Протокол № 1612 от 13.12.2022, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1612 гр. Пазарджик, 08.12.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски Наказателно дело частен характер № 20225220201480 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Тъжителят Г. Я. Я.- редовно призован се явява лично и с адв. Н. П. АК Пазарджик, надлежно упълномощена, представя пълнoмощно и договор за правна защита и съдействие.

Подсъдимият И. Н. В.- редовно призован се явява лично и с повереника адв.И. В. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен, представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Снема се самоличността на подсъдимия, както следва:

И. Н. В.: роден на ... г. в с. Ц., живущ в гр. Ц., ул. „31-ва“ №2, с настоящ адрес в гр. Пазарджик, ул.„М.“ № 36, със средно образование, българин, български гражданин, женен, неосъждан, ЕГН: **********.

ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от тъжбата.

Разяснени бяха правата на подсъдимия съгласно НПК.

1

Не се направиха искания за отвод на състава на съда и секретаря.

АДВ. П.: Нямам искания към настоящия момент.

АДВ. В.: Нямам искания към настоящия момент.

Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

ПРОЧЕТЕ СЕ ТЪЖБАТА ОТ ЧАСТНИЯ ТЪЖИТЕЛ

ПРОЧЕТЕ СЕ И ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

АДВ. П.: Поддържаме тъжбата с всички изложени в нея обстоятелства, както и гражданският иск и доказателствените искания така, както сме ги посочили.

АДВ. В.: Генералното ми становище във връзка с тъжбата, че определени факти и обстоятелства не отговарят на обективната действителност. Не възразявам гражданският иск да бъде приет за съвместно разглеждане. Не възразявам срещу направените доказателствените искания, нашите доказателствени искания ще ги направя след като изслушаме обясненията на подсъдимия, за да мога да ги обоснова.

Съдът счита, че следва да се приеме за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес предявения граждански иск с тъжбата.

Същият е процесуално допустим, подаден е в законноустановения срок и няма да затрудни наказателното производство, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес предявения граждански иск от тъжителя Г. Я. Я. против подсъдимия И. Н. В. за сумата от 24000 /двадесет и четири хиляди/ лв., представляваща причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2021 г.- датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

КОНСТИТУИРА като граждански ищец в настоящия процес Г. Я. Я..

СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

2

АДВ. П.: На този етап нямаме съгласие за спогодба.

АДВ. В.: На този етап нямаме съгласие за спогодба.

СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ПОДСЪДИМИЯ:

ПОДС. В.: Разбирам обвинението и желая да дам обяснения.

Категорично има обстоятелства, които го предшестват и те са от доста съществено значение. Познавам Г. Я. от 2-3 години покрай работата на съпругата ми откогато започна работа в „Н. С.“. Не сме имали пререкания с него. Отношенията ни са били като на познати на „ здравей, здрасти“ и не сме имали драми. Главоболията ни с него започнаха около май месец 2021г. и причината беше основно жена ми като колеги в предприятието. Не мога да кажа каква е била искрата, за да се породят. Това, което се случи -аз със съпругата ми имам много силна връзка, заедно сме поС.но. Познавам я от 8ми клас, ходя с нея и после докато завърши средно и висше образование.

Периодично започна да се прибира след работа и темата непрекъснато на разговор беше Я.. Той обсъжда работата и че не е некадърна, че е спусната с връзки, че ако не е мъжа и тя няма да седи и час в това предприятие и си позволява неща, които не са нейна работа. Че е селянка, която е дошла и раздава акъли и дава мнения и това не е нейна работа. Обиди спрямо нея и пред колегите и. През месец юли зачести, е той ще направи всичко възможно да я уволни от работа, защото тя няма място в това предприятие и няма компетенциите да бъде в това предприятие. Тя е сезирала няколко пъти тогавашния управител С. Ц. за ситуацията за което аз и казах да запознае прекия ръководител и той да вземе отношение в това нещо и разговора беше непрекъснато в тази насока. Вечер темата беше Я.. Интересното е че тя като административен секретар няма властови правомощия към него. Тя човек, който е като дясна ръка на ръководителя на предприятието и всички което казва и прави и е възложено от директора на предприятието. Той и каза „иди кажи работното време днес, да не прекаляват, защото напускат по-бавно работа“ и няма нещо, което тя самоволно да нарежда и прави, за да има такова отношение към нея. Аз не си обяснявам отношението и това натрупване във времето. Това, което ми е споделяла и това, което мен ме е накарало да се притесня, че той спрямо другите си колеги не е изпадал само 3 във вербални атаки. Разказа ми за един случай при който един неин колега Кръстев, но не се сещам как му беше малкото име, който в процеса на работа при спор за служебни задължения кой е по-голям служител, Г. Я. го е ударил през лицето пред свидетели и момчето си е изкарало медицинско. Тръгнали са на съд и след това са се помирили. Нейната предишна секретарка, момичето също е пускало два сигнала срещу него, защото я е заплашвал със саморазправа и я наричал „пача, мърша“ и има официален сигнал за това нещо. Обиждал е друга колежка Р.П. също с обидни квалификации към нея, в смисъл манталитета му към колегите- на пръв поглед той е спокоен човек, но проблема му е че на моменти пали от четвърт и избухва, напада ги и ходи да се извинява после. Това, което е споделяла, че „някой ден и мен ще ме ошамари- такава и онакава съм била“. Трупаше се напрежение от май месец до към конкретния случай и в този ден това нещо явно избухна набирайки скорост. Конкретния ден на 27-ми за случая тя не ми се обади. Обади ми се А. В.-той е служител в предприятието. Той е мой селски. Някога като ученици в 7-8 клас сме израснали заедно на село. С него не сме близки приятели, не си ходим на гости. Имаме добри взаимоотношения,за това, че сме израснали на село. Той също е споделял тези неща- „в месеците назад Я. говори глупости за жена ти и ще е добре да седнеш да си говориш с него“, че не е хубаво към жена да се отнася по този начин. Той беше човека, който ми се обади на 27ми, когато стана инцидента,. Думите му буквално бяха „ти до кога ще го търпиш тоя да обижда жена ти и да я нарича всякаква?“ Аз бях на работа и го питам „Насе, какво пак е станало?“ Обиждал я, наричал я „тъпа селяка, мърша“. Инцидента, за да се случи това нещо категорично пак не виждам никаква вина в нея. Имат конфликт Г. Я. и А. В.. В. има проблем, защото Я. ходи в неговия участък на напояване в с. Ч. и се кара със служители, които са под опеката на В.. А. В. не е съгласен и отива да търси директора на предприятието. Не го намира. Влиза при съпругата ми като секретар и казва “да кажеш на Ц., че лицето Я. така направи и служителите искат да избягат, той ги обижда. Препредай на шефката. Това, което тя винаги прави като пощенска кутия като дойде Ц. отива и казва. То не Ц., а тогава директор е П..

Директора респективно се обажда на Я., вика го да му иска обяснения. След тези обяснения Я. излиза и тогава започват тези вербални обиди към нея. По нейни думи я нарекъл „тъпа селянка, мърша, докога ще се разправям с теб?

Ще те върна в това село от което си изпълзяла. Ти не ставаш за нищо. Кой ти 4 дава право да взимаш мнение по този въпрос?“ А тя не е взела мнение, а просто е препредала думите на А. В.. Това, което аз съм винаги съм разчитал, че директорът е първият, който трябва да вземе отношение. В случая Г-н П. излизайки и виждайки това нещо, че се разправят двамата на вратата и ги подминава, но тогава тона е бил спокоен. Просто ги подминава, вместо да каже „не е твоя работа да се занимаваш с В.а, аз ще реша кой е прав и кой е крив и кой ще накажа“. Като изпуснеш служителите помежду си да си оправят бакиите, това не е добър директор. Това не е човек, който са си позволява да стигне до там. И тия заплахи както тя ми ги обяснява „тръгне към мен, върне се към мен с обиди и аз очаквах, че ще ме удари“. Тя беше много изплашена. След като ми се обади А. В. аз и позвъних някъде към 22,20 часа и я питам какво става пак с тоя Я.? Тя направо се разплака се по телефона-„пак обиди, пак същите истории“. Предложих и да я заведа в къщи, но тя ми отказа. Каза „не, аз ще се прибера, че имам да довърша някой неща“ и след това се прибра сама. От тогава нормалната човешка реакция е да потърсиш другата страна да каже какво се случва. Макар, че нормалната човешка реакция на мъж, който е два пъти на килограми на нейните е той да се обади и да му каже „твоята жена ме обиди, твоята жена не беше права." Това, което се случи беше точно обратното. Аз го търсих, не вдига телефон.

Търсих го през час 5-6 пъти и никаква реакция, не ми върна обаждане.

Вечерта пазарувах в магазин „Тарита“ към 8 часа последно му звъннах, но пак не ми вдигна. След около 3-4 минути ми върна обаждане и ме пита „ти за какво ме търсиш цял ден?“ Аз в първия момент не можах да кажа нищо. За него все едно нищо не се е случило. Викам му „ Ж. тия глупости с жена ми не може така да продължава. Трябва да се видим да говорим.“ Той ме пита къде съм, за да дойде, ако искаш и пред вас ще дойда? Викам му „какви глупости ми говориш, пред нас ще дойдеш? Дай да се срещнем някъде да говорим. Ти кажи къде аз съм си в моята кола. Я. ми каза “Аз живея до „М.Л.“, ако искаш ела там. Казах му, че няма проблем и ще отида. Обадих се на Г. Н., той е мой приятел на който съм споделял за разправиите с Я. и жена ми, поради простата причина, че те са съседи и се познават отдавна. Не са приятели, но имат добри взаимоотношения. Споделял съм му, че Я. е много агресивен и съм го питал що за човек е. Обясних му, че искам да говоря нещо с него и ако може да ми помогне. Обясних му, че пак имам разправии с Я. да дойде и той да видим това нещо да се потушава. Той не си спомням къде каза, че е и каза, 5 че ще дойде. Дойде със закъснение на случката. Отидох на паркинга, той идваше сам. Моето мнение по начина му на държането и затова да ми се обади в 8 часа вечерта е, че или е употребил алкохол или подтикнат от колеги. Начина му на говорене и агресията му ме накараха да си го помисля, не ми е лъхнал на алкохол. Като се срещнахме един срещу друг, за да си разменим реплики не мога да кажа, че ми е лъхнал на алкохол. На паркинга просто се приближихме един срещу друг. Той идваше от едната страна, аз от другата. Това, което очаквах за моята реакция „Ж., какви ги вършиш?“ и отговора от другата страна беше „какво искаш бе боклук“? Просто ми причерня. Това, което очаквам от него да получа цял ден като реакция „жена ти я предупреди да си седи на задника“, но цялото това нещо през деня без да ми се обади и накрая вечерта да ми каже „защо ме търсиш цял ден, аз ще дойда пред вас да видя за какво ме търсиш“ и накрая да ми каже „какво искаш бе боклук“? Главата ми се наля с кръв и изобщо не осъзнах как го ударих с юмрук в лицето с дясната ръка / свидетеля сочи с дясната си ръка под дясното око/. Не беше силен удара, а по скоро той беше изненадан. Залитна, падна на една страна, подпря се на ръка. Реакцията му беше „ти мен ли ще удряш бе нещастник- сега ще те изкормя“. Аз съм чувал от колеги, че той има газов пистолет, той се е хвалил в предприятието и в първия момент си помислих, че има нещо и реакцията ми беше веднага да го хвана за якето и да го държа да не става. Той се опита да стане, при което аз го ритнах в единия крак, предполагам под коляното с идеята да не му позволя да стане. Той се опита на няколко първи да стане. Аз го дърпах за якето. Блъснах го с коляно, за да го бутна да не става. Блъснах го странично мисля. После през цялото време го дърпах с якето, той се изправи и стана при което аз го хванах го през ръцете с идеята да не му позволя да ме удари, защото докато беше долу се опитваше да ме ритне през краката. Някъде около 5-6 секунди го държах отзад и му казах „Ж., утре да се извиниш“, той каза „ще се извиня, ще се извиня няколко пъти.“ В същото време дойде Ж. Н. и пита какви ги вършим. Аз тогава го пуснах, той тръгна няколко метра в страни и продължих да му повтарям „тая работа утре отиваш да се извиниш, че това не може да продължава“.