Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1016 от 25.11.2022, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 947/2022
Вид
Решение № 1016
Подписан
25.11.2022
В сила
24.12.2022
Състав
Женя Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1016 гр. Стара Загора, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20225530100947 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищцовото дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД твърди в исковата си молба, че се било сдобило със заповед за изпълнение на парично задължение против ответника П. Д. П., ЕГН ********** по частно гражданско дело № 5249/2021 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, която била връчена при условията на чл.47, ал.7 от ГПК.

Вземането произтичало от това, че между П. Д. П. и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, били сключени следните договори за предоставяне на услуги:

Съгласно чл. 94а от Закона за енергетиката крайният снабдител осигурявал снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдявали от друг доставчик. До този момент ответникът не бил упражнил правото си на промяна на доставчика на електроенергия.

Според разпоредбата на чл. 104а от Закона за енергетиката 1 потребителите използвали разпределителните мрежи, към които били присъединени обектите им. Обектът на П. Д. П. бил присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, на чиято лицензионна територия се намирал. Потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги, каквато била и цената за достъп, на крайния снабдител/доставчика от последна инстанция, съгласно чл. 28, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. В този смисъл бил и чл. 42 от общите условия на „ЕВН България Електроразпределение“

ЕАД

(със сегашно наименование

„Електроразпределение Юг“ ЕАД), одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ014/10.05.2008г., които обвързвали потребителите, без да било необходимо изричното им писмено приемане - чл. 104а, ал. 4 от Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР, мрежовите услуги се заплащали от потребителите върху използваната ел. енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал. 3 на същия член заплащаните от клиентите мрежови услуги били достъп до електропреносната мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги.

Посочените услуги се заплащали от всички потребители, чийто обекти били присъединени към мрежата на съответния оператор, като в правилата нямало разграничение според това, чия собственост били присъединителните съоръжения - собственост на оператора на мрежата, на потребителя или на трето лице. От гореизброените услуги цената за достъп се заплащала върху предоставената мощност. Цената за достъп се изчислявала за всеки ден в рамките на отчетния период.

П. Д. П. имал качеството на небитов клиент, съгласно §1, т. 33а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, тъй като ползвана от същия, ел. енергия била за небитови нужди с оглед вида на обекта на потребление - склад. Същият бил присъединен на ниво ниско напрежение, съгласно представените по делото фактури.

Цените за мрежови услуги се определяли и заплащали на основание решения на КЕВР, постановени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за енергетиката, като същите не подлежали на договорна 2 свобода.

По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия на ищцовото дружество и по силата на чл. 11, т. 1 от общите условия на оператора на разпределителната мрежа двете дружества се задължили съответно да снабдяват с ел. енергия и предоставят мрежови услуги обект с ИТН ******, находящ се в ***************** и представляващ склад.

За П. Д. П. бил открит клиентски номер *********** в качеството му на собственик, съгласно Нотариален акт, вписан под ************* Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се бил задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.

18, ал. 1 и ал. 2.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

В изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл.

94а, ал. 1 от Закона за енергетиката за периода 01.10.2020г. - 30.06.2021г., ищецът бил доставил до обекта на ответника ел. енергия, а операторът на електроразпределителната мрежа бил предоставил мрежови услуги на обща стойност 110, 07 лв., които до този момент не били заплатени.

Поради забава в заплащане на горепосочената главница П. Д. П. дължал законна лихва в общ размер от 7, 98 лв. за периода 17.11.2020г. - 18.11.2021 г.

Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно за периода от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство на основание чл. 18, ал. 1, 2, 3, предложение 3 - то от общите условия на ищеца. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.

Издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава били подробно описани в приложения препис извлечение от клиентската сметка на ответника.

Искането до съда е да установи със сила на присъдено нещо, съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД към П. Д. П., както следвало:

•

110, 07 лева, представляващи стойността на консумирана от 3 обекта на потребителя електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 01.10.2020г. - 30.06.2021г.

•

7, 98 лева, представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 17.11.2020г. - 18.11.2021 г.

• законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 19.11.2021г., до окончателното изплащане на задължението.

Претендира направените разноски, както по настоящото, така и по заповедното производство.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният представител на ответника П. Д. П. е подал отговор,с който оспорва така предявените искове като неоснователни и недоказани, и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло. По допустимостта на исковете:

На първо място счита, че ищецът не бил спазил едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяване на установителните си искове, което обуславяло недопустимостта на същите.

Също така не бил налице пълен идентитет между претенциите, за които била издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото.

Предявените искове били неоснователни, по следните съображения:

На първо място, възразява срещу твърдението на ищеца, че между страните било възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на електрическа енергия през процесния период.

Предпоставките за възникване на валидно облигационно отношение между електроснабдително предприятие и краен клиент на електрическа енергия /битов или небитов/ съгласно чл. 94а ЗЕ вр. чл.39 ЗЕ били следните:

1) притежаване от електроснабдителното предприятие на лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия за дадена територия от границите на страната; 2) разположение на електроснабдения обект на крайния потребител в границите на лицензионната територия; 3) присъединяване на електроснабдения обект към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение в лицензионната територия; 4) липса на избран друг доставчик на електроенергия.

4

Счита, че не всички горепосочено предпоставки за възникване на облигационното правоотношение били налице. В този смисъл, не било представено доказателство от ищеца, че електроснабдения обект на ответника бил в границите на лицензионната територия на електроснабдителното дружество. Също така, нямало никакви доказателства за присъединяване на електроснабдения обект към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение в лицензионната територия.

На следващо място, възразява срещу твърдението на ищеца, че ответникът следвало да се счита обвързан от Общите условия на електроснабдителното дружество. Съгласно изричната норма на чл.98а, ал.4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизали в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Според ал.3 на същата разпоредба обаче, крайният снабдител с електрическа енергия бил длъжен да публикува общите условия най - малко в един централен и един местен всекидневник.

По делото не били ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. Според посоченото от самия ищец в исковата му молба, Общите условия били публикувани единствено на неговия сайт, с което не можело да се счита, че били изпълнени горепосочените изисквания на закона.

Изложеното водило до извода, че не била спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общи условия за продажба на електрическа енергия.

Възразява и срещу твърдението на ищеца, че ответникът имал качеството на клиент или потребител на електрическа енергия по смисъла на Закона за енергетиката в посочения в исковата молба период. Счита, че не били налице категорични доказателства, при доказателствена тежест на ищеца да установи посоченото обстоятелство, а именно, че ответникът бил титуляр на правото на собственост върху процесния имот към момента на предоставянето на твърдените услуги. Единственото доказателство в тази насока бил приложеният към исковата молба незаверен препис от нотариален акт за собственост от 2006 г., като с оглед отдалечеността във времето на отразените в този документ данни счита, че наличието му не бил достатъчно да обоснове изводът, че установеното с него право на собственост било актуално към датата на исковите претенции. Освен това, дори да се приемело, 5 че бил собственик на имота, ответникът никога не бил подавал заявление за снабдяване с ел. енергия от ищцовото дружество, респ. за откриване на партида на негово име за процесния имот в *****************, не бил сключвал и нарочен договор за това като небитов абонат, поради което и твърдяната от ищеца облигационна връзка никога не била възниквала и съществувала.

Отделно от горепосоченото, не били представени доказателства за това, че посочените от ищцовото дружество услуги, представляващи предоставена електрическа енергия и мрежови услуги за процесния имот, били реално доставени до ответника. Единственото доказателство за предоставяне на твърдяната услуга, както и за нейният размер и стойност, били издадените от самия ищец фактури, които имали характер на частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл, те притежавали само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържали удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че били подписани от двете страни, тъй като те били обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че бил получил от крайния снабдител електрическа енергия на стойност, посочена във фактурите. Същите обаче не били подписани от потребителя. Ето защо, същите не можели да установят обстоятелството, че електрическата енергия, за която била начислена сумата от 110,07 лв. реално била доставена и потребена.

Не било доказано дали фактурираните цени на ел. енергия по дневна/нощна тарифа съответствали на цените, определени съгласно закона за енергетиката от ДКЕВР за процесния период.

Не били представени доказателства за това, дали електромера в процесния имот бил годно средство за търговско измерване на количествата консумирана енергия и дали отчетените в процесния период показания и консумираните количества ел. енергия съвпадали с фактурираните количества ел. енергия и мрежови услуги. Не били представени и доказателства за осъществяване на регулярен отчет на средството за търговско измерване. Не бил доказан и размерът на претенцията. Искането до съда е да отхвърли 6 предявените искове. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.