Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 29 от 21.03.2024, Районен съд - Луковит

Съд
Районен съд - Луковит
Дело
Гражданско дело 239/2022
Вид
Решение № 29
Подписан
21.03.2024
Състав
МАЯ ЙОСИФОВА КИРЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Луковит, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20224320100239 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от ****, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Ю.Г.А. срещу Г. Е.

И., ЕГН ********** с адрес: ****** за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по л.а. „БМВ 325Д“ с рег. № ******* вследствие на причинено по вина на ответника ПТП, настъпило на 31.12.2021 г. в *****, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата – иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 31.12.2021 г. в ***** ответникът Г. Е. И. при управление на л.а. Ауди А4 с рег. № ******* ударил л.а. БМВ 325Д рег. *******, собственост на ищцовото дружество. ПТП било посетено от полицейски патрул. Съставен бил Констативен протокол за ПТП с пострадали № **** Извършен бил оглед от Г. Г. на л.а.

БМВ и съставен опис на констатираните щети. Във връзка със станалото ПТП ЗАД **** застраховател на ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. Ауди А4 с рег.

№ ******* изплатил на ищеца обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 4986 лева. Според ищеца тази сума не съответства на претърпените от него имуществени вреди, тъй като щетата по л.а. БМВ 325Д рег. ******* била тотална, която не давала възможност автомобилът да бъде ремонтиран. Счита, че изплатеното обезщетение не покрива действителните вреди, поради което претендира от прекия причинител на вредите – ответника да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди по л.а. БМВ 325Д рег. ******* /след приспадане на полученото застрахователно обезщетение/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който е изразено становище за недопустимост на иска с довода, че на ищеца е било изплатено обезщетение от застрахователя на ответника. Оспорва иска като неоснователен, алтернативно като прекомерен. Не се оспорва твърдението за настъпило на 31.12.2021 г. в ***** ПТП между л.а. Ауди А4 с рег. № *******, управляван от ответника, и л.а. БМВ 325Д рег. *******, както и че ПТП е настъпило по вина на ответника. Оспорва размера на 1 вредите, като счита, че лекия автомобил БМВ не е „тотално“ унищожен.

С определение от 05.01.2023 г. съдът на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК е конституирал ЗАД ***** АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление г*****, представлявано от изпълнителните директори Ж.К.. и Б.И. като трето лице-помагач на страната на ответника.

Третото лице-помагач оспорва иска като неоснователен и завишен и моли да бъде отхвърлен.

След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД предвижда задължение всеки да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият състав на деликтната отговорност включва противоправно поведение, вреди, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и вина. В тежест на пострадалия е да докаже елементите от фактическия състав, с изключение на вината. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Доколкото е налице оборима презумпция предвид разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от ГПК доказателствената тежест се размества и в тежест на ответника е да докаже липсата на вина.

Между страните не се спори, че на 31.12.2021 г. в ***** около 0:30 часа е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с рег. № *******, управляван от ответника Г. Е. И., и три МПС, едно от които е лек автомобил марка „БМВ“ модел „325 Д“ с рег. № ******, собственост на ищцовото дружество.

Няма спор относно механизма на настъпване на процесното ПТП и вината на ответника. За настъпването на ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***** г., съставен от В.Б. – дежурен ПТП в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Ловеч /неоспорен от ответника/, в който са описани участниците в ПТП-то, материалните щети и обстоятелствата за настъпване на ПТП-то. В протокола като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че участник 1 /лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с рег.

№ *******, управляван от ответника Г. Е. И./ при движение с несъобразена скорост излиза в дясно извън пътното платно като удря паркираните МПС 2 /лек автомобил марка „БМВ“ модел „325 Д“ с рег. № ******, собственост на ищеца/, МПС 3 и МПС 4, с което става причина за ПТП с материални щети и леко ранен. В протокола е отразено съставянето на виновния водач АУАН сер. GA № ****. Като видими щети по отношение лек автомобил марка „БМВ“ модел „325 Д“ с рег. № ****** е отразено „тотално унищожен“. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, по установения ред и форма по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства.

От изложеното съдът стига до извода, че настъпването на ПТП-то е в резултат от виновното поведение на ответника, т.е. налице е първата предпоставка от сложния фактически състав на деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на ответника. По делото не са събрани доказателства, които да опровергаят презумпцията за виновно поведение на ответника.

От събраните по делото доказателства се установява пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите за ищеца вреди.

По делото е представено удостоверение за техническа изправност на ППС, от което се установява, че на 14.04.2021 г. лек автомобил марка „БМВ“ модел „325 Д“ с рег. № ****** е преминал годишен технически преглед, съответно към датата на процесното ПТП е бил технически изправен.

От представените опис-заключение на щета от три последователни огледа на дати 08.01.2022 г.,15.01.2022 г. и 22.01.2022 г., извършени от застрахователя – третото лице2 помагач на ответника /л.37, 38, 39 и 40 по делото, констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***** г. и от приетото заключение по съдебно-автотехническата експертиза по безспорен начин се установяват и настъпилите имуществени вреди за ищцовото дружество.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. И. П. И. и св.

Г.А.Г.., които също дават сведения за нанесените на процесния автомобил щети вследствие процесното ПТП.

Съгласно приетото заключение на САТЕ, неоспорено от страните, пазарната /действителната/ стойност на л.а. „БМВ 325 Д“ с рег. № ****** към датата на произшествието е 12 500,00 лева. Констатираните при огледа на автомобила щети вещото лице е описало в табличен вид /табл. 6/ в изследователската част на експертизата и обяснява, че се покриват с описа на щетите от застрахователя, като са добавени само два детайла – увреден интеркулер и ERG охладител. Относно част от констатациите в описите на застрахователя – «двигател – деформиран» и «скоростна кутия – не работи» вещото лице обяснява, че е трудно да бъдат изцяло потвърдени или отхвърлени поради изминалия перод от време и фактическото състояние на автомобила към датата на огледа – подпрян на трупчета с демонтирани ходови колела, поради което същите не са остойностени в заключението. Размерът на действително претърпените вреди /паричната им равностойност/ причинени вследствие ПТП експертът е определил на 10 884,69 лева. Съгласно заключението щетата на л.а. „БМВ 325 Д“ с рег. № ******, нанесена при ПТП настъпило на 31.12.2021 г. между процесния автомобил и л.а. „Ауди А4“ с рег. № *******, е тотална по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Стойността на запазените части на процесния автомобил след ПТП, експертът е определил на 1 875,00 лева.

Съгласно допълнителната САТЕ към датата на огледа процесният автомобил е окомплектован, като установените липсващи детайли от нормалното за експлоатация състояние, са четири броя ходови колела /джанти с гуми/. Действителната стойност на 4 броя джанти с гуми, втора употреба, за л.а. БМВ 325 към датата на произшествието, е 395,00 лв. и същата е включена в определената на 1 875,00 лева остатъчна стойност на запазените части.

Съдът възприема тези изводи на вещото лице. Съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.

Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД регламентира обема на отговорността на деликвента. Съгласно цитираната правна норма на увреденото лице се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно на увреденото лице се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието от преди увреждането. Когато обаче вещта е дотолкова увредена, че разходите за ремонтирането й са близки до нейната стойност или я надвишават, става икономически нецелесъобразно да се обезщетяват тези разходи, вместо да се обезщети стойността на цялата вещ, с което увреденият би могъл да си купи вещ от същия вид и със същото качество. Ето защо в настоящата хипотеза при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се изхожда от стойността необходима за закупуване на вещ със същото качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.

В случая от приетото заключение на САТЕ се установи, че пазарната стойност на лек автомобил „БМВ 325 Д“ с рег. № ****** към датата на произшествието – 31.12.2021 г. е в размер на 12 500,00 лева. Именно това е стойността, необходима за закупуване на вещ със същите характеристики като процесната. От тази сума следва да се извади стойността на частите, които могат да бъдат запазени. Според експертизата това е сума в размер на 1875,00 лева. Следователно стойността на действително причинените вреди на процесния лек автомобил е в размер на 10 625,00 лева.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е предявил 3 претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените му вреди в резултат на виновното поведение на ответника пред третото лице-помагач ЗАД ***** АД.

От отчет на разплащателна сметка с титуляр ищцовото дружество /л. 8/ се установява, че на 31.01.2022 г. в полза на ищеца от третото лице-помагач е заплатена сума в размер на 4986,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на ищеца в резултат на процесното ПТП.

Между застрахователя и увреденото лице не е постигнато споразумение, с което увреденото лице да приема и да заявява изрично, че е напълно обезщетен за тази вреда, поради което няма пречка да претендира от прекия причинител на вредите разликата между полученото обезщетение и размера на действително претърпените вреди.

При тези съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.

45, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сума в размер на 5639,00 лева /10 625,00 лева 4986,00 лева/, а в останалата част – за разликата над нея до пълния предявен размер от 10 000 лева – да бъде отхвърлен. Сумата е дължима ведно с поисканата законна лихва от датата на завеждане на исковата молба – 17.05.2022 г. до окончателното й изплащане.

Претенция за заплащане на разноски в производството е заявена и от двете страни. При този изход на спора ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска /чл. 78, ал. 1 от ГПК/, а ответникът – съразмерно с отхвърлената част от иска /чл. 78, ал. 3 от ГПК/.

Ищецът е доказал реалното извършване на разноски в общ размер на 2400,00 лева /1600,00 лева адвокатско възнаграждение, 400,00 лева депозит за вещо лице и 400,00 лева държавна такса/. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 1353,36 лева.