Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 61 от 29.04.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 178/2025
Вид
Решение № 61
Подписан
29.04.2026
Състав
Павлина Георгиева Димитрова, Георги Николов Грънчев, Ангелина Йоргакиева Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл.33 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.201 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 220 · Наказателен кодекс
  • чл. 220 ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 26 ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл. 189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.287 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Варна, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.а

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Г. Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. Г. Я. и С. Г. Я. като разгледа докладваното от Павлина Г. Д.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600178 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Окръжен съд - Силистра, с присъда № 8 по НОХД № 311/2023г. по описа на същия съд, постановена на 11.03.2025г. е признал подсъдимата С. И.

Д.: за ВИНОВНА в извършване на деяние наказуемо по чл.220, ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за това, че през периода от 11.06.2019г. до 11.07.2019г. включително, в гр.Варна и в гр. Добрич при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - управител на „Д.“ ООД - гр.Добрич, ЕИК 124714524, съзнателно сключила 8 неизгодни сделки с различни съконтрахенти /физически и юридически лица/, от които произлезли значителни вреди за „Д.“ ООД гр. Добрич общо в размер на 558 581,09 лева.

Наложеното по реда на чл.54, вр. чл.36 от НК наказание е в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода, като изпълнението му е отложено с изпитателен срок от 5 /пет/ години.

1 за НЕВИННА: отчасти по възведеното й обвинение по чл. 220 ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 от НК досежно периода на продължавана престъпна дейност 17.06.2019г. - 18.06.2019г. ; 10-18.06.2019г и след 11.07.2019г по повод сключени неизгодни сделки с различни съконтрахенти и плащане на извършени услуги, от които са произлезли значителни вреди за същото дружество„Д.“ ООД гр. Добрич за разликата над 558 581,09 лева; по възведеното й обвинение по чл.201 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК за това, че през периода от 04.07.2019г. до 12.07.2019г. в гр.Добрич при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице- управител на „Д.“ ООД гр.Добрич, ЕИК 124714524 присвоила чужди пари - на управляваното от нея търговско дружество, поверени й в това й качество да ги управлява, в общ размер на 31 896,43 лева.

С присъдата подс. Д. е осъдена да заплати на гр. ищец „Д.“ ООД гр.Добрич, ЕИК 124714524, представлявано от Д. И. Д. сумата 51 529,78 лева., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2021г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за нанесени с деянието имуществени вреди.

В тежест на подсъдимата са присъдени сторените разноски по делото в полза на Държават, на гр. ищец, включая и дължимата д. т. върху уважения гр. иск; налице е произнасяне и по ВД по делото.

Въззивното производство пред АпС Варна е образувано по протест /ведно с допълнение към него/ на прокурор при ОП Добрич и жалба от подсъдимото лице С. И. Д. чрез защитника й пред първостепенния съд – адв.

К. К. /АК Добрич/.

В протеста и допълнението към него се излагат съображения за неправилност на присъдата в оправдателната й част по отношение изводите на първостепенния съд за несъставомерност на действията на подс. Д. по обвинението по чл. 201 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК с молба за осъждане по него.

В бланкетна жалба на подс. Д. се твърди неправилност на първоинст.

2 съдебен акт в осъдителната му част поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения /без конкретизирането им/.

Отправено е алтернативно искане - за отмяна на осъдителната част на присъдата, включително и относно присъденото обезщетение и постановяване на нова присъда, с която подс. бъде призната изцяло за невинна или намаляване на наложеното й наказание.

Пред състава на настоящата инстанция представителят на АП Варна поддържа протеста и доразвива изложените в него доводи, а по отношение жалбата на подс. излага аргументирано становище за неоснователност.

Повереникът на гр. ищец „Д.“ ООД гр.Добрич, ЕИК 124714524, представлявано от Д. И. Д. – адв. М. Я. /АК Добрич/ оспорва развити в хода на съдебните прения доводи на защитата на подс. Д. за неправилност на присъдата /нарушения на материалния и процесуален закон/, намирайки същата за правилна и обоснована.

Встъпилият пред настоящата инстанция като защитник на подс. Д. – адв.

О. С. /АК Варна/ оспорва протеста, базирайки се на наличните по делото гласни и писмени доказателства, оборващи доводите на държавното обвинение, като моли същият да не бъде уважаван; поддържа депозираната жалба: - с несъобразяване с цитирана практика на ВКС аргументира нарушението на материалния закон, като твърди липсата на умисъл у подзащитната му да навреди на дружеството, доколкото тя самата е била негов управител и с действията си е целяла да запази активите на дружеството, опасявайки се от неправомерните действия на Д. Д. и сестра му Е.Ж., в качеството им на наследници /деца/ на съпруга й И. Д. от предходен брак; съображенията за допуснати съществени процесуални нарушения се основават на първо място, на липсата на собствено фактическо изложение в мотивите към присъдата, т. к. изцяло била възпроизведена обстоятелствената част на ОА досежно обвинението по чл. 220 от НК; твърди се и липса на коментар от страна на първостепенния съд по повод приетата съдебнооценителна експертиза, допусната в хода на съдебното производство; оспорва се допустимостта на гр. претенция само на база наличието на ревизионен акт; изразява се и несъгласие с размера на разноските, които подзащитната му е осъдена да заплати. Искането е за отмяна на постановения първоинст. съдебен акт в осъдителните му части и постановяване на нова присъда, с която 3 подсъдимата Д. бъде призната за невинна.

Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимата Д. заявява, че се присъединява към съображенията на защитника си.

В последната си дума пред настоящата справедливост, истина и пълно оправдаване. инстанция моли за

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира неоснователност на протеста и жалбата на подсъдимото лице, по следните съображения:

Съдебното производство пред ОС – Добрич е протекло по общия ред за разглеждане на делото. В хода на съдебното следствие, след изслушване на заключението по комплексната съдебно-икономическа, оценъчна и агротехническа експертиза, назначена от съда, в с.з. на 04.12.2024г от представителя на обвинението по реда на чл.287 от НПК е било направено изменение на обвинението, допуснато от съда / 887- 890, т.4 от НОХД / при спазване на процесуалните норми. Било е повдигнатото ново обвинение за престъплението, вече повдигнато с ОА – по чл. 220 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК – по пунктове 1-ви до 5, както и по отношение на общия размер на настъпилата значителна вреда за „Д.“ ООД гр. Добрич – увеличен на 749 497,17 лева.

Въззивният анализ на събраната по делото доказателствената съвкупност установи идентични, с подробно изложените фактически изводи от първостепенния съд в мотивната част на ревизираната присъда, а именно:

Дружество „Д.“ЕООД било регистрирано в ОС Добрич през 2007 година с едноличен собственик на капитала и управител И. Д. Д.. Подсъдимата С. Д. станала негова съпруга през 2008г., а на 29.11.2017г. тя била вписана като управител на дружеството „Д.“ ЕООД. От предходния си брак, приключил с развод, И. Д. имал две деца - свидетелите Д. Д. и Е.Ж..

Св.Т.Т. и И. Д. Д. имали общи дружества и развивали обща търговска дейност чрез фирма „ЕЛ -СИ-М“ ООД, в което двамата били съдружници с равни дялове. Когато решили да отделят всеки самостоятелно дейността си от общата такава, за да гарантират равнопоставено разделяне на дяловете, св.Т.Т. станал съдружник в „Д.“ ООД. След преобразуване на дружеството в ООД 4

/вписано в ТР на 19.09.2018г./, съдружници с равни дялове в дружеството „Д.“ ООД станали И. Д. Д. и св.Т.Т., то се управлявало от подс. С. Д. и Т.Т. - заедно и поотделно./л.15, т.1 от ДП/. Постигнатите договорки между И. Д. и св.Т.Т. включвали и разделяне между фирмите на машинните съоръжения и недвижимите имоти. Междувременно, в хода на все още документално неоформената подялба, на 27.08.2018г И. Д. починал. Дейността на дружеството „Д.“ ООД продължила при съдружници св.Т.Т. и наследниците на И. Д. - съпругата му С. Д. и децата му от първия брак- свидетелите Е.Ж. и Д.

Д.. Новите съдружници следвало документално да оформят разделянето. До окончателното му осъществяване, съгласно уговорките с И. Д. за ненамеса в работата на другото дружество, въпреки, че формално бил вписан като управител заедно и поотделно с подсъдимата С. Д., св.Т.Т. не се намесвал в управлението и не се интересувал от дейността и сключваните сделки от дружеството „Д.“ ООД. На 21.11.2018г. бил подписан договор за преобразуване на ООД чрез отделяне между „Ел Си М“ ООД -преобразуващо се дружество и „Д.“ ООД - приемащо дружество. Капиталът на двете дружества бил собственост на едни и същи физически лица и към приемащото дружество „Д.“ ООД преминали активите /измежду които и селскостопанската техника, предмет на обвинението/ и пасивите, подробно описани в договора. На 22.03.2019г. св.Т.Т. подал предизвестие за напускане като съдружник и на проведеното на 25.06.2019г общо събрание на „Д.“ ООД, /л.60-61, т.1 ДП/ било взето решение за прекратяване участието на съдружника Т.Т.и заличаването му като управител. Били избрани нови управители досегашният такъв в лицето на подсъдимата С. Д. и св.Д. Д., които следвало да управляват само заедно. Решението било вписано в ТР на 05.08.2019г, а дни по-късно - на 28.08.2019г подсъдимата подала предизвестие за напускане на дружеството.

С решение на общото събрание от 29.11.2019г., вписано в ТР на 19.12.2019г. тя била освободена като съдружник. Децата на починалият съпруг на подс. Д. - свидетелите Д. Д. и Е.Ж. останали единствени съдружници в дружеството „Д.“ ООД с единствен управител св.Д. Д..

Поради това, че в периода докато била управител на „Д.“ ООД /до вписване на 5.08.2019г в ТР като управител наред с нея и на св.Д. Д./, подсъдимата оперила с банковата сметка на дружеството, извършвайки 5 разплащания и преводи, св.Д. издал заповед за извършване инвентаризация на парични средства в касата на дружеството, приключила с констативен протокол от 30.11.2019г. Комисията установила съобразно хронологичния регистър - начално салдо към 01.01.2019г. в размер на 18 914, 75лв. и крайно салдо към 30.11.2019г. - в размер на 50 867,18лв., както и че в касата на дружеството няма никакви суми. /л.212, т.8 ДП/.

В процеса на описаната по-горе хронологична фактология, свързана с дейността на дружеството след смъртта на И. Д. в края на август 2018г., подс.

С. Д. като управител на дружеството, се занимавала с управлението и ръководството на дейността му. Между нея и наследниците -свидетелите Д. Д. и Е.Ж. възникнали сериозни разногласия по този повод, т.к. последните смятали, че тя не се справя удачно и поради това на проведената на 07.06.2019г. среща, св.Д. Д. й предложил да й заплати дружествения дял, оценявайки го на 200 000лв., да й се върнат и предоставените от нея на дружеството заеми, а също и да й се прехвърлят притежавани от двамата свидетели идеални части от наследствени имоти. Подсъдимата категорично не се съгласила с предложението, намирайки предложението за несправедливо.

Осъзнавайки, че оттук насетне проблемите с двамата наследници по управление на дружеството ще се задълбочават във времето и опасявайки се, че ще бъде лишена от „реалните“ според нея, полагащи й се наследствени дял и печалба от дейността на дружеството, Д. предприела конкретни действия това да не се случи.

На първо място, решила, че трябва да бъде охранявана и затова започнала да се движи навсякъде със св. Г. Г., работещ като охранител в „Арес груп 1 “ ЕООД.

В първия работен ден – на 10.06.2019г. /понеделник/, непосредствено след разговора й със. св. Д Д. на 07.06.2019г., подсъдимата посетила обслужващата дружеството банка и спряла електронното банкиране на дружеството, анулирайки електронния подпис и лишавайки другите двама съдружници - св.Е.Ж. и св.Д. Д. от достъп до финансовата и данъчна информация, засягаща дружеството. До този момент св.Е.Ж. оперирала с електронно банкиране на дружеството и извършвала разплащанията, всички съдружници имали достъп и съответно информация за извършваните сделки, издадените фактури и счетоводната документация.