а ГЛП е 15,23%, следователно според страната няма обективно основание за изводите на БРС за недействителност, предвид визираната в ЗПК горна граница на размера на ГПР от 50%.

Условията на договора били ясни и длъжникът бил добре запознат с тях, той бил взел информирано решение за сключването му. Поддържа се противно на приетото от РС, че в случая са спазени всички изисквания на закона за валидност на договарянето, визирани в чл.10, ал.1, чл.11,ал.1,т.9-10 ЗПК.

В обобщение се моли за произнасяне, при което неправилното разпореждане да бъде отменено и съдът да върне делото на първата инстанция със задължителни указания за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за цялата претендирана по делото сума (главница, лихви и разноски) срещу З. Х..

Проверката на БОС по чл.275 от ГПК сочи частната жалба за редовна и допустима, т.к. е подадена от лице с право на жалба, в рамките на визирания в закона преклузивен процесуален срок, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред съда, компетентен да се произнесе по нея.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, а съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д.№1054/24г. по описа на БРС е образувано по заявлението на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД за сумите: главница от 3509,06лв. дължими по ДСК №5438371 от 04.02.23г., договорна лихва от 397,80лв. за периода от 07.04.23г. до 09.01.24г.(датата на получено уведомление за предсрочна изискуемост на вземането по кредита); лихва за забава от 133,68лв., считано от 07.04.23г.(началната дата на забавата) до датата на подаването на заявлението(20.02.24г.); ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението до окончателното й изплащане.Дирени са и разноски за производството от 80,81лв. за държавна такса и от 240 лв. с включено ДДС за адвокатско възнаграждение.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Между длъжника и „Уникредит консюмър файненсинг“ ЕАД е сключен договор за стоков кредит № 5438371 / 04.02.2023 год., по който дружеството предоставило на З. Х. стоков кредит в размер на 3587,05лв. за закупуване на мобилен телефон и аксесоари за срок от 36 месеца, при връщането му на равни месечни вноски с краен срок на погасяване -07.02.26г.Заемателят е погасил част от месечните си вноски, след което е спрял обслужването на кредита, като е останала неплатена обща сума от 4040,54лв.,включваща гореописаните вземания. Поради неплащането на две вноски от кредита, той бил станал предсрочно изискуем. Твърди се, че длъжникът е изрично уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението, на дата 09.01.24г.

На 11.10.23г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между кредитодателя и заявителя по заповедното производство „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, по силата на който задължението на З. А. Х., произтичащо от горепосочения договор за стоков кредит е изкупено от цесионера. Сочи се, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията и че му е предоставен срок за доброволно изпълнение, което обаче не е било осъществено при дадената възможност.

При тези обстоятелства и данни първоинстанционният съд е издал заповед по чл.410 от 2

ГПК само за непогасената част от главницата, отпусната като кредит за закупуване на стоката, не и за тази, представляваща заем, отпуснат за изплащането на сключената застраховка с еднократна вноска от 638,05лв.

Останалата част от вземанията е отказана, защото договорът е обявен за недействителен, като сключен в разрез с целта по чл.2 от ЗПК(Закона за потребителския кредит), при явно неизгодни за потребителя условия, които икономически по-силната страна е наложила (сключването на договор за застраховка, при това с избрано от нея лице) като условие за отпускане на кредита, като премията на застрахователя се кредитира, съотв. се администрира също от нея.

Сочи се, че със сключването на договора за застраховка и кредитирането на премията се цели заобикаляне и на разпоредбите на чл.10а и чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите, т.к. § 1, т.1 от ДР на ЗПК определя като ”общ разход по кредита “ всички разходи по него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, поспециално надбавката и застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

Застрахователната премия фигурирала в общите разходи за потребителя, но не била включена във величината на годишния процент на разходите, респ. на общите разходи по кредита настоящи или бъдещи, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т.1 и т.2 от ДР на ЗПК. Всичко това водело до значително и недопустимо оскъпяване на кредита. Ето защо на основание чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПК, договорът се приема за изцяло изначално недействителен, а потребителят за дължащ връщане само на чистата стойност на кредита, респ. на неплатения остатък от него, без включена застрахователна премия и без договорно възнаграждение, чиято дължимост е обусловена от валиден договор.

Бургаски окръжен съд намира обжалваното разпореждане за неправилно.

Цедентът на дружеството заявител по заповедното производство действително е сключил с длъжника физическо лице договор за стоков кредит № 5438371 от 04.02.23 година за сумата от 2949 лв., с оглед кредитиране закупуването на мобилно устройство с аксесоари, за срок на погасяване от 36 месеца, при заплащането на равни месечни вноски от по 124,75лв. месечно,включващи подлежаща на връщане главница и възнаградителна лихва, при обща стойност на дълга от 4491 лв., ГЛП 15,23% и ГПР от 16,34%.

Към този заем е прибавен и кредит за сумата от 638,05 лв.-еднократно дължима застрахователна премия по успоредно съществуващ с кредитния договор застрахователен такъв между „Уникредит Консюмър Файненсинг“ЕАД като застраховано лице и „Кардиф Живото застраховане- клон България“ и „Кардиф Общо застраховане- клон България“- в качеството на застрахователи -от друга, за което З. Х. се е съгласил, както и за това кредитодателят да плати от негово име горепосочената сума на застрахователите.По тази причина първоначалната главница е нараснала на 3587,05лв.

Застраховката обезпечава както връщането на изтегления заем, така и погиване, повреда,кражба и грабеж на закупения телефон(продукт „Защита Макс“) и няма данни да е задължително условие за сключването на договора за кредит, а е допълнителна услуга, която потребителят може да ползва срещу съответното заплащане.

Така уговорената застраховка, гарантираща получаването на обезщетение при погиване или повреда на закупеното устройство и кредитоспособността на длъжника е по желание на 3 клиента, следователно излиза извън предметния обхват на §1 от ЗПК и не може да се приеме за разход, който следва да бъде включен в ГПР.

Извън изложеното, съдът съобразява, че уговореният размер на ГПР е значително под горната граница, допустима според чл.19, ал.4 от ЗПК- понастоящем 50%.

В този смисъл, дори да се допуснеше, че еднократната застрахователна вноска трябва да се включи в ГПР, императивно постановеното от закона ограничение в размера отново не може да бъде достигнато, нито преодоляно. Премията от 638,05лв. представлява приблизително 22% от кредита за покупката на мобилното устройство от кредитополучателя.

В обобщение на изложеното и предвид извършената според изискванията на чл.411 от ГПК проверка на заявлението по чл.410 от ГПК, БОС намира, че по делото няма основание да се приемат за нарушени чл.10, ал.1, и чл. 11, ал.1, т.7-12 и 20 от ЗПК, поради което процесният договор за стоков кредит не може да се определи като изцяло недействителен на основание чл.22 от ЗПК и спрямо кредитора да се приложи санкционната последица на чл.23 от същия закон, съгласно който на връщане от длъжника подлежи само чистата стойност на кредита.

Според БОС главницата е дължима изцяло, следователно неизплатената част от нея подлежи на присъждане на заявителя по заповедното производство.

На следващо място и т.к. плащането е в забава, тя следва да бъде санкционирана с присъждането на обезщетение в размер на законната лихва, уговорена в чл.13 от ОУ на кредитора, която величина в случая е съобразена с императивната разпоредба на чл.10 , ал.2 от ЗЗД(ОЛП +10%), следователно лихвата не може да се приеме за недължима и поради противоречие с разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗПК, забраняваща надвишаването на така посочения праг.Лихвата за забава в случая възлиза на 133,68лв. и се сочи за формирана като сборно задължение, изчислено върху частта от главницата по всяка от просрочените анюитетни вноски за периода от деня, следващ падежа на всяка от тях, съобразно погасителния план,като се твърди съобразяване с чл.6 от ЗМДВИП.

Договорната лихва( в размер 397,80лв.) също подлежи на присъждане, т.к. се твърди да е изчислена на база погасителния план към договора за периода от 07.04.23г. до 09.01.24г.,при което се отчита фактът на настъпилата предсрочна изискуемост на неплатения остатък и длъжникът не се натоварва със заплащането на възнаграждение за кредитирането извън крайния момент на действието на сключения с тази цел договор.

Изводимо от горното е, че заявените пред БРС вземания следва да бъдат изцяло уважени, ведно с всички понесени разноски за заповедното производството, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, с присъждането на допълнително 26,39лв.за таксата и с допълнително 120лв. с ДДС за възнаграждението, или на общата сума от 146,39 лв.