Решение № 200 от 02.11.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр.К., 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И.ова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Светла В. Радева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова И.ова Въззивно гражданско дело № 20225100500147 по описа за 2022 година С решение № 156/16.05.2022 г., постановено по гр.д. № 106/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали е отхвърлен предявения от В. Х. К. от гр.К. против А. Х. К. от гр.К. иск по чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 3 223,43 лева – мораторна лихва върху сумата от 13 555,40 лв., присъдена с влязло в сила Решение № 376/26.07.2019 г. постановено по гр.д. № 991/2018 г. по описа на Районен съд – Кърджали за периода от 26.09.2019 г. – датата на влизане в законна сила на Решение № 376/26.07.2019 г., постановено по гр.д.

№ 991/2018 г. по описа на Районен съд – Кърджали до 28.01.2021 г. – датата на предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва върху сумата от 13 555,40 лв. от момента на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. С решението В. Х. К. от гр.К. е осъдена да заплати на А. Х. К. от гр.К. направените по делото разноски в общ размер на 500 лв.

Против решението е подадена въззивна жалба от В. Х. К. чрез адвокат Д. Д. – представител по пълномощие. Решението се обжалва изцяло като неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и необосновано. Иска се да се отмени, вместо което да се постанови решение, с което предявеният осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъде уважен. Претендира се присъждане на направените в инстанциите разноски. Сочи се във въззивната жалба, че първоинстанционният съд правилно е приел във връзка с възражението на ответника за недопустимост на иска, че иск, макар и в определени случаи да е акцесорен, не означава, че не може да бъде предявен и като самостоятелен, но неправилно е стигнал до извода, че следва да бъде отхвърлен, тъй като липсвало доказателство за 1 покана на ответника да изпълни задължението си. Жалбоподателят счита за несъстоятелни изводите на първоинстанционния съд, че към момента на завеждане на иска, вземането на ищеца не е възникнало, като в същото време излага съображения, че главното вземане е възникнало от момента на влизане в законна сила на Решение № 376/26.07.2019 г., постановено по гр.д. № 991/2018 г. по описа на Районен съд – Кърджали, с което били присъдени процесните суми на ищцата, от което следвало, че ответникът е изпаднал в забава и от този момент дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Жалбодателят развива съображения, че от този момент вземането за уравнение било определено по размер и изискуемо, поради което и на основание чл. 84 ЗЗД възниквало и задължението за лихви за забава. С подаването на исковата молба ответникът бил поканен да изпълни задължението си, и както било посочено в Решение № 123/27.11.2015 г., постановено по гр.д. № 2037/2015 г. по описа на ВКС, на което се позовал и първоинстанционният съд, в тези случаи влязлото в сила решение било източник на парично притезание и поради това и преди да е възникнало главното вземане, не възниквало вземането за лихва, което имало акцесорен характер. Именно и за това с това решение на ВКС било присъдено обезщетение по чл. 86 от ЗЗД от деня на влизане в законна сила на решението му. Твърди се, че ищецът не е искал присъждане на обезщетението по чл. 86 от ЗЗД от момента на подаване на исковата молба, когато сумата е все още неопределена, каквито били съжденията на първоинстанционния съд, а е поискал присъждането му от момента на влизане на решението в законна сила, от който момент вземането било определено по размер и било ликвидно и изискуемо. Сочи, че съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая безспорно се установявало, че ищецът в деня на влизане на съдебното решение е имал ликвидно и изискуемо вземане от ответницата за възстановяване на запазената й част от наследството на H.A.K.. Самото подаване на исковата молба, по която било образувано гр.д. № 991/2018 г. по описа на Районен съд – Кърджали, било покана към длъжника да изпълни задължението си, но тъй като размерът на същото бил неопределен от момента на влизане в сила на Решение № 376/26.07.2019 г., постановено по гр.д. № 991/2018 г. по описа на Районен съд – Кърджали, вземането за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на H.A.K. било определено по размер и изискуемо, поради което и на основание чл. 84 от ЗЗД от него възниквало и задължението за лихви за забава. На следващо място жалбодателят счита, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска поради това, че не бил установил да е отправил покана до ответника да заплати процесните суми, т.е. да е отправена покана. Тези констатации на съда били приети в нарушение на чл.

146 от ГПК, тъй като в доклада си по делото първоинстанционният съд бил длъжен да укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване и за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства. След като констатирал, че ищецът не сочи доказателства за покана на ответницата да изпълни задълженията си по Решение № 376/26.07.2019 г., постановено по гр.д. № 991/2018 г. по описа на Районен съд – Кърджали, съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от ГПК, и предвид постоянната практика на съдилищата, първоинстанционният съд следвало в доклада си по делото да посочи на ищцата, че не сочи доказателства в тази насока. Като не е направил това, решаващият съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което 2 съобразно практиката на ВКС можело да бъде поправено от въззивния съд.

Във връзка с тази непълнота на доклада, с жалбата представя и моли да бъде прието Удостоверение изх. № *****/02.06.2022 г. издадено по изп.д. № ***/2019 г. по описа на ЧСИ Р. С. с рег. № *** на КЧСИ и район на действие КОС, от което било видно, че въз основа на издаден изпълнителен лист за сумите, присъдени с Решение № 376/26.07.2019 г., постановено по гр.д. № 991/2018 г. по описа на КРС, на 31.10.2019 г. било образувано изп.д. № ***/2019 г. по описа на ЧСИ рег. № *** Р. С. с взискател жалбоподателят и длъжник А. К., като видно от Покана за доброволно изпълнение изх. № *****/31.10.2019 г. същата била получена на 06.12.2019 г. от вуйчото на длъжницата със задължение да й я предаде. С оглед на всичко изложено жалбодателят счита, че е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.

86 ЗЗД и моли същият да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемата страна А. Х. К., чрез адвокат И. Б. – представител по пълномощие, е подаден писмен отговор, с който въззивната жалба сe оспорва като неоснователна. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на направените разноски за въззивната инстанция. Твърдението за допуснато процесуално нарушение на чл. 146 от ГПК се счита за неоснователно и необосновано.

Излагат се следните съображения: съгласно цитирания законов текст: „Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства“, на първо място следвало да бъде въведен чрез твърдение факт, от който страната, в случая ищецът, претендира да черпи права и едва след това съдът има задължение да дава указания относно наличието или отсъствието на доказателства за този факт. Ищецът следвало да въведе чрез конкретно твърдение фактът, че е поканил ответникът да изпълни задължението си и след това той е изпаднал в забава. Вместо това, ищецът в исковата молба направил твърдение, че според него от 26.09.2019 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение по гр. дело № 991/2018 г. на P C – Кърджали, ответникът изпаднал в забава. За покана за изпълнение не идела реч изобщо.

Излагат се твърдения, че ищецът заел позицията, че такава не е необходима и изобщо не въвеждал такъв факт в процеса, било в исковата молба, било в първото по делото заседание, когато имал осигурената от закона възможност да поясни и допълни исковата молба. Към датата на това заседание ищецът бил запознат с отговора на исковата молба и въведеното с него твърдение за неоснователност на иска, поради липса на покана. Действия в посока на въвеждането на твърдение за покана към ответника за плащане, ищецът не бил направил. Такива твърдения се появявали едва във въззивната жалба.

Сочи се, че било недопустимо да се претендира съдът да коригира процесуалните действия на страните и да въвежда от тяхно име факти, на които да опират твърденията им. Твърди се, че подобно задължение законодателят не възлага на съда. Ищецът бил този, който с исковата молба очертавал рамките на спора – предмета на делото и правопораждащите и правно значимите факти. Т.е. задължение на ищеца било да въведе подобен факт и да се позове на него. Като не го сторил, нямало как съдът да даде указания за липса на доказателства относно факт, който не е въведен. Твърди се, че няма допуснато от първоинстанционния съд нарушение на разпоредбата на чл. 146 от ГПК. Ищецът правел опит да компенсира свой пропуск с твърдение, че е допуснато процесуално нарушение от съда.

Съответно нямало и необходимост от изготвяне на нов доклад от въззивната инстанция и от указания към ищеца. Ако такъв доклад, съобразно искането 3 във въззивната жалба, бъде изготвен и бъдат дадени указания така, както ищецът посочва на съда, че трябва да направи, би се стигнало до недопустимо изменение на иска в неговата обстоятелствена част, като се въведе ново обстоятелство, на което искът се основава – дата на покана за плащане и съответно нова дата на забава. Това от своя страна създавало опасност от постановяване на недопустим съдебен акт по иск, какъвто не бил предявяван пред първата инстанция и изменен по незаконосъобразен и недопустим начин. Счита се за неоснователно искането по делото да бъдат приети писмени доказателства. И двете доказателства засягали факти, които не са били въведени в спора с исковата молба или в първото по делото заседание – образуване на изп. дело от ищеца срещу ответника през 2019 г. и покана за доброволно изпълнение и не касаели предмета на спора. В исковата молба ищецът не твърдял, че е поканил ответника да плати. Също в първото по делото заседание, след като е получил отговора на исковата молба, където ответникът се позовава на липса на покана, ищецът не бил направил такова твърдение. Съответно недопустимо било сега да бъде въвеждано такова твърдение, едва след като е издаден съдебен акт и искът е отхвърлен именно поради липса на установяването на такъв факт. Твърди се, че не са налице предпоставките на чл. 266 от ГПК, по отношение на твърдението за покана (то не било нововъзникнало). Моли се обжалваното първоинстанционно съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.

В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от представител по пълномощие, който поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в същата.

Ответникът, редовно призован за съдебното заседание, не се явява.

Представлява се от представител по пълномощие, който оспорва жалбата и поддържа отговора на същата по изложените съображения.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба и въведените с отговора на въззивната жалба възражения, приема следното:

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на обжалваното изцяло решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва на парично задължение, възникнало въз основа на влязло в сила осъдително съдебно решение, считано от влизането му в сила до датата на предявяване на иска, както и е направено искане за присъждане на законна лихва върху главницата по влязлото в сила решение, считано от датата на подаване на исковата молба по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до окончателното изплащане на сумата.