Решение № 13651 от 08.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13651 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110142414 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. П. Д., за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 25669/2025г. по описа на СРС, 55 състав, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 2499,90 евро – равностойността на 4889,36 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № находящ се в гр.София, ул. „Г. К. Б.“ № .., ет. ..., за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г., както и сумата 33,42 евро – равностойността на 65,37 лева главница за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 30.04.2025г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 342,71 евро – равностойността на 670,29 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г. – 17.04.2025г., както и сумата 15.17 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022г.-17.04.2025г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз 1 основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № ..., находящ се в гр.София, ул. „Г. К. Б.“ №.., ет. .., като ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не са сторили. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10.07.2016г., ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД, с оглед на което претендира цената на услуга за дялово разпределение. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения, ответника изпаднали в забава. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителни искове с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 25669/2025г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение от длъжника.

С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато по отношение на ответника търсените вземания. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания и искане за привличане на трето лице. Претендира разноски.

Ответникът Н. П. Д. е редовно уведомен за исковата молба, получавайки препис от нея на 13.01.2026г., в срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 14.02.2025г. не е депозирала писмен отговор. Във възражението си по чл. 414 ГПК не са вписани конкретни възражения.

Конституираното трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД представя изисканите документи и твърди, че услугата дялово разпределение е извършвана.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е протокол от 31.07.2009г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищна сграда на адрес гр. София, ул. „Г. К. Б.“ № .., на което е взето решение за избор на фирма за дялово разпределение, а именно „Техем Сървисис“ ЕООД и сключване на договор с това дружество за извършване на услугата дялово разпределение.

Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР.

Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.

2

Постъпили са изисканите от третото лице – помагач документи, които съдържат протоколи за осигурен достъп до имота за проверка през май 2023г. и 2024г.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление по данни от апартаментен топломер № 36195119, редовно проверен през двата отчетни периода на процесния, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от 2 броя водомера, съобразени с отчета на общ водомер в АС - № ...., като количествата ТЕ за подгряване на битова вода са изчислени по Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 7 на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването съгласно зависимост от пълния отопляем обем – 216 куб.м. и този на ЕС – 5935 куб.м. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 2263,44 евро.

Посочено е, че размера на вземанията след изравнителните сметки възлиза на 2498,98 евро – главница топлинна енергия, който размер е по-малък от търсения.

Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

Установява се от представения нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № ..., том V, рег. № ..., дело № 712/2006г., че правото на строеж за построяването с гр. София, район Триадица на монолитна жилищна сграда с ва входа, състояща се от сутерен /фитнес и 3 мазета/, партер /офиси и гаражи/, пет жилищни етажа и две подпокривни нива съгласно архитектурен проект, одобрен от ДАГ на СО на 27.04.2006г. в УПИ с площ 1170 кв.м., който имот съгласно действащия ПУП представлява парцел ... от квартал ... по плана на гр. София, местност „М.“ при граници улица, УПИ ..., улица и УПИ ..., а именно апартамент № .. на трети жилищен етаж в горепосочената жилищна сграда със застроена площ от 89,43 кв.м.

Съгласно удостоверение на Столична община жилищната сграда, отразена с идентификатор ... в КККР на гр. София, попадаща в поземлен имот с идентификатор ..., стар номер УПИ ..., кв. ... по плана на м. „Ж.М.“, находяща се на ул. Г. К. Б., район Триадица, има следния настоящ адрес гр. София, ул. Г. К. Б. №...

Установява се, че за горепосочената сграда е издадено разрешение за ползване № ..../11.03.2009г., сред които ползватели и възложители е ответницата.

Видно е, че ответницата е подала заявление до ищеца на 25.11.2019г., съдържащо искане да бъде сключено споразумение за плащане на дължими вземания, които не са предмет на спора, поради което и документа няма относимост към предмета на доказване.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която 4 топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.