Решение № 70 от 18.04.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Свиленград, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка Д. П. при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. П. Гражданско дело № 20235620100629 по описа за 2023 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

Ищцата М. Т. П. иска от съда да признае за установено по отношение на ответника „Юробанк България“ АД, че не му дължи, поради извършен от нея отказ от наследство от Т.С.П. , 1/2 от сумите, за събирането на които било образувано изп. дело № 432/2023г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов, с рег.№ 875 по КЧСИ, а именно: сумата 1823,47 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.04.2023г., сумата 80,36 лева – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода 18.07.2022г. – 06.03.2023г., сумата 394,94 лв. – мораторна лихва, дължима за периода 18.07.2022г. – 06.04.2023г., сумата 497,93 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, за които суми били издадени заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ЧГД № 256/2023г. по описа на Pайонен съд – Свиленград.

Ищцата твърди, че на 27.06.2023г. получила покана за доброволно изпълнение (ПДИ) от ЧСИ Захари Запрянов, с рег.№ 875 по КЧСИ, за заплащане на ответника на горепосочените суми, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 256/2023г. описа на Pайонен съд -Свиленград. От приложените към ПДИ документи ищцата разбрала, че срещу нея, като 1 длъжник, било заведено ЧГД № 256/2023 г. по описа на Pайонен съд – Свиленград, образувано по заявление от „Юробанк България“ АД, за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, сключен между банката и покойния й баща Т.С.П., б.ж. на село П.о, област Стара Загора. По посоченото частно гражданско дело била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист срещу длъжниците - двамата законни наследници на Т.С.П.: ищцата М. Т. и брат й С.Т..

Ищцата разбрала, че вземането на банката произтичало от Договор за потребителски кредит № FL1251781 от 27.01.2022 г., по силата на който „Юробанк България“ АД предоставила на баща й Т.С.П. кредит в размер на 2240.00 лева, който бил изцяло усвоен. След като усвоил предоставения му кредит, Т.С.П. починал и оставил за законни наследници син и дъщеря: С.Т.

П. и ищцата М. Т. П.. Последната не знаела, че баща й бил изтеглил кредит, нито била уведомявана по надлежен ред за това.

Ищцата твърди, че не дължи на ответника горепосочените суми, поради това, че била направила отказ от наследството, оставено от баща й, вписан по нейно заявление за отказ от наследство с peг. № 4822 от 04.08.2023 г. по описа на нотариус Милен Крушев. Счита, че преди заповедното производство следвало да бъде проведено производство по чл.51 от ЗН, по искане от „Юробанк България” АД за предоставяне на срок на законните наследници на Т.С.П., в който ищцата да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Освен това, ищцата никога не била уведомявана за предсрочно изискуем кредит. Тя нямала обичайно местопребиваване на територията на страната, живеела от много години в чужбина и не поддържала отношения с баща си.

Предвид изложеното, ищцата моли съда да уважи иска и да й присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът „Юробанк България“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва всички твърдения на ищцата, в т.ч. твърдението й, че била направила валиден отказ от наследство по отношение на оставеното наследство от баща й Т.С.П.. Ответникът твърди, че ищцата била направила фактическо приемане на наследството на своя баща, тъй като била извършвала разпоредителни действия с имуществото на починалия.

2

Предвид изложеното, ответникът моли съда да отхвърли иска.

Претендира разноски и прави възражение за намаляване поради прекомерност на направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявения с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По делото е изискано и постъпило заверен препис от изп. дело № 432/2023г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов, с рег. № 875 по РНК, видно от което същото е образувано по молба на взискателя – ответника „Юробанк България“ АД за събиране на вземанията му, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 92/21.04.2023г. и Изпълнителен лист № 88/21.04.2024г., издадени по ч.гр.д. № 256/2023г. по описа на Районен съд - Свиленград. Със същите съдът е разпоредил длъжникът М. Т. П. и длъжникът С.Т. П. да заплатят на кредитора „Юробанк България“ АД, всеки от тях по 1/2 от сумите: 1823,47 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № FL1251781 от 27.01.2022г., сумата 80,36 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода 18.07.2022 г. - 06.03.2023 г. вкл., сумата 394,94 лв. – мораторна лихва, дължима за периода 18.07.2022 г. - 06.04.2023 г. вкл., законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото, включващи сумата 45,98 лв. – за държавна такса и сумата 497,93 лв. – за адвокатско възнаграждение. Видно от заповедта и изпълнителния лист, вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит № FL1251781 от 27.01.2022г., сключен между „Юробанк България“ АД, като кредитодател, и Т.С.П., като кредитополучател, по силата на който е предоставен кредит в размер на 2240,00 лв., изцяло усвоен, а длъжниците са законни наследници на кредитополучателя. Посочено е в заповедта и изпълнителния лист, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което наследниците на кредитополучателя са уведомени на 06.03.2023г.

Изпълнителното дело е образувано на 15.06.2023г. и на длъжниците се 3 изпратени покани за доброволно изпълнение. Длъжникът М. Т. П. е получила ПДИ на 03.07.2023г., чрез Гела Колева Янакиева, посочена като пълномощник в разписката за получаване.

Представено е удостоверение за наследници изх. № 004/09.02.2023г., издадено от Кметство с. П.о, общ. Стара Загора, видно от което Т.С.П. е починал на 10.04.2022г. и е оставил за законни наследници една дъщеря – ищцата М. Т. П. и един син - С.Т. П..

Представено е и удостоверение с изх.рег. № 8486/13.09.2023г., издадено от Районен съд – Свиленград, видно от което в особената за това книга на съда е вписан под № 226 от 13.09.2023г. извършеният от М. Т. П. отказ от наследството, останало й от Т.С.П., починал на 10.04.2022г.

По искане на ответника, по делото е изискана информация от Районен съд – Казанлък, относно гр. дело № 1457/2023г. по описа на съд, видно от която делото е образувано по иск за делба, предявен и срещу М. Т. П. и брат й С.Т. П.. Делото е образувано на 26.06.2023т., видно от отбелязването върху представената искова молба, а на 14.08.2023г. М. Т. П. е подала отговор, също представен по делото – с вх.рег. № 10033/14.08.2023г. Видно от последния (л.93), М. Т. П. признава иска за делба изцяло. Представено е решението по допускане на делбата – Решение № 638/14.12.2023г., видно от което делбените имоти са съсобствени между страните на основание наследяване.

Прието е в решението, че делбените имоти са били собственост на общия наследодател Н.И.Д., починал на 26.05.1976г., чийто наследници са и М. Т. П. и брат й С.Т. П., наследявящи баща си Т.С.П. (поч. на 10.04.2022г.), внук на общия наследодател. Делбата е допусната между страните, в това число М. Т.

П., като й е опредЕ. квота от съсобствеността в размер на 1/6 ид. част, придобити по наследяване от баща й. В първата фаза на делбата М. Т. П. не се е позовала на извършения от нея на 13.09.2023г. отказ от наследство, нито е обжалвала решението по допускане на делбата, постановено на 14.12.2023г.

При така установените факти, съдът намира предявения иск за неоснователен.

Наследник, какъвто безспорно е ищцата, може изрично да откаже да приеме оставеното след смъртта на наследодателя наследство, като изрази това с писмено заявление пред районния съдия. Но за да бъде действителен този отказ, е необходимо наследникът да не е приел наследството, както и мълчаливо, чрез извършване на действие, което несъмнено предполага 4 намерението на наследника да приеме наследството.

Придобиването на наследството се основава на волята на наследника да стане правоприемник. Съгласно разпоредбата на чл.48 от ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането е едностранен акт, с който лицето, което може да наследява, проявява намерение да придобие наследството. То може да бъде изрично – по реда на чл. 49, ал.1 от ЗН, или по мълчаливо – по реда на чл. 49, ал.2 от ЗН.

За да се счете, че има мълчаливо приемане на наследството, са необходими такива действия на лицата, които имат право да наследяват, чрез които несъмнено се изразява намерение за приемане на наследството и които действия те не биха имали право да извършат в качеството си на наследник (разпореждането) с наследственото имущество. Действията следва да са такива, които не могат да бъдат приети за временно управление на чуждо имущество с охранителна цел или влизащи в кръга на обикновеното управление на наследствените имоти или целящи запазването им (чл. 58 от ЗН), нито пък счетени за извършване на чужда работа. Приемането следва да се изрази в активни действия, разкриващи намерението – заплащане на дълг на наследодателя.

С оглед горните разяснения, съдът приема, че чрез отговора на исковата молба по гр. дело № 1457/2023г. по описа на Районен съд – Казанлък, депозиран на 14.08.2023г., т.е. преди отказа й от наследство, извършен на 13.09.2023г., М. Т. П. е извършила действие, което несъмнено предполага намерението й да приеме наследството на своя наследодател Т.С.П.. Затова, отказът от наследство е нищожен, тъй като преди да се откаже от наследството, М. Т. П. го е приела мълчаливо.

Предвид изложеното, неоснователен и недоказан. искът следва да бъде отхвърлен като

При този изход на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените съдебно-деловодни разноски. Такива се претендират, но не се представят доказателства за действителното им извършване, поради което и няма да бъдат присъдени.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр.

Свиленград, ул. „Ген Скобелев“ № 10, вх.А, ет.5, ап.13, срещу „Юробанк България“ АД, с ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.

5

София, район “Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, иск за признаване за установено в отношенията на страните, че М. Т. П. не дължи на „Юробанк България“ АД,поради извършен от нея отказ от наследство от Т.С.П., 1/2 от сумите, за събирането на които е образувано изп. дело № 432/2023г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов, с рег.№ 875 по КЧСИ, а именно: сумата 1823,47 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.04.2023г., сумата 80,36 лева – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода 18.07.2022г. – 06.03.2023г., сумата 394,94 лв. – мораторна лихва, дължима за периода 18.07.2022г. – 06.04.2023г., сумата 497,93 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, за които суми са издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 256/2023г. по описа на Pайонен съд – Свиленград.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________ 6