Решение № 763 от 27.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 763 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20241110214879 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на И. П. Г. срещу електронен фиш серия К № 9068636, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл.

189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

В жалбата, са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли за неговата отмяна. В жалбата се твърди, че неясно е описано мястото на нарушението, като са налице и противоречия дали нарушението е извършено в или извън населено място. Сочи, че ако нарушението е извършено след кръстовището, то действието на знака В26, въвеждащ ограничение на скоростта, е отпаднало. Сочи разминаване и в номера на АТСС, с което е установено нарушението. Поради изложеното моли за отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание се явява редовно призованият жалбоподател Г., който поддържа жалбата. В пледоарията си моли за отмяна на фиша, тъй като от снимката се установява, че засечената скорост е след кръстовището, а не преди него, следователно не е важало въведеното ограничение на скоростта. Отделно от това се позовава и на вписаните различни номера на използваното техническо средство за установяване на скоростта на автомобила.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. От юрисконсулт са депозирани писмени бележки по съществото на делото с молба за потвърждаване на електронния фиш.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. От ОПП СДВР се твърди, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 20.09.2024 г., като жалбата срещу него е входирана в СДВР на 03.10.2024 г., следователно 1 съдът я приема за подадена в срок.

Разглеждана по същество, същата е основателна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.04.2024 г. в 19:41 ч., в Столична община, по Околовръстен път в района на кръстовището с ул. *** /водеща към с. Казичене/, с посока на движение от бул. Цариградско шосе към бул. Ботевградско шосе, с мобилна система за видеоконтрол – АТСС, Cordon № MD1194, била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил марка ***, 57 км./ч.

(след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 40 км./ч. извън населено място, въведена с пътен знак В26. Автомобилът бил заснет в лице, приближавайки към мобилната камера, тип „триножник“, която била монтирана в извън населено място, извън патрулен автомобил. Автомобилът бил регистриран на името на И. П.

Г. с ЕГН **********.

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 9068636 срещу И. П. Г. за налагане на глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.

1 ЗДвП, извършено извън населено място.

От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС Cordon № MD1194, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 19.04.2024 г., в 19:41:54 ч., в района на Столична община, с координати EL 23о45.6132 и NL 42о65.8747, е засечена скорост на движение от 60 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от който се установява, че автомобилът се е приближавал към камерата, както и снимка на мястото на поставяне на мобилната камера. Поставеното на снимката кръстче точно върху номера на автомобила несъмнено сочи, че именно неговата скорост е засечена. Поради това, съдът приема за доказано, че именно с автомобил с регистрационен номер СА4738РР е извършено нарушението.

Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология, видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на 07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 21.03.2024 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1194 е била преминала първоначалната и последваща проверка. За използването на техническото средство бил съставен и протокол от същата дата, в който било отразено, че въведената скорост на движение в този пътен участък извън населено място е от 40 км./час, като е заснет и пътният знак В26. Видно и от изисканата справка ОПУ София към АПИ, пътният участък попада извън населено място, като в района има поставени последователно няколко знака В26, въвеждащи ограничение на скоростта от 70 км./ч, 50 км./ч. и 40 км./час.

В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.

Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила. С оглед отразеното в протокола за използване на техническото средство, доколкото не се опровергава от снимката на 2 камерата тип триножник, съдът приема, че мястото на засичане на скоростта е преди кръстовището на Околовръстен път и ул. ***, съответно попада в рамките на действие на последния знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 40 км./час.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, протокол за използване на техническото средство; справка от ОПУ София и др. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

Електронният фиш формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на 3 утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш трябва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Но съдът намира, че не всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш, като мястото на извършване на нарушението е описано неясно, като е посочено и че то се намира „в извън“ населено място; налице е и разминаване в номера на използваното средство за установяване на скоростта, с което е заснето нарушението. Тези нарушения съдът намира за съществени, доколкото затрудняват правото на защита на жалбоподателя.

Видно от съдържанието му, в електронния фиш като място на деянието е посочено „Околовръстен път и ул. ***, с. Казичене“, като това създава пълна неяснота дали се твърди движението на автомобила да е по Околовръстен път, по перпендикулярно пресичащата го ул. *** или на кръстовището на двете. А с оглед действието на знака В26, от съществено значение е и във фиша да се посочи дали нарушението е установено при движение по Околовръстен път преди или след кръстовището с ул. ***. Също така създава неяснота и посочването, че нарушението е извършено в с. Казичене, но санкцията по чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП се отнася до управление на МПС извън населено място. Неяснотата свързана с мястото на нарушението се засилва и от използвания израз в електронния фиш „в извън населено място“, доколкото са изложени очевидно противоречиви твърдения.

Действително, съдът при анализа на доказателствата е установил, че нарушението е при движение извън населено място, по Околовръстен път преди кръстовището с ул. ***, но тези обстоятелства е следвало да намерят отражение и в описанието на вмененото нарушение във фиша.

Съдът се солидаризира и с доводите на жалбоподателя, касаещи наличното разминаване относно АТСС, с което е установено нарушението, доколкото във фиша са посочени регистрационните номера на две устройства – MD1195 и MD1194. А начина на установяване на нарушението е съществено обстоятелство в случая, доколкото именно използването на автоматизирано техническо средство позволява издаването на електронен фиш.