Решение № 116 от 16.04.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Варна, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000096 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл. ГПК.

Инициирано е с въззивна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, София, чрез адв.М.Г., срещу решение №115/18.12.2023г., постановено по т.дело №53/2023г. по описа на ОС -Търговище, с което частично е бил уважен предявен от И. П. Д. иск с правно основание чл.432 КЗ за осъждане на застрахователя за заплати обезщетение за понесени от ищеца неимуществени вреди до размера от 40 000 лева от общо заявени 50 000 лева, ведно с законните лихви върху присъдената главница.

С жалбата си въззивникът оспорва решението в осъдителната му част за разликата над 5 000 лева до присъдените 40 000 лева обезщетение както и в частта за законните последици от уважаване на иска – по отношение на присъдените лихви и разноски. Твърди, че в обжалваната част /с обжалваем интерес от 35 000 лева/ решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

Основното оплакване във въззивната жалба касае приложението на материалноправната разпоредба на чл.52 ЗЗД и определения от съда размер на обезщетяване на неимуществени вреди. Твърди се, че присъдените от съда 40 000 лева не отговорят на принципа на справедливост, заложен в приложимата материалноправна норма. Според въззивника, за да е справедливо обезщетяването на моралните вреди следва да се отчете характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и степента на същите, продължителността на болките и страданията, налице ли е възстановяване на увреденото лице, при съотнасяне и на икономическата конюнктура в страната. Твърди, че в решението си съдът не е обсъдил в дълбочина конкретните обстоятелства от значение за размера на обезщетението; не е подложил на критичен анализ заключението на медицинската 1 експертиза и погрешно е възприел фактите по делото. Конкретните възражения на въззивника касаят твърдението за изпадане на ищцата в безсъзнателно състояние като се твърди, че същото не било доказано; полученото мозъчно сътресение било с лек характер; липсвали категорични доказателства за счупване на дясната голямопищялна кост, каквото било установено две месеца след ПТП. Въззивникът твърди, че ако и да е налице такава фрактура, то тя не е в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. Сочи, че е оспорил своевременно заключението на вещото лице като съдът незаконосъобразно отказал допускане на допълнителна експертиза. Поддържа, че определеното обезщетение от 40 000 лева е прекомерно и не съответства на принципа за справедливо обезщетяване на конкретните вреди. Посочва, че спрямо получените увреждания ВКС е определил обезщетение в размер на 10 000 лева /цит. съдебно решение/. Въз основа на изложеното, въззивникът претендира отмяна на решението за разликата над 5 000 лева до пълния уважен размер ведно със законните последици от това. Претендира сторените по делото разноски.

На основание чл.266, ал.3 ГПК, във връзка с твърдяно процесуално нарушение, въззивникът претендира допускане на допълнителна/повторна/ експертиза, вещото лице по която да посочи: кой е първоначалният документ, от който се установява наличието на фрактура; преди него извършвани ли са изследвания и хоспитализации с отразяване на тази фрактура; ако не – защо; какви са възможните механизми за възникване на фрактурата и може ли категорично да се посочи, въз основа на документите по делото и датите им, дали същата е резултат от конкретното ПТП.

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна И. П. Д. чрез пълномощника й адв.Г. Х., с което се оспорва основателността на жалбата.

Твърди се, че постановеното решение е правилно и обосновано, базирано на събраните доказателства, при точни фактически и правни изводи на съда. Поддържа се, че пострадалата е получила следните увреждания при ПТП: разкъсно -контузна рана на дясна област на челото, оток, кръвонасядане по клепачите на дясно око, мозъчно сътресение със загуба на съзнание, кръвонасядане на лява длан, оток и кръвонасядане на дясна подколенница, счупване на голямопищялна кост на същата дясна поддколенница. Твърди, че изслушаното заключение на СМЕ дава отговор на поставените с жалбата въпроси – че пострадалата е загубила съзнание при ПТП, че е налице причинно-следствена връзка на фрактурата на крайника с процесното ПТП, че получената фрактура не е била забелязана първоначално и е открита впоследствие.

Ищцата сочи, че твърденията на ответника, че се придвижвала сама преди констатиране на фрактурата, не отговарят на действителността, а точно обратното е установено посредством ангажираните свидетелски показания. Твърди, че размерът на обезщетението, определено от първоинстанционния съд точно съответства на степента на увреждане и принципа на справедливост. Съдът правилно отчел обстоятелството, че и към момента на висящност на спора ищцата не е напълно възстановена, че ще продължава да търпи болки и страдания от полученото увреждане. Въззиваемата счита, че решението е съобразено както с икономическата обстановка в страната към датата на деликта, така и с присъжданите при сходни случаи обезщетения – присъденото обезщетение е справедливо и не е прекомерно. Въз основа на изложеното, страната претендира потвърждаване на обжалваната част от решението ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Противопоставя се на доказателственото искане за изслушване на нова медицинска експертиза, направено с въззивната жалба.

Пред въззивната инстанция въззивникът прилага писмено становище, с което поддържа жалбата си и претендира разноските за производството, за които прилага списък ведно с доказателства за регистрацията на пълномощника по ЗДДС.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв.Г.Х., оспорва жалбата и също претендира сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

2

За да се произнесе по жалбата въззивният съд констатира, че производството е било образувано по искова молба на И. П. Д. срещу ЗД Бул Инс АД, с искане за осъждане на ответното дружество да й заплати обезщетение за понесени неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно произшествие на 04.01.2023г., около 17.15 часа в гр.Търговище, в района на кръстовището на ул.Кюстенджа и ул.Епископ Софроний, когато л.а.Фолксваген пасат с рег.№Т 9397 АК, управляван от водача Румен Чанталиев, удря пресичащата на пешеходна пътека ищца. Твърди, че за събитието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, а на водача на автомобила било наложено административно наказание с АУАН ГА от 04.01.2023г., издадено от СПП към ОД на МВР –Търговище. Ищцата твърди, че при процесното ПТП получила травми на главата и коляното. На следващия ден постъпила в МБАЛ –Търговище с оплаквания от силен световъртеж, главоболие, гадене и повръщане. В болницата престояла до 09.01.23г. като и били вливани водно-солеви разтвори във връзка с констатирано мозъчно сътресение. На 10.01.2023г. пострадалата била диагностицирана със следните травми : разкъсно-контузна рана на дясна челна област на главата, кръвонасядания по клепачите на дясното око, по лява длан; масивен оток и кръвонасядане по дясна подколенница със затруднение в движението; мозъчно сътресение. Твърди, че поради болки и затруднено движение в дясното коляно, макар на 01.03.2023г., била поставена диагноза: счупване на горния край на тибията/големия пищял/. Твърди се, че възстановяването на пострадалата продължило в домашни условия, където трябвало да стои в затъмнена стая, без външни дразнители като телевизор, компютър и електронни устройства. През този период пострадалата трябвало да бъде обслужвана от трети лица, тъй като не можела да извършва обичайните си рутинни действия. Твърди се, че към настоящия момент продължава да търпи болки в областта на фрактурата; оплаква се от понижено настроение, тревожност, нарушение на съня и чести травмиращи спомени за инцидента. Твърди, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на автомобила, застрахован по риска Гражданска отговорност при ответното дружество с действаща валидна към датата на ПТП застраховка по полица №BG/02/122003182798.

В исковата молба ищцата твърди, че предявила застрахователна претенция пред ответното дружество на 20.04.2023г., по която била образувана щета №2310012509. Твърди, че на 01.06.2023г. застрахователят определил обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 2000 лева. Поради преценка, че предложеното обезщетение е твърде занижено и не отговаря на търпените неимуществени вреди, ищцата предявява осъдителния иск с правно основание чл.432 КЗ. Първоначално ищцата претендира 30 000 лева от твърдени общо 50 000 лева понесени неимуществени вреди /заявени пред застрахователя в същия размер/, ведно със законна лихва от завеждане на щетата на 20.04.23г. до окончателното изплащане.

С отговор на исковата молба застрахователят ЗД Бул Инс АД, чрез адв.Г., оспорва иска. На първо място оспорва механизма на настъпване на произшествието като твърди, че не е осъществен деликт от водача на автомобила и произшествието представлява случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Оспорват се твърденията за допуснати от водача нарушения на ЗДвП. Застрахователят твърди в евентуалност, че е налице съпричиняване на вредите от пострадалата, която с поведението си е създала предпоставки за ПТП, тъй като предприела пресичане на пътното платно на необозначено място като навлязла внезапно на пътното платно /чл.113 и чл.114 от ЗДвП/. Освен това, ответникът оспорва търпените от ищцата болки и страдания, причинени при процесното ПТП. Оспорва изрично счупването на дясна тибия на дясна подколенница, открита от медиците два месеца след пътния инцидент.

Описаните в исковата молба психически травми се оспорват като налични и свързани с процесното ПТП. Оспорва се продължителността на лечебния процес като се твърди, че той се дължи на поведението на самата ищца, на състоянието й отпреди ПТП и неспазване на лекарските предписания. Оспорва се размера на претендираните вреди като изключително завишен и несъответстващ на принципа на справедливост и на постановената съдебна 3 практика при сходни хипотези. Моли за отхвърляне на иска, евентуално за присъждане на по-нисък размер на обезщетение.

С допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията срещу механизма на произшествието, размера на вредите както и наличието на съпричиняване. Твърди, че ищцата е пресичала на обозначено място тип зебра пътното платно като не е предприела внезапно навлизане на същото. Твърди, че напротив, водачът е допуснал множество нарушения на правилата за движение по пътищата като се е движил с превишена скорост, без да контролира управляваното от него МПС и е допуснал инцидента при обективна възможност да види пешеходката и да избегне удара. /чл.5, ал.2, чл.20 и чл.119 от ЗДвП/ Твърди се наличие на причинно -следствена връзка между получените травми и ПТП.

Непосредствено след това била установена травма и на десния крайник, под коляното до глезенната става, с наличие на оток и невъзможност за придвижване. Твърди се, че счупването, макар установено два месеца по-късно, е изцяло обусловено от травмиращото събитие и няма друга причина. По отношение размера на вредите се твърди, че оздравителния период на ищцата е продължил повече от шест месеца.

Застрахователят поддържа направените възражения срещу иска, основани на съпричиняването на вредите от пострадалата, неустановен механизъм на ПТП и липса на деликтно поведение на водача на автомобила, прекомерен размер на обезщетението поради липса на значителни болки и страдания и излекуване на ищцата в период до два месеца след ПТП.

Въз основа на събраните доказателства, твърденията и доводите на страните, в пределите на въззивното производство, съдът достига до следните фактически и правни изводи по спора: