Решение № 738 от 02.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 738 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20221000503055 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по: 1. въззивна жалба вх. № 296056/13.07.2022 г. на Т. А. Д., ЕГН **********, заместена в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК от Р. Т. А., ЕГН **********, с местожителство в с. ***, общ. ***, обл. *** срещу Решение № 261956/13.06.2022 г., поправено с Решение № 262770/22.08.2022 г., по гр.д.

№ 5154/2020 г., на СГС, I-9 с., с което е отхвърлен иска за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дж. Баучер“, № 87, да заплати сумата 40000.00 лв., застрахователно обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на М. А. А., брат на ищцата като пешеходец, настъпила при ПТП на 08.08.2019 г., около 21:20 ч., в гр. София, ул. „Каменоделска“, на 200 м. преди № 11, по вина на Х.

Н. Д., водач на л.а. „БМВ 520И“, ДК № ********, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.

Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното решение. Сочи се, че решението не е съобразено със събраните гласни доказателства, от които се установявало наличието на специални, дълбоки и трайни отношения между брата и сестрата, които надхвърляли традиционната привързаност. Не било отчетено от първоинстанционния съд и обстоятелството, че ищцата понесла изключително тежко загубата на брат си. По същество моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявения иск.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият 1

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК 831830482, депозира отговор вх. № 299257/08.08.2022 г., в който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излага хронология на съдебната практика по определяне кръга от лицата, легитимирани да получат обезщетение за претърпяните болки и страдания в резултат смъртта на техни близки. Счита, че от събраните в хода на производството доказателства не се установява връзката между брата и сестрата да е от такова естество, че да надхвърля обичайната близост и да бъде приравнена на тази между прекия кръг лица.

Счита, че от събраните доказателства не се установяват конкретни факти и обстоятелства от съвместния живот на брата и сестрата, които да установяват отношения различни от обичайните. По същество моли за потвърждаване на постановеното решение като правилно и законосъобразно.

.2. Въззивна частна жалба вх. № 302113/08.09.2023 г.

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дж. Баучер“, № 87 срещу Определение № 265855/22.08.2022 г., по по гр.д. № 5154/2020 г., на СГС, I-9 с., с което е изменено Решение № 262770/22.08.2022 г., в частта за разноските и е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2076.00 лв., с ДДС.

Частният въззивник счита, че на присъждане подлежи цялото претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 6000.00 лв., с ДДС, изчислено съобразно цената на предявения иск – 120000.00 лв. Счита за неправилно намаляването на адвокатското възнаграждение поради направеното частично оттегляне на иска като сочи, че искането за присъждане на разноски е направено преди оттеглянето. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и присъждане на разноски, включващи пълния размер на адвокатското възнаграждение.

В границите на срока по чл. 276 ГПК, частният въззиваем не депозира отговор.

В съдебно заседание страните, не се явяват и не се представляват.

Въззиваемият поддържа депозирания отговор чрез становище по съществото на спора вх. № 10828/11.05.2023 г.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба и въззивната частна жалба е разрешен с постановеното по делото Разпореждане № 3984/03.11.2022 г., поради което същите подлежат на разглеждане по същество.

По въззивна частна жалба вх. № 302113/08.09.2023 г.: С оглед нейния предмет, имащ касателство към предмета на въззивното производство, очертан с въззивната жалба, съставът на въззивния съд намира, че същата следва да бъде разгледана на първо място. Видно е от постановеното съдебно решение, че с оглед изхода от спора между страните, отговорността за разноските е възложена в тежест на ищцата като същата е осъдена да заплати на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 35.00 лв., разноски по делото и сумата 450.00 лв., юрисконсултско възнаграждение. В резултат на депозирана от ответника молба с правно основание чл. 248 ГПК, с атакуваното 2

Определение № 265855/22.08.2022 г., тази част от решението е изменена и на ответника вместо юрисконсултско възнаграждение е присъдена сумата 2076.00 лв., с ДДС, адвокатско възнаграждение. Произнасянето е обосновано с цената на отхвърления иск – 40000.00 лв. и извършени изчисления от първостепенния съд за минималния размер на адвокатското възнаграждение, с ДДС.

Произнасянето на съда е неправилно. Видно от постановеното определение е, че в него не е съобразено, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.

4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото в хипотезите на оттегляне, отказ от иска, или при недопустимост на същия. В конкретния случай в проведеното на 21.04.2022 г. съдебно заседание предявеният иск е бил оттеглен за разликата над 40000.00 лв., до предявеният размер от 120000.00 лв. като ответникът е направил искане за присъждане на разноски и за оттеглената част от иска, по което съдът не се е произнесъл.

Доказателствата за направени разноски за адвокатско възнаграждение са представени с молба вх. № 82286/12.08.2020 г., с която е отправено и искане за присъждането им. В проведеното съдебно заседание след даване ход на устни състезания е релевирано и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищцата. При това положение при разпределяне на отговорността за разноски съдът е следвало да съобрази и отправеното искане за присъждане на разноски по прекратеното, поради оттегляне на част от исковата претенция, производство.

При това положение на обсъждане подлежи възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 5000.00 лв., без ДДС. Във връзка с него, съставът на въззивния съд изчисли, че минималния размер на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, в редакцията към датата на сключването на договора за правна защита от 05.08.2020 г., при искова претенция в размер на 120000.00 лв., възлиза на сумата 3930.00 лв., без ДДС. При това положение и съобразявайки, че искът не е отличава с правна и фактическа сложност и, че частично е бил оттеглен, съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 5000.00 лв. се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано до минималния размер от 3930.00 лв. Върху това възнаграждение ДДС не следва да бъде начислявано, предвид липсата на издаден данъчен документ по см. ЗДДС. В представения договор за правна защита е налице отбелязване, че плащането между двата данъчно регистрирани субекта – ответното дружество и адв. Г. е извършено в брой и възнаграждението е договорено без ДДС.

В резултат от изложеното, постановеното определение ще следва да бъде отменено, а решението изменено като в полза на ответника бъде присъдена сумата 3965.00 лв., представляваща сумата 35.00 лв., разноски по делото и сумата 3930.00 лв., адвокатско възнаграждение.

По въззивна жалба вх. № 296056/13.07.2022 г.: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съставът на САС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Произнасянето на СГС съответства на заявената за разглеждане осъдителна искова претенция, която 3 черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 ЗЗД, поради което решението се явява и допустимо.

Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в сезиращите жалби.

Правопораждащият фактически състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател по чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, предполага изводи за наличие на: валидно облигационно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с дружеството, привлечено като ответник, за увреждащото МПС; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което е виновно причинено от водача на застрахованото МПС; материално - правна легитимация на ищеца, който следва да е от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г., или, при доказани изключителни случаи, от разширения кръг на легитимираните лица, съгл. ТР № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС; претърпяни неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение.

Страните не спорят и се установява по безспорен начин от събраните доказателства наличието на следните елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, по чл. 432, ал. 1 КЗ, а именно: - наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за застраховка „ГО на автомобилистите”, обективиран в полица № BG/02/119001427892, със срок на валидност 23.05.2019 г. – 22.05.2020 г., с ответното дружество, за л.а. „БМВ 520И“, ДК № ********; - настъпване на застрахователно събитие в границите на срока на действие на договора - ПТП на 08.08.2016 г., при което е настъпила смъртта на на М. А. А., брат на ищцата като пешеходец.

Видно от данните по делото, въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования автомобил, за причиняване на смърт по непредпазливост на родственика на ищците, не са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК.

Изявленията на въззиваемия, изложени в отговора на въззивната жалба, водят до излода, че последният не оспорва пред въззивната инстанция фактическите изводи на първоинстанционния съд, основани на писмени доказателства и събрани специални знания, посредством заключение на САТЕ, относно механизма на ПТП, а именно: На 08.08.2019 г., около 21:20 ч., в гр. София, при движение по ул. „Каменоделска“, в дясна пътна лента, с посока от ул. „Заводска“ към ул. „Първа българска армия“, л.а. „БМВ 520И“, ДК № ********, управляван от Х. Н. Д., със скорост от 68 км./ч., на 200 м. преди № 11, застигнал попътно движещия се по средата на същата пътна лента пешеходец - М. А. А., при което след като го осветил с фаровете си и реагирал с аварийно спиране, ударил пешеходеца от задната му страна, при което пешеходеца бил качен върху предния капак на автомобила, достигнал с 4 главата си до предното стъкло и го счупил. Впоследствие пешеходеца бил отхвърлен напред от автомобила, като се установил на мястото, където бил намерен починал при огледа на ПТП.