Решение № 260573 от 05.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 05.04.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЛЯНА

ГОСПОДИНОВА при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2555 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят - „Б.К.” ЕООД, твърди, че в негова тежест е възникнало изискуемо публичноправно задължение за заплащане на годишен корпоративен данък за 2019 г. в размер на 3 349, 80 лв. Заявява, че към момента има и изискуеми задължения към негови кредитори по сключени търговски сделки в общ размер от 26 159, 56 лв. Посочва, че не разполага с парични средства и с други бързо ликвидни активи, с които да изплати тези свои парични задължения. Счита, че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност. Твърди, че е в състояние и на свръхзадълженост. С оглед на това моли съдът да обяви неплатежоспособността му или свръхзадължеността му, в зависимост от това кое от двете състояния е настъпило на по-ранна дата, както и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.

С оглед горното и за да отговори на въпроса дали молителят е неплатежоспособен търговец, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е доказано, че в негова тежест са възникнали някои от задълженията по търговски сделки и публичноправните задължения към държавата, които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ.

За да се произнесе по това дали в тежест на молителя „Б.К.” ЕООД е възникнало публичноправно задължение, съдът съобразява, че по делото от това дружество е съставен и представен списък на кредиторите, в който то е направило изрично изявление, с което признава, че в негова тежест е възникнало задължение към държавата за заплащане на корпоративен данък за 2019 г. в размер от 3 349, 80 лв. Обстоятелството, което се признава от молителя в настоящото производство, е неизгодно за него, тъй като той е длъжник по задължението, което заявява, че е възникнало в негова тежест и следователно неговото признание има доказателствена стойност.

По делото са събрани доказателства, от които се установява, че „Б.К.” ЕООД е направил и извънсъдебно изявление, с което е признал, че в негова тежест е възникнало описаното парично задължение към държавата. Това е видно от заключението на изготвената в производството съдебно-икономическа експертиза, в която вещото лице след извършена проверка е направило извод, че задължение за заплащане на данък по ЗКПО е надлежно осчетоводено в счетоводството на молителя към 31.12.2019 г. Отразяването на паричното задължение към държавата в счетоводството на длъжника по него, е такова действие, което е конклудентно по своя характер и с което последният е признал факта на неговото съществуване към 31.12.2019 г., към който момент то не е погасено чрез плащане или чрез друг способ за погасяване на задълженията.

Вземането на държавата за получаване на данък представлява по своя характер публично държавно вземане, доколкото е определено като такова с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Това публичноправно задължение на молителя е пряко свързано с търговската му дейност, тъй като корпоративният данък, който е начислен е такъв, с който е обложена печалбата на юридическото лице в резултат на дейността, която то извършва по занятие.

Предвид изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в тежест на „Б.К.” ЕООД е възникнало публичноправно задължение към държавата за заплащане на корпоративен данък в размер на 3 349, 80 лв., както и че това задължение е свързано с търговската дейност на дружеството-длъжник, поради което то е от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и възможността за неговото изпълнение от търговеца е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.

Съдът приема и това, че посоченото публичноправно задължение е изискуемо към 31.12.2019 г., тъй като това обстоятелство е изрично признато от молителя, който е длъжник по него, с действията му по осчетоводяване на задължението като краткосрочно в Годишния финансов отчет за 2019 г.

След като в производството се доказа, че в тежест на „Б.К.” ЕООД е възникнало публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност, което е изискуемо, то се налага изводът, че е налице първата от посочените предпоставки, при която е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.

На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали молителят притежава активи, с които да заплати както това свое публично задължение, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото годишни-финасови отчети, както и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, което съдържа пълен анализ на проверената счетоводна документация.

Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.

От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 31.12.2015 г. балансовата стойност на всички притежавани от „Б.К.”

ЕООД краткотрайни активи е 16 000 лв., а към 31.12.2016 г. е 72 000 лв., Вещото лице е констатирало, че към тези дати съгласно записванията в счетоводството на молителят той е имал краткосрочни задължения, които са в размер на 7 000 лв. към 31.12.2015 г. и в размер на 32 000 лв. към

31.12.2016 г. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. молителят е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно осчетоводени, нито пък такива, от които да се установява, че някаква част от осчетоводените като краткотрайни активи не са реално реализуеми.

В производството не са събрани и доказателства, от които да може да се заключи, че в тежест на „Б.К.” ЕООД са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е констатирано и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на дружество. Ето защо и при изследване на финансовото състояние на молителя трябва да се вземе предвид стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава, както и на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения съгласно записванията във финансовите му отчети, без да се извършва корекция на тези стойности.

При съпоставяне на балансовата стойност на краткосрочните задължения на „Б.К.” ЕООД към края на финансовите 2015 г. и 2016 г. с балансовата стойност на краткотрайните му активи към същите тези моменти е видно, че вторите са в по-голям размер от първите. Това означава, че както към 31.12.2015 г., така и към 31.12.2016 г. молителят е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойността на показателя за обща за ликвидност, който за всеки от посочените отчетни периоди е над референтната стойност от 1. Следователно към края на 2015 г. и на 2016 г. търговецът „Б.К.” ЕООД не е бил в състояние на неплатежоспособност.

В заключението на изготвената СИЕ е направен извод, че към края на следващия отчетен период, който е 31.12.2017 г. балансовата стойност на всички краткотрайни активи, които молителят притежава, възлиза на сумата от 46 000 лв., a към края на отчетната 2018 г. балансовата стойност на тези активи е 150 000 лв. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че към тези моменти търговецът е притежавал и други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени, нито пък такива, от които да може да се заключи, че някои от осчетоводените като краткотрайни активи не могат да бъдат обърнати в парични средства в кратък период от време и следователно не са реално ликвидни чрез събиране на вземанията от длъжниците и чрез продажба на материалните запаси /продукция и стоки/ на трети лица. С оглед на изложеното, съдът намира, че при изследването на финансовото състояние на молителя към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. трябва да се вземат стойностите на всички краткотрайни активи, които той притежава съгласно записванията във финансовите му отчети към посочените две дати, без да се извършва корекция на тези стойности.

Вещото лице е констатирало, че съгласно записванията в годишния финансов отчет на „Б.К.” ЕООД това дружество е имало възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, които към 31.12.2017 г. са в размер на 60

000 лв., а към 31.12.2018 г. – в размер на 196 000 лв. Не се установява към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. в тежест на ответника да са възникнали и да са станали изискуеми други задължения към негови кредитори, които да бъдат определени като краткосрочни и да не са надлежно отразени в неговото счетоводство. Следователно при изследване на способността на ответника да погасява своите задължения към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. няма основание да се извършва корекция на балансовата стойността на краткосрочните задължения, които са възникнали в негова тежест и то трябва да се направи на база на тази стойност.