Решение № 161 от 27.02.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Добрич, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена П. Колева при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Албена П. Колева Гражданско дело № 20243230101020 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от С. С. В. ЕГН ********** срещу „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД:

1/за установяване в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № 7053178826 от 09.07.2012г. е нищожен 2/евентуален иск – за прогласяване нищожността на клаузата на чл.7 от Договора, по силата на която ищецът е задължен да заплаща застрахователна премия;

3/за установяване , че ищецът не дължи на ответника сумата от 50 лв. – частично от общия размер от 9 143,89 лв.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор.

1/Обстоятелства по иска и отговора:

1/Обстоятелства , от които произтичат претендираните права от ищеца и възраженията на ответника:

Ищецът твърди , че между страните е сключен договор за потребителски кредит №7053178826 за сумата от 7 000 лв., със срок на договора – 15.07.2024г. ГПР е уговорен в размер на 48,89% и така общата дължима сума възлиза на 16 143,89 лв., с месечни вноски от 448,44лв.Ищецът е извършвал частични плащания.

Ответникът не изразява конкретно становище по обстоятелствата на 1 исковата молба.

2/Правна квалификация- предявени са искове:

*по 26 ЗЗД – за обявяване на договора за кредит за нищожен;

*евентуален по чл.26 ЗЗД – за прогласяване нищожност на клаузата на чл.7 от Договора за кредит;

*по чл.124 ГПК – за установяване , че ищецът не дължи на ответника сумата от 50 лв. като част от 9143,89 лв. на основание нищожност на договора за кредит.

Доводи на ищеца- по недействителен договор за кредит се дължи само чистата стойност на кредита.Разликата от 50 лв. като част от 9143,89 лв. не се дължи.

Доводи за нищожност на договора за кредит:

Противоречие с чл.10 ,ал.1 вр. с чл.22 от Закона за потребителски кредит/ ЗПК/ - не е спазена изискуемата форма;

Договорът не е написан на разбираем език;с шрифт не по-малък от 12 и подписан на всяка страница; сключена е застраховка , по която застрахователната премия е включена в месечните погасителни вноски, без да е отразен в ГПР.Всички вноски по програма „защита на кредит“ и „Защита на сметките“ са забранени от чл.10а,ал.2 ЗПК и заобикалят чл.19 ,ал.4 ЗПК.;

ГПР е некоректно посочен и съответната клауза е нищожна Правни доводи на ответника:оспорва доводите на ищеца.Твърди , че сключването на застраховка било доброволно.На ищеца е предоставен Стандартен европейски формуляр с отразени главница, дължими суми по застраховка , общо дължима сума;Застраховката е сключена за срока на договора и платената от потребителя застрахователна премия осигурява покритие на застрахованите рискове за този период.Ищецът е имал право да прекрати застраховката и така на възстановяване подлежат припадащата се част от застрахователните премии, но ищецът не е предприел такива действия.

Сключването на договора за кредит не е предпоставено от сключаване на договор за застраховка.Ищецът е бил наясно със застрахователния договор , който сключва и го е сключи доброволно.

Клаузата на чл.7 не е неравноправна по смисъла на чл.146 ЗЗП: не е във вреда на ищеца; наличие е пълно и информирано съгласие;отговаря на изискванията за добросъвестност; няма неравновесие между правата и задълженията на банката.

Счита договорът за кредит за валиден.

3/Между страните са спорни обстоятелствата, на които се основава иска.

4/На доказване подлежат всички факти и обстоятелства , както и доводите на страните.

2

5/Доказателствена тежест:В тежест на ответника е да докаже валиден договор за кредит и валидно правно основание за плащане на сумите по него.

В тежест на ищеца е да докаже изложените доводи за нищожност.

По делото са събрани писмени доказателства; прието е заключение на вещо лице по съдебно – искономическа експертиза- основно и допълнително.

След като съобрази становищата на страните и обсъди доказателствата по делото , съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Фактите:

С исковата молба е представен Договор за потребителски кредит № 7053178826 от 09.07.2012г. , сключен между ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД и С. С. В.

ЕГН **********.Размер на кредита

- 7000 лева ; общ размер на застрахователна премия - 2199,23 лева; общ размер на кредита – 9199,23 лв.Годишен процент на разходите/ГПР-48,89.Сумата се дължи по погасителен план , на 36 погасителни вноски за периода от 15.08.2021г. до 15.07.2024г.Крайният срок на договора е 15.07.2024г.

Експертизата дава заключение , че по процесния кредит получената от ищеца сума е 9199,23 лв. , включваща главница от 7000 лв. и 2199,23 лв. – главница по застрахователна премия.

Застрахователната премия е включена като кредит от банката, т.е като част от главницата , а не като разход от общите разходи по кредита; съответно не е участвала при определяне на ГПР.

Сумата от 2199,23 лв. е сбор от:

*9,99 лв. по застрахователна програма „Защита на сметки“-36 бр. месечни вноски по 9,99 лв. , общо 359,65 лв.

*1839,58 лв.-по застрахователна програма „Защита на кредита“и ползване към нея на медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International , формирана на база 0,730% от 7000 лв./ първоначален размер на кредита/ умножени по 36 бр.месечни вноски.

Уговорено е , по сметка на ищеца – кредитополучател да се преведат средствата по кредита за общо ползване, а частта от средствата , представляваща дължима застраховка да се привеждат директно по сметка на съответния Застраховател/ застрахователен посредник.

При включване в общите разходи и за застрахователната премия –ГПР по кредита ще е 84,63%.

От ищеца са заплатени 16 03,36 лв. , от които са осчетоводени за погасяване:

*9 199,23 л.в - главница ;

*6944,66 лв. - договорна лихва

*259,47 лв. - лихва за забава / просрочени главници/.

При годишен лихвен процент/ГЛП/ от 41,09% и размер на кредит с главница 9199,23 лв./ 7000 лв.+2199,23 лв. застрахователна премия/ и договорна лихва от 6944,66 лв. , ГПР е 49,7834%.

Правни изводи: Процесният договор е за потребителски кредит, чиято правна 3 уредба се съдържа в Закон за потребителски кредит.

Доводите на ищеца за нищожност на договора на формално основание не се доказват.Не са ангажирани доказателства за размера на шрифта , на който е написан , а прочитът на договора не води до извод, че елементите му не са написани съобразно изискванията на чл.10,ал.1 ЗПК.

ГПР се сочи само като абсолютна стойност- 48,89%, без да сочи допусканията за неговото изчисляване.Бланкетното препращане към Приложение 1 от ЗПК не е достатъчно и не отговаря на изискванията на чл.11, т.10 ЗПК.Така е нарушена императивната разпоредба на чл.10,ал.1 ЗПК договорът да е написан по ясен и разбираем начин досежно всички негов гр.С.

, жк „***“ бл.и съществени елементи.Това води до нищожност на договора поради противоречие съд закона.

Уговорената в договора застрахователна премия е разход по кредита , който следва да бъде включен в ГПР , което според заключението на вещото лице не е сторено.На основание чл.19,ал.1 и 2 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи или бъдещи , лихви , други преки или косвени разходи , комисиони и други, изразени като годишен процент от обшия размер на предоставения кредит , т.е ГПР включва лихвения процент по кредита и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени при сключване на договора и в бъдеще.Още повече , че застрахователната премия представлява част от месечната погасителна вноска по кредита.При това положение ГПР , изчислен на база главница и договорна лихва- 49,7834% , не отговаря на действителния -84,63% на база включване на застрахователната премия в общите разходи по кредита.

С Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на СЕС е прието , че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита.Това може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка , което в противен случай не би взел.Решението приема тази търговска практика за заблуждаваща на основание чл.6 , параграф 1 от Директива 2005/29 , което води до извод за неравноправна клаузата за общия размер на сумата , която следва да плати потребителя .На основание по смисъла на чл.4 , параграф 1 от Директива 93/13/ ЕО води до недействителност на договора в неговата цялост.

В частност ГПР от 84,63% е нарушение на императивната разпоредба на чл.11,ал.1 , т.10 вр. с чл.19,ал.5 ЗПК и на основание чл.22 ЗПК целият договор за кредит е недействителен.

Главният иск е основателен и доказан, ще бъде уважен от съда.При този извод , съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск.

По признатия за недействителен договор за потребителски кредит ищецът не дължи сумата от 50 лв. - частично от общо 9143,89 лв.Този иск също ще бъде уважен от съда като основателен и доказан.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК съдът присъжда в полза на ищеца сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв. / сто лева/- държавна такса , 500 лв. – депозит за вещо лице, 400 лв. – адвокатско възнаграждение.

Ищецът е внесъл по указания на съда ДТ от 150 лв. / по лева по всеки от 4 трите иска/.За предявения заедно с главния евентуален иск се дължи общо една държавна такса за двата иска / главен и евентуален/.Така общата дължима държавна такса се определя на 100 лв.За сумата от 50 лв. като надвнесена ищецът може да поиска с изрична писмена молба връщането й по посочена банкова сметка.