Определение № 494 от 08.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 1836/2024
- Вид
- Определение № 494
- Подписан
- 08.02.2024
- В сила
- 15.02.2024
- Състав
- ИВАН ДИЯНОВ МИЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.88а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 494 гр. София, 08.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА в присъствието на прокурора К. Д. Д. като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Частно наказателно дело № 20241110201836 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.64, ал.1 от НПК
Софийски Районен съд е сезиран с искане на прокурор при СРП, с което се предлага на съда да вземе първоначална мяка за неотклонение ,,Задържане под стража“ спрямо обвиняемия П. С. Г., с ЕГН: ********** – подведен под наказателна отговорност по досъдебно производство № 200/2024г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр.пр.№ 3134/2024г. по описа на СРП по обвинение в извършено престъпление по чл.343б, ал.3, от НК. В мотивите се излага оплакване, че от данните по делото може да бъде направено обосновано предположение, че обвиняемият е извършител на деянието, както и че и налице реална опасност да извърши престъпление, тъй като е многократно осъждан.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така направеното искане.
Счита, че са налице всички предпоставки по смисъла на чл.64 във вр. с чл.63 от НПК за вземане спрямо обвиняемия на най – тежката мярка за неотклонение. Акцентира в пледоарията си на наличието на обосновано предположение, че П. Г. е извършител на изпълнителното деяние, както и че е налице опасност същият да извърши престъпление, както и да се укрие.
Упълномощеният защитник на обвиняемия счита, че искането на прокурора е неоснователно. Пред съда възразява, че е налице обосновано 1 предположение, че неговият подзащитен е извършител на престъплението, за което е бил обвинен. Акцентира върху влошеното му здравословно положение, което би възпрепятствало опасността от извършване на престъпление и укриване. В заключение предлага на съда да не вземе или да вземе мярка за неотклонение, различна от задържането под стража.
В своя лична защита и последна дума обвиняемият П. Г. моли да не бъде задържан.
СЪДЪТ, като съобрази събраните в досъдебното производство доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Видно от данните по делото е, че на 05.02.2024г., около 22:50ч. свидетелите хххххх спрели за проверка лек автомобил ххххх с рег.№ ххххх, който се движел в град София, по ул.,,С.а Калинчарова“ от ул.,,Виолета Якова“ към ул. ,,проф. д – р Александър Станишев“. Като водач на спряното МПС бил установен П. С. Г., с ЕГН: хххххх, който бил видимо неспокоен и раздразнителен. Свидетелите хххххх поискали съдействие от служители в сектор ,,ПП“ при СДВР, като на място се отзовали свидетелите хххххх.
Двамата извършили полеви тест на водача на спрения автомобил, посредством ,,DRUG TEST 5000 ARMM“, който точел наличие на кокаин, метафетамин и опиати. Лицето било съпроводено до ВМА за да даде кръв за медицинско изследване, след което било задържано в сградата на 09 РУ – СДВР, където му бил извършен обиск. В хода на разследването били назначени съдебно трасологична експертиза на лекия автомобил и химическа експертиза за резултата от кръвното изследване. По повод на констатираното деяние бил съставен АУАН Серия № GA акт № 879091 от свидетеля ххххх, който бил връчен лично на водача на автомобила и подписан от него без възражение. С него било иззето СУМПС, като с нарочна заповед № 437 от 05.02.2024г. временно било отнето въпросното свидетелство за управление.
На 06.02.2024г. били извършен оглед на местопроизшествие, в който бил обективиран огледа на спрения лек автомобил.
С Постановление от 06.02.2024г. водачът на автомобила П. С. Г. бил подведен под наказателна отговорност по обвинение в извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Разпитан в качеството си на обвиняем и в присъствието на защитник, отказал да депозира обяснения.
2
Съдът намира, че от данните по делото на този етап от разследването може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият П. Г. е автор на деянието, което към настоящия момент навежда на единствения извод, че съставлява престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Видно от разпита на свидетелите е, ххххх са били лицата, спрели лицето за проверка, а ххххх са го изпробвали за наличие на наркотични вещества като пробата се е оказала положителна. В този смисъл предстои изготвяне на заключение на вещото лице по допуснатата химическа експертиза като до депозиране на същото, меродавен резултат от изследването е този на техническото средство по смисъла на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Ето защо може да се приеме, че е налице първата предпоставка на чл.
63, ал.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение, а именно обосновано предположение в извършено престъпление и неговото авторство.
Престъплението, за което обвиняемият П. Г. е бил подведен под наказателна отговорност, предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, т.е. макар и умишлено, същото не е тежко по смисъла на по смисъла на чл.93 т.7 от Допълнителните разпоредби на Общата част на НК. Независимо от това обстоятелство, тежестта на предвидената санкция не е единствения аргумент, обуславящ преценка при законосъобразността при вземане на мярка за неотклонение ,,задържане под стража“. От събраните по делото доказателства се предполага, че обвиняемият е управлявал МПС след употреба на няколко вида наркотични вещества – кокаин, метафетамин и опиат. Деянието се изразява с висока степен на обществена опасност предвид реалната възможност посредством същото да бъде извършено престъпление. Освен това от справката за и от тази на УИС на Прокуратурата на Република България се установява, че обвиняемият е осъждан, като последното осъждане е за извършено тежко умишлено престъпление. В случая липсват данни да е настъпила реабилитация по чл.88а, ал.1 от НК. Също така от справката на прокуратурата се установява наличие на висящо наказателно производство спрямо П. Г. за престъпление, свързано с наркотични вещества, извършено при условията на опасен рецидив.
3
Съдът не споделя възраженията на защитника на жалбоподателя, че влошеното здравословно състояние на обвиняемия, както и обстоятелството, че същият е в напреднала възраст и се грижи за своята майка, могат да попречат същият да извърши престъпление. Наведените доводи касаят по – скоро отпадане на опасността от укриване, като независимо, че лицето е било обявявано за общодържавно издирване, като то постъпилата справка от СДВР се установява, че това е станало през 2009г. Следва да бъде напомнено, че в производството по чл.64, ал.1 от НПК, не се изисква доказване на обвинението по категоричен и несъмнен начин, а само обосновано предположение за извършено престъпление. По досъдебното производство е назначена химическа експертиза на предоставената от обвиняемия кръмна проба и докато резултатът на тази, отчетена на дрегера не бъде оборена, може да се предположи, че обвиняемият е съпричастен към престъплението за което е бил обвинен. В случая на противното, лицето има друг механизъм да търси обезщетение по ЗОДОВ за незаконно обвинение и задържане. На следващо място защитникът е имал възможността да наведе оплакванията си по параметрите на обвинението пред по – горестоящия прокурор като обжалва постановлението за привличане към наказателна отговорност на П. Г., но по делото липсват данни да е сторил това. Ето защо и на този етап може да се приеме, че са налице данни за извършено престъпление, както и че е налице авторство в лицето на обвиняемия. Макар и изминал период от време, подведеното под отговорност лице може да извърши престъпление при евентуално вземане на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража. Повдигнато му е обвинение за престъпление, свързано с управление след употребата на наркотични вещества, като държането на подобни забранени субстанции, може да бъде извършено и в домашни условия.
Влошеното здравословно състояние, което се доказва от представените по делото писмени доказателства, очевидно не е възпрепятствало обвиняемия да управлява МПС при отчитане на употребени различни видови наркотични вещества, което допълнително би влошило неговото здраве. Медицинските документи са с продължителна давност от 2019г. – началото на 2023г., не навеждат на здравословно състояние, несъвместимо с престоя на лицето в следствените арести и в случай на необходимост, прокурорът би могъл да разпореди привеждането на лицето в съответно здравно заведение за оказване на адекватна медицинска помощ. Ето защо не следва да бъде вземана по – 4 лека мярка за неотклонение.
Предвид изложеното съдът счита искането н прокурора за основателно като най – адекватна мярка за неотклонение, която следва да бъде взета спрямо обвиняемия П. С. Г., се явява задържането под стража.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо П. С. Г., с ЕГН: ********** – обвиняем по досъдебно производство № 200/2024г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр.пр.№ 3134/2024г. по описа на СРП, мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в тридневен срок пред СГС.
В СЛУЧАЙ на постъпила частна жалба или частен протест насрочва разглеждането на делото пред СГС в открито съдебно заседание на 15.02.2024г. от 11:30ч., за която дата и час страните да се считат уведомени.
Препис от протокола да се издаде на служител при ОЗ ,,Следствени арести” за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5