Определение № 13551 от 06.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 46171/2025
- Вид
- Определение № 13551
- Подписан
- 06.04.2026
- В сила
- 06.04.2026
- Състав
- ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13551 гр. София, 06.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110146171 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ***. срещу „***, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3503 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит, поради погасяването й по давност.
Ищецът твърди, че при издадена справка за кредитна задлъжнялост установил, че дължи на „*** сумата от 3503 лв., като до настоящия момент спрямо него не били предприемани действия по принудително изпълнение. Сочи, че нямал информация относно произхода на задължението и първоначалния кредитор. Според справката от ЦКР дължал на ответника вземане по кредит № *** г. Счита, че към 23.07.2024 г. задължението му към ответника е погасено по давност. Твърди, че отбелязването на това задължение в ЦКР на БНБ го дефинирало като нередовен платец и длъжник, което го поставяло в невъзможност да тегли банков кредит, който му бил нужен. В тази връзка, обосновава правния си интерес от търсената защита. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че вземането му към ответника в размер на 3503 лв. е погасено по давност, както и да задължи дружеството да подаде информация за заличаването му от регистъра на ЦКР на БНБ. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Излага доводи, че на 07.09.2004 г. ищецът сключил договор за потребителски кредит с ***, с текущо наименование – „***, вземанията по който били прехвърлени на „*** по силата на сключен договор за цесия от 23.07.2009 г. Оспорва правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск. Твърди, че не оспорва погасяването на вземането по давност, както и че от страна на ищеца не била отправена покана за отписване на задължението му от ЦКР поради погасяване по давност, съгласно чл. 24 от Наредба № 22 на БНБ от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър. Поддържа, че предявеният иск е недопустим, евентуално признава същия за основателен. Сочи, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което отговорността за разноски следва да бъде разпределена по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендира разноски, прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че прехвърленото в полза на „*** вземане с договор за цесия от 23.07.2009 г., за сумата от 3503 лв., предмет на сключен на 07.09.2004 г. договор за потребителски кредит между ***, с текущо наименование – „***, и ***., е погасено по давност.
1
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, обуславящи правния му интерес от търсената защита.
Съдът намира предявеният иск за допустим, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Съдът намира за неоснователно искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК, тъй като документите, чието представяне претендира от ответника са приложени към отговора на исковата молба.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 05.06.2026 г. от 09.45 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2