Решение № 32 от 09.05.2023, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. гр.Велинград, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно наказателно дело № 20235210200056 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във вр. с чл. 72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Е. С. Л. против Заповед за задържане на лице, с Рег. № 367зз-19/20.01.2023г. по описа на РУ-Велинград, издадена от полицейски орган при РУВелинград – инсп. А.И.Б.. Като основания за оспорването на заповедта се сочат тези по чл.

146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване (149, ал.2 АПК), подадена от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

При пълна проверка съгласно чл. 168 АПК на основанията по чл. 146 АПК се констатира, че:

1. Заповедта е издадена от компетентен (чл.146,т.1 АПК) полицейски орган (чл.57 ЗМВР), какъвто безспорно е инспектор А.Б.;

2. Тя е в изискващата се по закон писмена форма (чл.74, ал.1 ЗМВР), налични са посочените в чл. 74, ал.2 от ЗМВР реквизити, както и подписи.

3. При издаването на заповедта са спазени процесуалноправните разпоредби на АПК и ЗМВР. Надлежно мотивирана е, съдържайки достатъчно ясно посочване на фактическите и правни основания за издаването й (чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР). С оглед така незабавно предоставената информация на задържаното лице относно конкретното престъпно деяние, в извършване или съпричастност с което то е заподозряно е 1 гарантирано ефективното упражняване на правото му на защита – съобразно изискванията на чл. 5, § 1, б. „с“ от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ и чл. 8, § 1 във вр. с чл. 6, § 1 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета /от 22 май 2012 година/ относно правото на информация в наказателното производство. Жалбоподателката към момента на задържането е била пълнолетна, могла е да ръководи действията и постъпките си. След задържането от самата нея е била попълнена и подписана декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР и са й били разяснени правата по чл. 72, 73 и 74 от ЗМВР. Декларацията като неоспорена се цени в цялост и въз основа на нея съдът приема, че жалбоподателката е била запозната с правата й, като са й били предоставени възможностите да се възползва от тях - не е поискала преглед от лекар, посочила е, че не желае да се уведоми член от семейството й за задържането, не е поискала адвокатска защита по реда на Закона за правната помощ, както и не е пожелала адвокатска защита по неин избор и за неина сметка.

4. С обжалваната заповед не е допуснато противоречие на материалноправни разпоредби, напротив – задържането е извършено на надлежно посочено законово основание (чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР) , предвидено в нормативен акт - закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничаването на свободата на жалбоподателката е необосновано и в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКЗПЧОС).

5. Заповедта не е издадена в несъответствие с целите на закона. Съгласно чл.4, ал.2 АПК административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени в закона, а чл.6 АПК въвежда принципа на съразмерност като изискване за законосъобразност на административния акт. Описаните в заповедта и приетите като доказателства докладни записки обстоятелства, свързани с държане от страна на жалбоподателката на сериозно количество високорискови наркотични вещества са достатъчна индиция за нивото на обществена опасност и основание за задържащият полицейски орган да допуска, че съответното лице ще осуети и затрудни започнато (видно от писмото от ОП-Пазарджик) разследване – например като се укрие, унищожи или укрие евентуално други забранени от закона вещи, който не е предало, или предупреди в тази насока други съпричастни към деянието си лица. Това обосновава приоритет на обществения интерес пред правото на зачитане личната свобода на задържаната. В тази връзка принципно следва да се посочи, че пасивно поведението на разследващите органи в периода на задържането – в контекста на извършване на съответно уместните действия с лицето (например по претърсване на адреса му), е въпрос на компетентност и професионализъм, а не основание за отмяна на обжалваната заповед.

С оглед всичко гореизложено оспорването на заповедта подлежи на отхвърляне.

При този изход по делото основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

При тези мотиви, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването на Е. С. Л. с ЕГН ********** против Заповед за задържане на лице с Рег. № 367зз-19/20.01.2023г., издадена от А.И.Б. –инспектор при при РУ на МВР-Велинград към ОД на МВР-Пазарджик.

ОСЪЖДА Е. С. Л. с ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВР-Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пазарджик град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________

3