Решение № 2770 от 09.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2770 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100504743 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20221817 от 13.12.2021г., постановено по гр.дело №65265/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 42-ри състав, е осъдена С.О., с ЕИК *******, да заплати на Е. М.

К., с ЕГН **********, и Р. М. Б., с ЕГН **********, (конституирани по реда на чл.227 от ГПК на мястото на починалата в хода на производството ищца – Х.М.И.) на правно основание чл.49 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 5000 (пет хиляди) лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва върху главницата, считано от настъпване на увреждането – на 29.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането, к а т о с а отхвърлени исковете в частта за разликата над 5000 лв. до претендирания размер от по 6000 лв., за всяка от ищците. С решението е осъдена С.О., с ЕИК *******, да заплати на Е. М. К., с ЕГН **********, и Р. М. Б., с ЕГН **********, на основание чл.81 ГПК вр.чл.78, ал.1 ГПК сумата от 936 (деветстотин тридесет и шест) лв., представляваща направени съдебно-деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение. С решението са осъдени Е. М. К., с ЕГН **********, и Р. М. Б., с ЕГН **********, да заплатят на С.О., с ЕИК *******, на основание чл.81 ГПК вр.чл.78, ал.3 ГПК сумата от 192 (сто деветдесет и два) лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - С.О., с ЕИК *******, чрез процесуален представител юрисконсулт Х.Д., с която се обжалва решение № 20221817 от 13.12.2021г., постановено по гр.дело №65265/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 42-ри състав, в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.49 във вр. с 1 чл.45 от ЗЗД, както и в частта на възложените в тежест разноски. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага се, че правно необоснован, неподкрепен от събраните по делото доказателства, е изводът на първоинстанционния съд, че в хода на съдебното производство са доказани всички кумулативни предпоставки, обуславящи ангажирането на отговорността на С.О. по чл.49 от ЗЗД досежно претърпените от ищцата - Х.М.И., починала в хода на производството по делото, неимуществени вреди в резултат на инцидент, станал на 29.01.2018г. в град София на тротоара на ул.„Кюстендил“ към ъгъла с ул.“Искърски пролом“, като е стъпила в дупка със сняг и лед, подхлъзнала се е и е паднала, като при удара в земята е получила травматично увреждане – счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка. Твърди се, че по делото не е установен по категоричен начин механизма на претърпяната от ищцата злополука, като се сочи, че не е доказана причината, поради която ищцата - Х.М.И. е паднала на тротоара, която би могла да бъде невнимание и/или проявена разсеяност от нейна страна или други психофизични причини, т.е. поддържа се, че по делото е останала недоказана причинно-следствената връзка между бездействието на служители на С.О. и настъпилия вредоносен резултат.

Алтернативно в случай, че съда приеме, че е осъществен фактическия състав на деликтната отговорност по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД се излагат доводи, че присъденото с обжалваното решение обезщетение за претърпени неимуществени вреди е значително завишено и несправедливо и не е съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че първоинстанционният съд е определил несправедливо висок размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди, който не съответства на причинените негативни преживявания на ищцата в резултат на претърпения от нея инцидент. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан или при условията на евентуалност да се намали дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер, който да отговаря на принципа за справедливост. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендираните от въззиваемите страни разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемите страни - Е. М. К., с ЕГН **********, и Р. М. Б., с ЕГН **********, /законни наследници на починалата в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд ищца - Х.М.И./ чрез процесуален представител адв.З.

Н., в законоустановения срок депозират писмен отговор, в който изразяват становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба от ответника. Излага се, че при постановяване на първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявения иск, СРС е приложил правилно материалния и процесуалния закон, като се е съобразил и анализирал релевантните за спора факти и доказателства, отчел е обстоятелството, че в хода на съдебното производство са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.49 от ЗЗД, даваща основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника - С.О..

Поддържа се, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е правилен и съобразен с критериите за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД – доказани са претърпените от ищцата - Х.М.И. продължителни и интензивни болки и страдания, както и битови неудобства, продължителния период от време, през който е приемала обезболяващи и се е нуждаела от помощ и грижи при извършване на елементарни дейности в бита, отчетена е необходимостта от осъществяване на 2 рехабилитация, както и че след оздравителния период е наличен остатъчен дефицит във функцията на лявата ръка. Допълнителни аргументи са изложени и в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение в частта, която е предмет на обжалване с подадената въззивна жалба от ответника. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищците - Е. М. К., с ЕГН **********, и Р. М. Б., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.З. Н., с която се обжалва решение №20221817 от 13.12.2021г., постановено по гр.дело №65265/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 42-ри състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, като са инвокирани доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението на СРС в обжалваната част, като постановено в противоречие на материалния закон. Твърди се, че първостепенният съд при определяне на размера на обезщетението за причинените на наследодателката им - Х.М.И. неимуществени вреди в резултат на претърпяния от нея инцидент не е спазил принципа за справедливост, регламентиран в нормата на чл.52 от ЗЗД. Излага се, че не са преценени в съвкупност всички критерии, относими при определяне на справедлив размер на обезщетението и по-конкретно – не са отчетени характера и степента на увреждането, продължителността и интензивността на преживените болки и страдания и битови неудобства, необходимостта за продължителен период от време, през който Х.М.И. да бъде подпомагана от други лица при извършването на ежедневни дейности по обслужването й, както и не е съобразен факта, че е налице остатъчен дефицит във функцията на лявата ръка. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното съдебно решение в обжалваната част и уважи изцяло предявения иск като присъди претендираното в пълен размер обезщетение за неимуществени вреди или по още 1000 лв. за всяка от ищците. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Ответникът по насрещната въззивна жалба - С.О., с ЕИК *******, чрез процесуален представител юрисконсулт А.С., взема становище за неоснователност на подадената насрещна въззивна жалба от ищците - Е. М. К. и Р. М. Б.. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд при постановяване на решението в обжалваната част е анализирал събраните по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон като е приел, че предявеният от наследодателя на ищците иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се отхвърли за разликата над присъдената сума от 10000 лв. или по 5000 лв. за всяка от ищците до пълния предявен размер от 12000 лв.. Поддържа се, че по делото е останал недоказан факта, че служители на С.О. не са изпълнили задълженията си, вменени по силата на законови и подзаконови нормативни актове, да полагат грижи за осигуряване на нормална целогодишна експлоатация на пътната инфраструктура и по-конкретно снегопочистване на пътищата и улиците, в т.ч. и на прилежащите към тях тротоари, на територията на град София. Сочи се още, че претърпяният от Х.М.И. инцидент е резултат от случайно събитие, а не от виновното и противоправно поведение на служители на С.О., поради което липсва основание за ангажирането на гаранционнообезпечителната отговорност на С.О.. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно решението на СРС в частта, в която е отхвърлен предявения от наследодателя на ищците иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

3

Предявен е от Х.М.И., починала в хода на производството пред СРС и заместена от нейните наследници по закон - Е. М. К., дъщеря, и Р. М. Б., дъщеря, срещу С.О. иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деликт, станал на 29.01.2018г. в град София на тротоара на ул.„Кюстендил“ към ъгъла с ул.“Искърски пролом“, като е стъпила в дупка със сняг и лед, подхлъзнала се е и е паднала, като при удара в земята е получила травматично увреждане – счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – на 29.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

С оглед предмета на постъпилите въззивна и насрещна въззивна жалба съдът приема, че на въззивен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната и насрещната въззивна жалба са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, съответно в срока по чл.263, ал.2 от ГПК, от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледани по същество въззивната и насрещната въззивна жалба са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност на предявения о т Х.М.И., починала в хода на производството пред СРС и заместена от нейните наследници по закон - Е. М.