Решение № 6563 от 19.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6563 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100503095 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20049794/22.07.2022 г., постановено по гр. д. № 59017/20 г. по описа на СРС, 57 състав, поправено с решение № 20078327/07.02.2023 г., е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК по отношение на А. Й. Й., че дължи на „Софийска вода“ АД заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.06.2020 г. по ч. гр. д. № 4583/20 г. на СРС, II ГО, 57 състав, както следва: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 909,29 лв., представляваща претендирана продажна цена за потребена вода за периода от 05.02.2019 г. до 22.11.2019 г. с обект с клиентски № 1005401335, с адрес: гр. София, ул. „*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен като неоснователен искът за разликата над сумата от 909,29 лв. до пълния предявен размер от 3763,14 лв., както и че дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3,42 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение – главница от 909,29 лв., за периода от 08.03.2019 г. до 22.11.2019 г. С решението А. Й. Й. е осъдена да заплати на 1

„Софийска вода“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както следва: разноските по делото в размер на 187,84 лв., както и разноските по ч. гр. д. № 4583/20 г. на СРС, I I ГО, 57 състав, в размер на 30,36 лв., а „Софийска вода“ АД е осъдена да заплати на А. Й. Й. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските по делото в размер на 340,95 лв.

Подадена е въззивна жалба от А. Й. Й. срещу решение № 20049794/22.07.2022 г. по гр. д. № 59017/20 г. по описа на СРС, 57 състав, в частта, в която предявените искове са уважени. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че не е доказано между страните по делото наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на В и К услуги. Посочва, че по делото е представена бланка за служебна регистрация на клиент, според която процесната партида е прехвърлена служебно от лицето Н.Г.Е. на А. Й. Й. с отразяване „по справка от имотния регистър“, но не е ясно на какво основание е променена едностранно страната по договора за продажба на В и К услуги. Твърди, че от приложената по делото справка от имотния регистър е видно, че в гр. София на ул. „******* има няколко самостоятелни обекта, като имотът, обозначен като ап. 2 на ет. 1, е свързан с името на ищцата, но това обстоятелство не доказва, че същата е собственик на имота. Поддържа, че по делото не е доказано, че начисленото количество В и К услуги е доставено и реално потребено от ответницата, поради което същата дължи заплащането му. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Софийска вода“ АД не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Ищецът „Софийска вода“ АД твърди, че с ответницата Aнтоанета Й. Й.

2 са били в договорни отношения, свързани с предоставяне на В и К услуги за имот с адрес: гр. София, ул. „******* Твърди, че съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на В и К услугите става чрез публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган. Посочва, че в периода от 05.02.2019 г. до 22.11.2019 г. правоотношенията между страните са били регламентирани от Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Софийска вода“ АД, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ, които са общодостъпни на интернет страницата на дружеството. Твърди, че по силата на посочените Общи условия ответницата има качеството потребител на В и К услуги за процесния имот през процесния период, а съгласно Общите условия потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер на 3763,14 лв., представляваща неплатена сума за предоставени В и К услуги за имот, находящ се в гр. София, ул.

„*******, по фактури, дължими в периода от 05.02.2019 г. до 22.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 29.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 3,42 лв. за периода от 08.03.2019 г. до 22.11.2019 г.

Претендира разноски.

Ответницата Aнтоанета Й. Й. оспорва исковете като неоснователни.

Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

3

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението в обжалваната част, въззивният съд намира следното:

Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че ищцовото дружество е „В и К оператор“ по см. на чл. 198о, ал. 1 ЗВ и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане на територията на гр. София, и че Общите условия за предоставяне на В и К услуги от „Софийска вода“ са одобрени от ДКЕВР, публикувани са по надлежния ред и са обявени на интернет страницата на дружеството.

Спорните обстоятелства във въззивното производство касаят наличието на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода при публично известни Общи условия между страните по делото през процесния период, както и обема на доставените В и К услуги за процесния имот през процесния период, респ. дължимата за тях цена.

Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващия на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

Настоящият съдебен състав счита, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване от ищеца, че ответницата е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху процесния имот с адрес: гр.

София, ул. *********, респ. че притежава качеството „потребител на В и К услуги“.

За установяване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот по делото е представена справка № 395113/04.11.2020 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице от Агенцията по вписванията 4 за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 04.11.2020 г. за лицето А. Й. Й.. От нея се установява, че на 11.04.2012 г. е вписана договорна ипотека върху жилище с адрес: гр. София, ул. *********, ет. 1, ап. 2, с кредитор – „УниКредит Булбанк“ АД и ипотекарни длъжници – А. Й. Й. и Н.Г.Е., както и че на 23.09.2020 г. А. Й. Й. е прехвърлила чрез покупко – продажба на М. К.Й. ½ ид. ч. от жилище с адрес: гр. София, ул.

*********, ет. 1, ап. 2.

Настоящият съдебен състав счита, че справката от имотния регистър би могла да се цени само като индиция, че ответницата е била собственик на ½ ид. ч. от процесния имот, но не я легитимира като такъв, тъй като не представлява титул за собственост. В случая, с оглед направеното от ответницата оспорване на елементите от фактическия състав на съдебно предявеното вземане за главница, ищецът е следвало да ангажира по делото доказателства, чрез които да докаже при пълно и главно доказване, че ответницата е била собственик на процесния имот през процесния период, и в това си качество се явява потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по см. на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, което не е сторено по делото.

Ето защо, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.

198о ЗВ в частта му за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 909,29 лв. – главница за неплатена цена за предоставени В и К услуги за периода от 05.02.2019 г. до 22.11.2019 г., следва да се отхвърли като неоснователен. В частта, в която е отхвърлен искът за главница за разликата над сумата от 909,29 лв. до пълния предявен размер от 3763,14 лв., решението е влязло в сила като необжалвано.

Предвид формирания извод за липса на главен дълг, следва да се отхвърли като неоснователен и иска за мораторна лихва за процесния период.

Поради частично разминаване в крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решение № 20049794/22.07.2022 г., постановено по гр. д. № 59017/20 г. по описа на СРС, 57 състав, поправено с решение № 20078327/07.02.2023 г., в частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 909,29 лв., представляваща претендирана продажна цена за потребена вода за периода от 05.02.2019 г. до 22.11.2019 г. с обект с клиентски № 1005401335, с адрес: гр. София, ул.

5

„*******, както и в частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,42 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.03.2019 г. до 22.11.2019 г., следва да се отмени като неправилно, и вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 909,29 лв., представляваща претендирана продажна цена за потребена вода за периода от 05.02.2019 г. до 22.11.2019 г. за обект с клиентски № 1005401335, с адрес: гр.

София, ул. „*******, както и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 3,42 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.03.2019 г. до 22.11.2019 г.

Като последица от отмяната на първоинстанционното решение в посочените по – горе части решението следва да се отмени като неправилно и в частта, в която ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 187,84 лв., представляваща разноски по делото, и сумата в размер на 30,36 лв., представляваща разноски по ч. гр. д. № 4583/20 г. по описа на СРС, 57 състав.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Софийска вода“ АД следва да бъде осъдена да заплати на А. Й. Й. още 109,05 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното и исковото производство, както и сумата от 50,00 лв., представляваща разноски за държавна такса във въззивното производство.