Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 170 от 23.02.2026, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Частно гражданско дело 2222/2025
Вид
Решение № 170
Подписан
23.02.2026
Състав
Красимира Иванова Николова-Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.51 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.530 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.48 и сл. · Закон за наследството
  • чл.49 · Закон за наследството
  • чл.49,ал.2 · Закон за наследството
  • чл.51 · Закон за наследството
  • чл.51,ал.1 · Закон за наследството
  • чл.51,ал.2 · Закон за наследството
  • чл.53 · Закон за наследството
  • чл.60 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Горна Оряховица, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Частно гражданско дело № 20254120102222 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.530 и сл. от ГПК във вр. чл.51 и чл.49 от ЗН.

Постъпилa e молба от „БАНКА ДСК” АД с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: град София, ***, чрез пълномощника си - юрисконсулт Е. Ю.

М., с адрес за получаване на призовки и съобщения: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 92, телефон: **********, с правно основание чл.51 от Закона за наследството. Молителят твърди, че на 07.04.2023г. между „Банка ДСК” - като кредитор и П. С. С. с ЕГН ********** като кредитополучател, е сключен договор за кредит, по силата на който кредитополучателят е получил сума в размер на 5000,00 лева срещу задьлжението да я върне в срок. Сочи, че след преустановяване на плащанията на вноските е установил, че клиентът е починал. В качеството си на заинтересовано лице по смисъла на чл.51 от ЗН, моли съда да призове законните наследници на П. С. С. с ЕГН **********, които да заявят лично в срок дали приемат или се отказват от наследството му. Заявява, че починалият е оставил следните законни наследници: Б. П. С. с ЕГН **********, като съпругата му е починала преди наследодателя.

В съдебно заседание, молителят „БАНКА ДСК” ЕАД гр. София, редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание, ответникът по молбата Б. П. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.Р...ул...

№... двукратно призован по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление на 1 постоянния му и настоящ адрес, не се явява, не се представлява. Не депозира писмено становище в изпълнение на дадените от съда указания..

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и ги прецени в тяхната съвкупност, съгласно изоставанията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените по делото писмени доказателства - заверени преписи от договор за кредит за текущо потребление от 07.04.2023г., „Банка ДСК” ЕАД /”Кредитор”/ е предоставила на П. С. С. с ЕГН ********** /“Кредитополучател”/ кредит за текущо потребление в размер на 5 000 лв., при условията, уговорени от страните по договора и ОУ към него.

Видно от приложените по делото справки от НБД, П. С. С. с ЕГН ********** е починал на ..г. в град Търговище, за което е съставен акт за смърт № 0440/21.07.2024г. на Община Търговище, като е оставил за свой наследник по закон, както следва: 1/ Б. П. С. с ЕГН ********** – син.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Молителят „Банка ДСК” ЕАД гр. София е заинтересовано лице по смисъла на чл.51,ал.1 от ЗН и има право да иска от районния съдия, след като призове лицата, които имат право да наследяват, да им определи срок, за да заявят приемат ли наследството.

От приетите в настоящото съдебно производство писмени доказателства безспорно се установява, че П. С. С. с ЕГН ********** е починал на 19.07.2024г. в град Търговище, като негов единствен наследник по закон към настоящия момент е ответникът Б. П. С. – син на починалия кредитополучател.

При тези данни, наследството на П. С. С. се явява открито към датата на смъртта му 19.07.2024г., по последното му местожителство в град Стражица.

Съгласно чл.48 и сл. от ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие от откриването на наследството. Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, като наследник, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство /чл.60 от ЗН/. Съгласно разпоредбата на чл.53 от ЗН, частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.

За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, е необходимо, съгласно чл.60 от ЗН, те да са приели наследството. Наследството се приема по указания в чл.49 от ЗН ред - изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо, чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството. Според разясненията, дадени в т.14 на ППВС № 4/1964г. на ВС, мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира 2 непоколебимото му намерение да приеме наследството. Наследникът може и да не приеме наследството на своя наследодател нито изрично, нито мълчаливо. Той може изрично да се откаже да приеме това наследство, като изрази това с писмено заявление пред районния съдия. Но за да бъде действителен този отказ, необходимо е наследникът да не е приел наследството. Ако се предхожда от действия по приемане на наследството, отказът е недействителен и не може да породи предвиденото в чл.53 от ЗН правно действие. Съгласно чл.49,ал.2 от ЗН, приемане на наследство има във всички случаи, в които призованият да наследи е извършил действие, което несъмнено предполага неговото приемане, като преценката за правната същност и последици от така извършеното действие във всички случаи следва да се извършва конкретно, като се отчита волята и намерението на извършилото действието лице.

Съгласно изискванията на чл.51,ал.1 от ЗН, в случая съдът е дал срок на наследника, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него.

Предвид изложените по-горе обстоятелства, съдът счита, че производството по отношение на единствения наследник по закон Б. П. С. следва да бъде прекратено. Съгласно последователната практика на ВКС, когато на призования наследник е даден срок по реда на чл.51 от ЗН, какъвто е и процесният случай, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно. В производството по чл.51 от ЗН се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл.40 и чл.41 ГПК, както и призоваване чрез залепване на уведомление и назначаването на особен представител, тъй като последният не може да изрази воля вместо призования към наследяване дали приема или се отказва от наследството. Приложението на чл.51,ал.2 от ЗН предполага известен адрес на наследника, редовно уведомяване с ясно дадени указния и определен срок. В процесния случай, многобройните опити на съда наследникът Б. П. С. да бъде редовно призован и да бъде лично уведомен за предоставения му от съда двукратно срок са останали безрезултатни, тъй като лицето не е намерено на обективно известния адрес по делото, явяващ се и регистрираният постоянен и настоящ адрес на този наследник. Наред с това, наследникът Б.

П. С. не е получил по реда на чл.47 от ГПК съобщенията на съда, в които му е определен срок, за да заяви приема ли или се отказва от наследството на починалия си наследодател, и са му дадени указания, че ако в определения от съда срок не отговори, той губи правото да приеме наследството. Поради това в случая не може да намери приложение и нормата на чл.51,ал.1 от ЗН, доколкото за прилагане на последиците, предвидени в нея, е необходимо заинтересованото лице да бъде уведомено надлежно.

Предвид изложеното дотук, съдът счита, че съдебното производство подлежи на прекратяване, тъй като извършването на каквито и да е съдопроизводствени действия са невъзможни, с оглед на обстоятелството, че в настоящата хипотеза не би могла да намери приложение разпоредбата и на чл.47,ал.6 от ГПК за назначаването на особен представител на наследника Б. П. С., поради неговото отсъствие от постоянния му и от настоящия му адрес, а неговото волеизявление за приемане или отказ от наследството следва да бъде лично.

3

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „БАНКА ДСК” АД с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: град София, ***, чрез пълномощника си - юрисконсулт Е. Ю. М., с адрес за получаване на призовки и съобщения: гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик” № 92, телефон: **********, ***, за призоваване по реда на чл.51 от ЗН на Б. П. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.Р...ул...№... в качеството му на единствен наследник по закон на П.С. С. с ЕГН **********, починал на 19.07.2024г. в град Търговище, за което е съставен акт за смърт № 0440/21.07.2024г. на Община Търговище, за да заяви приема ли оставеното от него наследство или се отказва от същото.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2222/2025г. по описа на ГОРС.

Решението, имащо характер на прекратително определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред ВТОС, в едноседмичен срок от уведомяването на молителя.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 4