Решение № 2918 от 17.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2918 гр. Варна, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110116533 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба С. К.

С., ЕГН **********, *, с която против „Е. К. И.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца, следните суми:

- 766,94 евро (1500 лева) - дължимо трудово възнаграждение за м.01.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане;

- 88,69 евро (173,46 лева) – лихва за забава, начислена върху главницата от 766,94 евро (1500 лева), за периода от 01.03.2024 г. до 29.12.2024 г.;

- 639,11 евро (1250 лева) - дължимо трудово възнаграждение за м.02.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане;

- 66,31 евро (129,70 лева) – лихва за забава, начислена върху главницата от 639,11 евро (1250 лева), за периода от 01.04.2024 г. до 29.12.2024 г.;

- 1200 евро (2347 лева) – дължимо на основание чл.215, ал.1 КТ, обезщетение за командироване за м.01.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане;

- 138,77 евро (271,41 лева) – лихва за забава, начислена върху главницата от 1200 евро (2347 лева), за периода от 01.03.2024 г. до 29.12.2024 г.;

- 600 евро (1173,50 лева) – дължимо на основание чл.215, ал.1 КТ, 1 обезщетение за командироване за м.02.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане;

- 62,26 евро (121,77 лева) – лихва за забава, начислена върху главницата от 766,94 евро (1500 лева), за периода от 01.04.2024 г. до 29.12.2024 г.;

- 575,20 евро (1125 лева) - дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за общо 15 дни неползван платен годишен отпуск, от които – 11 дни за 2023 г. и 4 дни за 2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане;

- 59,69 евро (116,74 лева) – лихва за забава, начислена върху главницата от 575,20 евро (1125 лева), за периода от 01.04.2024 г. до 29.12.2024 г.

Претендират се сторените разноски по делото.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Ищецът и ответникът се намирали в трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № * г., сключен на основание чл. 67 ал. 1, т. 1 КТ - за неопределено време, при включване на клаузата „срок за изпитване“ – 6 месеца, договорен в полза на работодателя. В изпълнение на сключения договор, ищецът приел да заеме при ответника длъжността „*“, при пълно работно време, осемчасов работен ден, петдневна работна седмица.

Сочи, че е управлявал тежкотоварен автомобил в страните от Европейския съюз - Румъния, Унгария, Австрия, Полша, Чехия Словакия, Гърция.

Основното му месечно трудово възнаграждение било в размер на 1500 лева, като било уговорено и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж, и професионален опит, в размер на 0,6 % върху основното, за всяка година придобит професионален опит на същата или сходна длъжност. Твърди, че трудовото му възнаграждение се изплащало в срок до края на месеца, следващ този, за който се отнасяло. Заедно с трудовото му възнаграждение, в същия срок, ответникът заплащал и командировъчни суми, като обезщетение за командироване в чужбина, на основание чл. 215 КТ и Приложение № 3 към чл. 31 ал. 1 на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № *г., в сила от 01.07.2004 г. Имал право на основен платен годишен отпуск, в размер на 20 дни годишно и допълнителен платен годишен отпуск, в размер на 5 дни годишно. Срокът на предизвестието, при прекратяване на трудовото му правоотношение, бил еднакъв и за двете страни по договора - 30 дни. Трудовото му правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, считано от 24 февруари 2024 г. Заявява, че след прекратяване на трудовия договор, ответникът останал задължен за неизплатени суми за трудови възнаграждения и обезщетения за командироване, както и обезщетение за неползван отпуск. Претендира лихва за забава в изплащане на главните задължения.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на 2 исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че по силата на трудов договор * сключен на 17.07.2023 г., на основание чл.67, ал.1, т.1, вр. чл. 70, ал.1 КТ, за неопределено време, с 6месечен изпитателен срок в полза на работодателя, страните са се намирали в трудово правоотношение, по повод на което ищецът е заемал при ответника длъжността „*“. Договореното основно месечно трудово възнаграждение било в размер на 1500 лв., платими до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Сочи, че при постъпване на работа, на 18.07.2023 г., на ищеца са били връчени, срещу подпис, оригинален екземпляр на ТД, копие от удостоверението по чл.62, ал.5 КТ, както и длъжностна характеристика за заеманата позиция. Ищецът изпълнявал курсове както в Република България, така и в страни от ЕС. Оспорва като невярно твърдението, че бил останал задължен към ищеца – за неизплатено трудово възнаграждение и обезщетения.

Сочи, че със заповед №* г., на ищеца е било разрешено ползването на платен отпуск за периода от 02.01.2024 г. до 06.01.2024 г. - общо 4 работни дни; със заповед №* г., му е било разрешено ползването на платен годишен отпуск – 4 дни, в периода от 13.01.2024 г. до 18.01.2024 г.

Оспорва твърдението, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено по взаимно съгласие, считано от 24 февруари 2024 г. Заявява, че със заповед * г., издадена на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, трудовият договор на ищеца е бил прекратен по писмено взаимно съгласие, считано от 02 септември 2024 г. Причината за прекратяване на трудовия договор е било обстоятелството, че в края на м.02.2024 г., при извършена проверка от полицейски орган е било установено, че ищецът бил управлявал МПС, след употреба на алкохол и неговото СУМПС е било отнето, поради което същият не е бил годен да изпълнява трудовите си задължение, но тъй като желаел да се пенсионира, между него и работодателя е била постигната уговорка, С. да бъде воден в неплатен отпуск, докато придобие право на пенсия и съответно оформи документите, необходими му за пенсиониране. Поради това, в периода от 01.03.2024 г. до 19.08.2024 г. ищецът е ползвал неплатен отпуск - за периода от 01.03.2024 г. - 12.04.2024 г., общо 30 работни дни, зачетен за трудов стаж и за периода от 13.04.2024 г. - 19.08.2024 г., общо 87 работни дни - незачетен за трудов стаж. Със заповед №* г., на ищеца е разрешено ползването на платен годишен отпуск, за периода от 20.08.2024 г. до 31.08.2024 г. - общо 9 работни дни. Обезщетението на ищеца за тези девет дни платен годишен отпуск, след направени надлежно удръжки за ДОД, фондовете на ДОО, ДЗПО и ЗО му е било изцяло изплатено в брой. Твърди, че полагащите се на ищеца дни платен годишен отпуск, пропорционално на положения труд, както за 2023 г., така и за 2024 г. са му били изцяло платени, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Заявява, че преди прекратяване на договора, с ползвания платен отпуск от 9 работни дни, през август 2024 г., С. С. бил изразходил всички полагащи му се дни платен годишен отпуск за 2023 г. и 2024 г., вкл.

При прекратяване на трудовия договор, работодателят надлежно бил оформил и предал на С. трудовата му книжка.

3

Ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани, като твърди, че бил изплатил на С. С. възнагражденията за работни заплати за месеците януари 2024 г. и февруари 2024 г. Оспорва да дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както и обезщетение за командировъчни, в посочения от ищеца размер и период, както и за търсения от ищеца брой командировъчни дни. Оспорва твърдението на ищеца, че е бил командирован за претендирания от него период - от 24 дни за месец януари и 12 дни за месец февруари 2024 г. Заявява, че всички претендирани суми са били изплатени на ищеца, като сочи дати и размер на извършените плащания: на 01.09.2023 г. – 1000 лв.; на 08.09.2023 г. - 80,00 лв.; на 11.09.2023 г.- 125,00 лв.; на 19.09.2023 г. - 100,00 лв.; на 21.09.2023 г. - 1000,00 лв.; на 25.09.2023 г. - 175,00 лв.; на 27.09.2023 г. - 2000,00 лв.; на 29.09.2023 г. - 100,00 лв.; на 07.10.2023 г. - 75,00 лв.; на 09.10.2023г. - 1270,00 лв.; на 14.10.2023 г. - 420,00 лв.; на 26.10.2023 г. 400,00 лв.; на 27.10.2023 г. - 2816,00 лв.; на 02.11.2023 г. - 405,00 лв.; на 15.11.2023 г. - 183,00 лв.; на 23.11.2023 г. - 120,00 лв.; на 28.11.2023 г. - 150,00 лв.; на 14.12.2023 г. - 785,00 лв.; на 28.12.2023 г. - 1500,00 лв.; на 11.01.2024 г. 1141,00 лв.; на 11.01.2024 г. - 1500,00 лв.; на 02.02.2024 г. - 1000,00 лв.; на 05.02.2024 г. - 3800,00 лв. Заявява, че част от горепосочените суми по сметка на ищеца са му били преведени с основание за служебен аванс, като въпреки нормативно регламентираното му задължение да представя отчет за извършената работа, в т.ч. да отчете служебните аванси, след приключване на командировка, ищецът не бил сторил това. Твърди, че ищецът не бил представил отчет за командировка, поради което ответникът нямал основание да начисли и изплати командировъчни пари, въпреки че го бил сторило.

Заявява, че сборът от преведените по сметка на ищеца суми от датата на сключване на договора с основание работна заплата и командировъчни надвишавали значително дължимите възнаграждения и командировъчни за периода от сключване на договора до края на месец февруари. Твърди, че в периода на трудовия договор бил превеждал на ищеца суми в значително повисок размер, поради което не дължал каквито и да е суми. Въвежда възражение за прихващане с получените от ищеца и неотчетени пари за служебен аванс, надплатено трудово възнаграждение и обезщетение за командировъчни, от датата на сключване на договора до прекратяването му, до размера на по-малката измежду двете суми. Отправя искане да бъдат включени и прихванати от евентуално уважената част от исковете и сумите, съставляващи платени от работодателя за сметка на работника здравни осигуровки (8% от 1500,00 лв.), в периода на ползвания от последния неплатен годишен отпуск, както следва: за м. 03.2024 г. - 37,32 лв.; за м. 04.2024 г. - 37,32 лв.; за м. 05.2024 г. - 37,32 лв.; за м. 06.2024 г. - 37,32 лв., за м. 07.2024 - 37,32 лв. и за м.08.2024 - 22,05 лв. или общо - 208,65 лв.

Варненският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

4

Видно от приобщения по делото трудов договор № * г., сключен между страните по делото, на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ вр. чл.70, ал.1 КТ, ищецът е приел да заеме при ответника, считано от 18.07.2023 г., длъжността „*“, при пълно работно време – 8 часа, седмично – 40 часа и основно месечно възнаграждение в размер на 1500 лв. и допълнително възнаграждение с поС.ен характер – по 0,6% за всяка година трудов стаж и професионален опит.

Възнаграждението е дължимо в срок до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Уговореният срок на изпитване е 6 месеца, в полза на работодателя, а срокът на предизвестието при прекратяване на трудовия договор е 30 дни, като същият е еднакъв за двете страни. Размерът на платения годишен отпуск е 20 работни дни, като е предвиден и допълнителен платен годишен отпуск с продължителност – 5 работни дни.

Със заповед №* г., работодателя разрешава на ищеца ползването на 4 дни платен отпуск, за времето от 02.01.2024 г. до 06.01.2024 г. вкл. Със заповед №* г., на работника е разрешено ползване на 4 дни платен отпуск, за времето от 13.01.2024 г. до 18.01.2024 г., а със заповед № * г. на ищеца е разрешено ползването на 9 дни платен отпуск, за времето от 20.08.2024 г. до 31.08.2024 г.