Решение № 42 от 09.02.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. гр. Добрич, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. П. като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233200500520 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с рег. № 10847/19.06.2023 год. на Н. К. П. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. „Д.***, чрез упълномощения адвокат Д. А. от АК – гр. Д., срещу решение № 413/25.05.2023 г. на Добричкия районен съд по гр. Дело № 3258/2021 г., с което Н. К. П. е осъдена да заплати на К. И. К. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. „Д.***, на основание чл. 210, ал. 2, изр. 1, предл. 2ро от ЗЗД, сумата от 4 240 лева – платена в повече цена по договор за продажба на недвижим имот от 23.12.2020 г., обективиран в нотариален акт, вписан в Служба по вписванията - гр. Д. под акт № 74, том XXIV, том XXIV, дело № 4491/2020 г., вх. рег. № 9285/23.12.2020 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.10.2021 г. до окончателното плащане.

Със същото решение въззивницата е осъдена да заплати в полза на К. И.

К. сторените по делото разноски, възлизащи на

1 204,60 лева, от които:

700 лева - заплатено адвокатско възнаграждение; 169,60 лева - заплатена държавна такса; 335,00 лева - депозит за вещо лице.

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е постъпила на 1

19.06.2023 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя на 5.6.2023 г.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Оспорват се изводите на РС – Добрич за основателност на предявения иск, който изводи не е съобразен с възраженията на въззивника – ответник в първоинстанционното производство по отношение липсата на неточно изпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността върху процесния имот. Жалбоподателката счита, че районният съд не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, включително и заключението на в.л. поради което е достигнал до погрешен извод за основателност на предявения иск.

На следващо място не са налице предпоставките на чл. 210, ал. от ЗЗД, въз основа на която разпоредба е уважен искът, тъй като действителното основание за претендираната сума не е факта на придобиване на имот, чиято площ е по-малка от договорената и платената за него цена, а в невъзможността ищецът да строи в съсобствения имот. Това обстоятелство се оспорва от въззивника, доколкото правото на строеж, което ответницата е учредила в полза на третите лица – съсобственици в имота не засяга правата на ищеца. Според ответницата тя е учредила право на строеж в полза на останалите съсобственици на ПИ с идентификатор *** върху 40 кв.м. от съсобствения имот, а не върху притежаваните от нея 366/477 идеални части от имота, които впоследствие е прехвърлила на ищеца. Сочи, че нотариалният акт за учредяване на правото на строеж е надлежно вписан в Службата по вписвания - гр. Д., поради което ищецът е имал възможност да узнае за този факт, тъй като регистърът е публичен. След като ответницата е 2 продала на ищеца в пълен обем притежаваното от нея право на собственост, то по никакъв начин не е продала повече, отколкото притежава, а споровете относно ползването на имота следва да се решават между ищеца и останалите съсобственици. Предвид изложеното се настоява за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна според който решението на районния съд е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 3363/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич е образувано по искова молба на К. И. К. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. „Д.***, с която срещу Н. К. П. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. „Д.*** е предявен иск с правно основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 240 лв. /четири хиляди двеста и четиридесет лева/, представляваща намаление на продажната цена, платена от ищеца по договор за продажба на поземлен имот, находящ се в гр. Д., ул. „Х.Т.**, с площ от 366 кв.м. в идеални части от имот, целият с площ от 477 кв.м., с кадастрален идентификатор ***, с номер по предходен план 2008, квартал 1282 (42), парцел ХXIX-368, заедно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 77,00 кв.м. с идентификатор ***, сключен във формата на нотариален акт № 126, том II, рег. № 3442, дело № 239/2020 г. на нотариус с 3 район на действие при Районен съд - Добрич, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ***, поради учреденото с договор от 19.08.2020 г., сключен с нотариален акт № 126, том I, рег. № 1967, дело № 114 от 19.08.2020 г. на нотариус с район на действие при Районен съд - Добрич, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ***, от Н. К. П. в полза на трети лица право на строеж върху 40 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.10.2021 г. до окончателното й плащане.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, на 23.12.2020 г. страните са сключили договор за покупко-продажба на описания по-горе недвижим имот за сумата от 20 000 евро, изплатена изцяло по банков път. Съгласно т.5 от нотариалния акт, с който договорът е сключен, „продавачът декларира, че притежава изцяло и в пълен обем правото на собственост върху недвижимия имот, подробно описан в точна първа от настоящия нотариален акт, че този имот е чист от тежести и ипотеки, върху имота няма вписани искови молби и възбрани, върху имота не са учредени или запазени вещни права в полза на трети лица,, върху имота не е наложена обезпечителна мярка по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, имотът не е предмет на съдебни или извънсъдебни спорове, не е предмет на обезпечителни или изпълнителни производство, не е предмет на реституционни претенции, имотът не е апортиран в капитала на търговско дружество, не е предмет на предварителни договори за продажба,не са извършвани от страна на продавача прехвърлителни сделки с този имот или сделки, които го обременяват с тежести, че представените пред нотариуса документи, описани по-долу са автентични и с вярно съдържание и че няма други документи, касаещи правото на собственост върху продавания недвижим имот, както и че трети лица нямат каквито и да било права върху имота. В случай, че някое от тези обстоятелства се окаже неистина или купувачът бъде съдебно отстранен от имота на каквото и да било основание, страните се споразумяха, че купувачът има право да развали този договор изцяло, като продавачът му дължи връщане на продажната цена, ведно с неустойка в размер на 10 % от цената на имота, както и всички разходи, направени от купувача по придобиване на имота и стойността на извършените от него подобрения в същия.“

4

След посещение в Службата по геодезия, картография и кадастър - гр.

Д. и Агенцията по вписванията - гр. Д. ищецът установил, че на 19.08.2020г.

Н. К. П. е учредила безсрочно и безвъзмездно в полза на С. М. Г. и Г. И. Г. право на строеж върху 40 кв.м. от собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Д., ж.к. „С.**“, ул. „Х.Т.****, представляващ: поземлен имот, с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Д., целия с площ от 477 кв.м., с номер по предходен план: 2008, квартал 1282/42, парцел: ХХIХ-368.

К. К. сочи, че правото на строеж е учредено за изграждане на пристройка до 40 кв.м. на един етаж, към съществуваща сграда, собственост на С. М. Г. и Г. И. Г., представляваща: сграда с кадастрален идентификатор ***, със застроена площ от 90.00 кв.м., с адрес на сградата: град Д., ж.к. „С.**“, ул. „Х.Т.**, брой етажи: един, с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор-няма, номер по предходен планняма.

Възползвайки си от трайното отсъствие на ищеца и неговата съпруга от страната ответницата е учредила това право на строеж, като С. и Г. Г.и са изградили пристройката от 40 кв.м. През лятото на 2021 година, след като ищецът се прибрал в страната констатирал описаните по-горе факти и обстоятелства, потърсил контакт с ответницата по повод скритият от нея факт за учреденото право на строеж върху 40 кв.м., които тя е продало, но реално ищецът не може да ползва, тъй като тази площ вече е застроена.

Въпреки положените от К. усилия за доброволно уреждане на отношенията с ответницата страните не успели да уредят отношенията си.

Исковата претенция се основава на обстоятелството, че ответницата е скрила от ищеца факта, че е учредила право на строеж върху 40 кв.м., в резултат на което К. И. К. е „ощетен“. В тази връзка се претендира връщане на сумата, която е платена за тези 40 кв.м., възлизаща на 4 240 лв., тъй като в изповяданата сделка е записана реално заплатената цена за придобиването на този недвижим имот.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК Н. К. П. е представила отговор на исковата молба, според който предявеният иск е недопустим, доколкото ищецът няма правен интерес от предявяването му, тъй като в нотариалния акт за покупко-продажба на процесния недвижим имот е посочено, че сумата от 5

20 000 евро е платена изцяло със средства от банковата сметка на съпругата на купувача, а съгласно Семейния кодекс паричните влогове са изключени от режима на съпружеската имуществена общност.

Според П. с нотариалния акт от 19.08.2020 г. е учредено право на строеж в полза на съсобствениците върху 40 кв.м. от съсобствения със С. и Г.

Г.и имот, който е с обща площ от 477 кв.м., поради което не може да се приеме, че ответницата е обременила собствените си 366 кв.м. в идеални части от имота. След като ищецът е закупил 366 кв.м. в идеални части, а не целият имот от 477 кв.м., то ответницата е продала на ищеца в пълен обем притежаваното от нея право на собственост, и по никакъв начин не е продала повече, отколкото притежава.

Учреденото в полза на съсобственик право на строеж по никакъв начин не ограничава правото на собственост на ищеца върху закупените от него 366/477 кв.м. ид.части от имота, както и правото му на ползване на закупените от него идеални части от поземления имот. От съдържанието на нотариалния акт за учредяването на право на строеж върху съсобствен недвижим имот от 19.08.2020 г. не следва извод, че правото на строеж обхваща именно закупените от К. 366/477 идеални части от имота. На следващо място се сочи, че нотариалният акт за учредяване право на сторех е вписан в Агенцията по вписванията, поради което ищецът е имал възможност да узнае този факт, доколкото регистърът е публичен и всеки има свободен достъп до него. В тази връзка според ответницата споровете относно ползването на имота следва да се решават между ищеца и останалите съсобственици. Предвид изложеното П. настоява за прекратяването на производството по делото, а при условията на евентуалност - за отхвърлянето на иска, както и за присъждането на сторените разноски.