Решение № 1723 от 30.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1723 гр. Варна, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20233110203079 по описа за 2023 година Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба, предявена от Й. Р. К., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 186 от 18.05.2023г. на Зам. Кмет на Община - Варна, с което на Й. Р. К., ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 20.00лева на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че то е незаконосъобразно, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон, както и оспорва описаното нарушение в НП и АУАН и иска отмяната на НП.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана по същество.

В съдебно заседание въззивникът нередовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована за дата на съдебно заседание не изпраща представител, депозирано е писмено становище от страна на ю.к.Д. с което оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на НП и присъждане на минимално юрисконсултско възнаграждзение по делото.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на 1 неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Зам. Кмет на ОбщинаВарна.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.03.2023г. в гр. Варна около 17:00ч. на ул.“Любеен Каравелов“ №1, въззивника е паркирал управляван от него л.а. „Дачия“ с рег.№ В 6219ВС, собственост на Н.С.А., в зоната на действие на пътен знак В-27, пътен знак Е20 и указателна табела Т-17, с което затруднява останалите участници в движението.

Нарушението е квалифицирано по чл.6 ал.1 от ЗДвП. АУАН е надлежно връчен.

Срещу АУАН е депозирано надлежно възражение от страна на въззивника.

В последствие е издадено атакуваното НП, като АНО не се е произнесъл по какъвто и да било начин по направените възражения. В НП е възприета описаната в АУАН фактическа обстановка, а също така и правната квалификация на нарушението. В него нарушението е квалифицирано по чл.6 ал.1 от ЗДвП и е ангажирана отговорността на въззивника, като му е наложена глоба в размер на 20.00лв на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП.

Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на К. е проведено незаконосъобразно и неправилно, като съществено е нарушено правото му на защита.

На първо място, от приложените по делото доказателства е невъзможно 2 да се установи описаното нарушение, доколкото от изготвената и приложена снимка на мястото на нарушението не е виден нито един пътен знак.

Безспорно е обаче, че автомобила управляван от въззивника е регистриран и обозначен като таксиметров автомобил и се е намирал на таксиметрова стоянка.

Отделно от изложеното, дори да се приеме, че описаните в АУАН и НП пътни знаци са били налични – факт който не се спори от страните, съдът намира, че не е достатъчно описването на пътните знаци единствено и само с техните букви и цифри и то особено що се отнася до описанието на указателната табела. За съдът е ясно, че указателните табели Т-17 са със свободен текст и описването им само с буква и цифра не е достатъчно конкретно, като въобще е невъзможно да се установи съдържанието на табелата.

Неправилно е посочена и правната квалификация на нарушението, доколкото в АУАН и НП е описано, че процесния автомобил е паркиран неправилно, а правилата за престой и паркиране са уредени в Раздел ХІХ чл.

98 от ЗДвП, а нарушението не е правилно отнесено към нарушената правна норма. Посочената като нарушена правна норма е обща и не описва конкретното нарушение.

Така описаните процесуални нарушения съдът намира за съществени и неотстраними във фазата на съдебното производство, поради което и представлява самостоятелно отменително основание, отделно от нарушението изразяващо се в липсата на обсъждане и произнасяне по направените от въззивника възражения срещу АУАН, каквото задължение безспорно е имал АНО, съгласно чл.52 ал.4 от ЗАНН.

Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното, съдът постанови

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 186 от 18.05.2023г. на Зам. Кмет на Община - Варна, с което на Й. Р. К., ЕГН ********** е наложена 3

ГЛОБА в размер на 20.00лева на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението , че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4