Определение № 468 от 26.07.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. Варна, 26.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20243000500336 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК, образувано по частна жалба на Д. М. Д., чрез процесуалния й представител адв.Х., против решение № 100/02.2024г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 180/2024г. в частта, в която е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката жалба срещу Постановление за възлагане на недвижим имот, изх. № 16065/27.06.2023г., издадено по изп.д. № 20218950402857 на ЧСИ Л. Станев и производството по това обжалване е прекратено.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на направения от съда извод за просрочие на подадената срещу Постановлението за възлагане жалба. Сочи се, че съдът не е посочил на коя законова норма основава приетото, че спирането на изпълнителното дело не касае срока за обжалване. Излагат се аргументи срещу този извод. Иска се от настоящата инстанция да отмени така обжалваното решение и уважи подадената жалба срещу оспореното постановление за възлагане. Отправено е и искане за спиране на изпълнението по изпълнителното дело и още две изпълнителни дела до приключване на спора по висящ иск с правно основание чл.439 ГПК.

В срока по чл.276 ГПК са постъпили отговори от „Банка ДСК“ АД, „Изи финанс“ ЕООД и „Ново финанс“ ООД – взискатели по изпълнителното дело, които оспорват жалбата като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, настоящият състав на АпС – Варна намира същата за неоснователна по следните съображения:

1

Производството по в.гр.д. № 180/2024г. на ОС – Варна е образувано по подадена от Д. М. Д. жалба с правно основание чл.435 ГПК против действия на ЧСИ Л. Станев, извършени по изп.д. № 20218950402857 и изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение върху имущество, за което се твърди, че е несеквестируемо, както и против издадено по същото дело Постановление за възлагане от 27.07.2023г. относно подробно описан недвижим имот.

За да постанови обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт ОС – Варна е приел, че жалбата в частта й срещу издаденото постановление за възлагане е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на законоустановения срок, а постановеното спиране на изпълнителното дело касае извършването на изпълнителни действия, но не и започналия да тече срок за обжалване.

Направеният извод за недопустимост на жалбата поради просрочие не се споделя от настоящия съдебен състав.

Няма спор, а това е видно от материалите по изп.д. № 2857/2021г., че съобщението за изготвеното постановление за възлагане е редовно връчено на жалбоподателката на 29.06.2023г., поради което двуседмичния срок за неговото обжалване следва да е изтекъл на 13.07.2023г. Жалбата е подадена на 14.12.2023г. В същото време следва да бъде отчетено, че с Постановление от 03.07.2023г. ЧСИ е постановил спиране на цялото производство по изп.д. № 2857/2021г., което включва и присъединените по него изпълнителни дела за други вземания на първоначалния взискател „Ново финанс“ ЕООД, без да отчете, че допуснатата обезпечителна мярка касае спиране на изпълнителното дело само по отношение на вземането на този взискател, предмет на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп.д. № № 2857/2021г. Този пропуск е бил отстранен от ЧСИ с постановеното от него Постановление от 11.12.2023г. за частично възобновяване на принудителното изпълнение.

При така установеното и по аргумент от разпоредбата на чл.61, ал.2 ГПК, намираща приложение и по отношение на изпълнителния процес и съгласно която при спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове, следва да се приеме, че към датата на подаване на жалбата срещу издаденото постановление за възлагане /14.12.2023г./ двуседмичният срок за обжалването му не е бил изтекъл.

Предвид така приетото от настоящата инстанция обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от Д. Д. жалба против издаденото Постановление за възлагане от 27.06.2023г.

Съдът не дължи произнасяне по направеното в частната жалба искане за спиране, тъй като същото не съставлява такова по чл.438 ГПК.

Водим от изложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение № 100/02.2024г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 180/2024г. в частта, в която е оставена без разглеждане подадената от Д. М. Д. жалба срещу Постановление за възлагане на недвижим имот, изх.

№ 16065/27.06.2023г., издадено по изп.д. № 20218950402857 на ЧСИ Л.

Станев и производството по това обжалване е прекратено И ВРЪЩА делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3