Протокол № 648 от 02.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 648 гр. Благоевград, 02.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА при участието на секретаря Здравка Янева

Сложи за разглеждане докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500701 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:17 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ, редовно и своевременно призовани, явява се лично С.

С.а, като и за двамата се явява адв. Б., редовно упълномощена по делото.

ОТ ОТВЕТНИЦИТЕ С. В., редовно и своевременно призована, не се явява, М.

В., редовно и своевременно призован, лично се явява, като и за двамата адв.

А., редовно упълномощена по делото.

АДВОКАТИТЕ – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, предвид редовното призоваване на страните, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

1

СЪДЪТ препраща към разпореждане, постановено в закрито съдебно заседание под № 622/30.06.2025 година, с което е изготвил доклада и е насрочил днешното съдебно заседание.

АДВ Б. – Уважаеми въззивни съдии, от името на доверителите ми заявявам, че поддържам изцяло въззивната жалба по съображенията, които подробно са изложени в същата. Във връзка с доклада по делото аз имам възражения в частта, в която съдът е приел, че преценката за спазване разпоредбите на чл.

146 от ГПК касае оценка по съществото на спора. Константна е практиката на ВКС, че въззивната инстанция не прави самостоятелен доклад по смисъла на чл. 146 ГПК, но тогава когато първоинстанционния съд е пропуснал да даде доклад, който съдържа всички предпоставки по смисъла на този текст, както и тогава когато във въззивната жалба се съдържат изрични възражения в тази насока, въззивният съд следва да извърши преценка и да даде указания на страните, включително относно подлежащите на доказване обстоятелства и факти по делото, тяхната правна квалификация и разпределението на тази доказателствена тежест. В настоящия случай във въззивната жалба изрично сме заявили възражение, че доклад по смисъла на чл. 146 ГПК, който да съдържа произнасяне по всички точки на този текст относно възраженията направени с отговора на исковата молба изобщо не се съдържат. В тази насока аз Ви моля да съобразите, че на страница 4 от отговора на исковата молба, абзац 3 от същата изрично е направено възражение за неправилно заснемане на спорния обект в кадастралната карта, като в този смисъл това възражение има съгласно ТР преюдициален характер относно произнасянето по предмета на спора свързан със собствеността върху обектите, предмет на настоящото дело. В доклада на съда това възражение изобщо не се съдържа, което е съществен пропуск, който налага въззивният съд да даде съответните указания в тази насока. В тази връзка аз не споделям доводите на ответника в настоящото производство, че възражения свързани с неправилно отразяване на обекти в кадастралната карта не е направено, тъй като както посочих такова има изрично в отговора на стр. 4 от същия. Нещо повече, с отговора на исковата молба от страна на доверителите ми е заявено изрично възражение за придобиване на реална част от спорния обект с идентификатор 6 като 2 последна цифра на основание давностно владение. В настоящия случай това възражение също не е докладвано въпреки своевременното му заявяване в срока по чл. 131 от ГПК за него нито е разпределяна доказателствена тежест, нито е квалифицирано, а и няма произнасяне в крайния съдебен акт, който е предмет на настоящото производство. В този смисъл са и възраженията, които са направени във въззивната жалба и считам, че те изобщо не са свързани със съществото на спора, а касаят изпълнение на процедурата, свързана с разпределение на доказателствената тежест между страните, правната квалификация на техните твърдения и ангажирането на доказателства, за което въззивната инстанция дължи произнасяне преди даване ход по същество на настоящото дело. В тази връзка аз поддържам и възраженията, по които въззивният съд не се е произнесъл с доклада ,че и към момента е налице нередовност на исковата молба, доколкото същата касае несъществуващ в кадастралната карта самостоятелен обект, който да е възможно да бъде обект и на настоящото производство. Доколкото отново в задълженията на въззивният съд е при констатиране на нередовност на иска да даде указания за поправяне на исковата молба и конкретизиране на твърденията на ищците считам, че в тази насока също предвид и изричните възражения в жалбата съдът следва да се произнесе и с доклада по делото, каквото докладване в случая считам, че не е налице. В отговора на исковата молба са направени и допълнителни възражения, които ние сме преповторили във въззивната жалба, свързани с други нередовности на иска, които аз изцяло поддържам, включително относно неяснота кое е предмет на спора – дали целия обект с идентификатор последна цифра 6 или действително тавана, който съществува на място, но който не се обхваща от обектът, който е заснет в кадастралната карта, а представлява само и единствено отделно реална част от него, а не целия такъв. Именно поради това считам, че са неправилни и изводите, които и първоинстанционният съд е направил с крайния съдебен акт, но за тях ще заявя становище на по-късен етап в хода по същество. Ето защо моля да допълните проекта за доклад в окончателния му вид, касаещ повдигнатите от мен въпроси.

АДВ А. – От името на въззиваемите страни заявявам, че оспорвам въззивната 3 жалба и поддържам всички доводи наведени в пространния отговор на същата, който съм изготвила и съм взела становище по всяко едно от отделните оплаквания. Във връзка с направеното искане, което се повтаря част от оплакванията във въззивната жалба, за нередовност на исковата молба, Ви моля да намерите, че същото е неоснователно защото – в случая решаващия първоинстанционен съдебен състав се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск, с който ищците въззиваеми молят съда да признае за установено спрямо ответниците въззивници, че не са собственици на 21.425 върху 101.59 идеални части от самостоятелен обект в сграда с площ от 101.59 кв.м., които идеални части са разликата между 72.22 върху 101.59 идеални части, на които идеални части въззивниците и ответници в първоинстанционното производство са признати като собственици с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност и притежаваните от ответниците – въззивници права в размер на 50.795 върху 101.59 идеални части. В случая считам, че няма спор, че с нотариален акт, издаден на основание обстоятелствена проверка, въззивниците са се снабдили за право на собственост върху 72.22 върху 101.59 идеални части от самостоятелен обект в сграда с площ 101.59 кв.м.. В случая с предявения от ищците срещу ответниците иск отрицателен установителен се цели да се отрече правото на собственост върху идеалните части, които ищците притежават на основание деривативен способ покупко-продажба и за които ответниците са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка. В случая въззивниците не притежават титул за собственост на обект, представляващ реална част от тавански етаж, а именно на югоизточната част от таванския етаж. С отговора на исковата молба същите са заявили възражение за придобивна давност върху югоизточната част на таванския етаж, но възражението е средство за защита срещу иска на ищците, а не самостоятелно средство за защита, с което ответниците могат да претендират самостоятелни права, които не са въведени от ищците като спорен предмет. Неоснователно е оплакването за това, че в случая следвало да се приложат постановките в ТР № 8 от 23.02.2016 година на ВКС по ТД № 8 от 2014 година и това е така, защото доверителите ми , ищци в производството, не са предявили отрицателен установителен иск с предмет реална част от тавански етаж, както посочих по-горе, искът касае идеалните части, които ответниците не притежават и за които те са се снабдили с 4 нотариален акт издаден по обстоятелствена проверка и които притежават ищците в производството. Моля Ви да намерите, че оплакването, което се поддържа и днес за нередовност на исковата молба е без връзка с предмета на делото, който е очертан от обстоятелствата в исковата молба, неоснователно е и възражението и доводът, който се прави днес, че докладът на първоинстанционния съд бил непълен. Отделно от това искам да посоча, че в отговора на исковата молба на стр. 4 , която се цитира днес е направено възражение в различен смисъл от така изложения. В този отговор ответниците оспорват записванията в кадастралната карта за обект с идентификатор краен 6, но твърдят, че този обект не представлява самостоятелен обект в сграда по смисъла на параграф 5 т. 39 от ЗУТ и неправилно е заснет и нанесен като такъв в кадастралната карта. В случая по същество това е вярно, защото таванския етаж е представлявал до 2022 година съгласно проекта от 1996 година подпокривно пространство, което е в две части и което подпокривно пространство не е следвало да бъде заснемано като самостоятелен обект с идентификатор по кадастралната карта. В отговора на исковата молба липсват възражения за това, че югоизточната част на таванския етаж представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Отделно от това горното не води до извод, че докладът на делото бил непълен , дотолкова доколкото предмет на делото не е реалната част, югоизточната част на тавана. Ако ищците са желаели това да стане част и да се възползват от постановките на ТР № 8 от 2016 година е следвало да предявят насрещен иск, а такъв не е предявен, направено е възражение като средство за защита, с което не могат да се претендират в настоящото производство самостоятелни права.

Първоинстанционният съд е изготвил доклада във връзка с възражението, което е средство за защита, респ в хода на първоинстанционното производство са допуснати доказателства и на двете страни по спора и то многобройни писмени, гласни и експертиза във връзка с установяване правата на ищците върху спорните идеални части, които са установени чрез писмени доказателства и отричане на правата на ответниците върху югоизточната част на таванския етаж, кооято през 2022 година от състояние карабина преди това е станала място за живеене, след извършено преустройство, по думите на свидетелите, доведени от ответниците по нотариалното дело през 2022 година.

До този момент свидетелите на ответниците сочат, че това е било подпокривно пространство карабина. Няма как в хода на делото чрез други 5 доказателства те да избягат от протоколите, които са приети като писмени доказателства като част от нотариалното дело и в които се съдържат подробно установените факти от свидетелите, а именно една от тях живее в гаражния етаж, другата свидетелка е наша колежка и които са посочили ясно и точно, че етажът до 2022 година е бил в състояние карабина. По изложените съображения Ви моля да оставите без уважение искането да се остави исковата молба без движение като нередовна, респ да намерите, че не са налице предпоставките за даване на нови указания, тъй като такива указания по подлежащите на доказване факти не са дадени от първоинстанционния съд.

Във връзка с тези оплаквания съм изложила многостранни доводи в отговора на въззивната жалба, по всеки един пункт. Оспорвам въззивната жалба, нямаме доказателствени искания по реда на чл. 266 ГПК.

РЕПЛИКА НА АДВ. Б. – Не мога да се съглася с доводите, които бяха изложени днес поради няколко обстоятелства. Безспорен факт е ,че на тавана на спорната сграда е налице подпокривно пространство, но това подпокривно пространство е само в рамките на част от заснетия неправилно в кадастралната карта обект с идентификатор с последна цифра 6. В тази насока следва да се има предвид и представените по делото проекти, както и съдебно-техническата експертиза, които категорично установяват, че още към момента на строителството на сградата, към момента на образуване на настоящото дело и към настоящия момент, обект с идентификатор какъвто е предмет на исковата молба никога не е съществувал и не съществува и към настоящия момент. В този смисъл няма как несъществуващ обект да бъде предмет на собственически права, респ на установяване или оспорване на такива, а доколкото точно това е предмета на спора, то ищците следва ясно да конкретизират коя точно част се сочи да е подпокривно пространство и респ да е предмет на спора, както и да опишат обекта включително съобразно неговото положение на място ,което такова от началното строителство на спорната сграда. В противен случай и при липса на такова описание е невъзможно изобщо произнасянето на съдебния състав, което сочи нередовност на иска. И в тази връзка следва да се има предвид, че и на стр-. 7 и на стр. 8 от отговора на исковата молба изявленията на ответниците по иска са точно такива, че единствено северната част на заснетия неправилно в 6 картата обект с идентификатор 6 представлява таван подпокривно пространство, по отношение на което са приложими общите правила свързани със собствеността на обща част, за остатъка такъв какъвто е посочен, но противно на твърденията на колегата тавански стаи, което е различно от подпокривно пространство е направено изрично да, правоизключващо възражение, че се касае до самостоятелен обект придобит по давност от доверителите ми, а съставените нотариални актове междупрочем касаещи таван, са именно относно подпокривното пространство представляващо така наречената северна част на таванския етаж, която обаче представлява именно несамостоятелен обект, установено и от СТЕ и то такъв, който е и по строителните книжа, които са одобрени за сградата и реално реализиран на място, съществуващ междувпрочем като таван и към настоящия момент.