Решение № 1 от 02.01.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Дупница, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20241510200243 по описа за 2024 година

Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН.

С. М. П., с ЕГН **********, от с. Го............,област К............, е обжалвал Наказателно постановление № 220245/05-000179/27.05.22 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Бобов дол, с което са му наложени административни наказания на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. І-во от ЗДвП „глоба” в размер на 50.00 (петдесет) за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1-во и предл. 2ро от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 (десет) лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, и предл. 3-то му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 (десет) лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 (петдесет) за нарушение на чл.147, ал.3, т.1 от ЗДвП. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването както на АУАН, така и в НП, като не са описани ясно и точно констатираните нарушения, а от друга страна липсват мотиви в НП дали случаят не е маловажен. Не се представлява в процеса и непретендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител. В съповодителното писмо е взето становище по жалбата в което е посочено, че жалбата е неоснователна, като счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. Не претендира деловодни разноски.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от 1 надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 06.05.2022 г., около 15.10 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил, марка и модел “П.........”, с рег. № ............, негова собственост, на общински път № KNL1016, на разклона за „Енергоремонт Бобов дол“, в посока с. Долистово без поставен обезопасителен колан, какъвто е оборудван в автомобила. Не представя СУна МПС и КТ към него. не предства свидетелство за регистрация за управляваното МПС. Автомобилът не е представен на годишен технически преглед. Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл. 137а, ал. 1, чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 147, ал. 3, т.1 от ЗДвП от ЗДвП. Нарушителят подписал акта, като в графата за обяснения и възражения не е написал, че има такива. Актът е предявен срещу подпис на нарушителя в деня на съставянето му. Писмени възражения, в срока по чл. 44 от ЗАНН, не са депозирани пред административнонаказавщия орган.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, в което административнонаказващия орган е възприел същата фактическа и правна обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от събраните гласни доказателства показанията на актосъставителя С. Ш. и свидетеля на установяване на нарушенито, съставянето, предявяването и връчването на АУАН – Е. В., които са категорични, че жалбоподателят е бил водач на проверения автомобил, като по време на проверката са установили лично всяко едно от констатираните административни нарушения.

По делото е приложена справка за нарушител/водач.

Изискана е справка от Изпълнителна агенция „Автомобилна админитрация“ към Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Кюстендил, от която е видно, че към датата на установяване на нарушението -06.05.2022 г. лицето не е представило автомобила на годишен технически преглед. Последният преглед е бил валиден за времето от 07.08.2012 г. до 07.08.2013 г., следващият датира от 05.01.2023 г. до 05.01.2024 г.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При извършената служебна проверка на АУАН не се констатират нарушения и пропуски по смисъла на чл. 33-34 и чл. 58 от ЗАНН. Актосъставителят и АНО, видно от заповедта (л. 8 -9 от делото) са родово и местно компетентни да изготвят АУАН и НП за нарушения по Закона за движение по пътищата. Безспорно бе установено от показанията на разпитаните свидетели -длъжностно лице и контролни органи по смисъла на чл.189, ал.1 ЗДвП, че при обстоятелствата, отразени в изготвеният от актосъставителя С. Ш. АУАН жалбоподателя е притежавал качеството водач на лек автомобил, тъй като е управлявал такъв н а 06.05.2022 г., около 15.10 без поставен обезопасителен колан при наличието на такъв. Освен това същият по време на проверката не е представил СУ на МПС и КТ към 2 него, както и СР на МПС, което управлява. МПС не е минало на годишен технически преглед към датата на проверката.

Управление на МПС без обезопасителен колан безспорно представлява и правилно е квалифицирано от актосъставителя и АНО като нарушение по чл.137а, ал.1, пр.І-во от ЗДвП, при което последния законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя по реда на чл.183, ал.4, т.7, пр.І-во от ЗДвП налагайки единственото предвидено в нормата вид и размер на административно наказание.

По пункт 2 и пункт 3 НП също е законосъобразно. В посоченото време на нарушението в АУАН и НП, в 15:10 часа, жалбоподателят е бил водач на МПС и го е управлявал, поради което същият е нарушил ЗДвП, с неносенето на СУМПС, като неносенето на контролен талон, считано от влезане в сила на изменението в ДВ бр. 67/2023 г. не се счита за нарушение, но доколкото АНО не е наложил отделно административно наказание за неносенето на контролен талон, то настоящия съдебен състав приема, че правилно е приложена санкционната норма. Със същото изменение следва да се коригира установеното нарушение, визирано в разпоредбата на чл. 1001 ал. 1, т.2 от ЗДвП, че санкцията е по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро, а не предл. 3-то.

Актосъставителят и свидетелят по акта са категорични относно така констатираното нарушение, като твърдят че жалбоподателят е дал лична карта и по справка от оперативен дежурен установили, че същият има валидно СУ на МПС, което по време на проверката не е носил и не представил на контролните органи, които дори проявяват толеранс и дават възможност, на водач, който ги е забравил да ги отнесе за проверка. Посочените като нарушени разпоредби на чл.100, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗДвП, вменяват задължения на водача да носи при управление на МПС определени документи, между които свидетелство за управление на МПС и контролен талон. Щом към момента на констатиране на нарушението П. е бил водач на МПС, то същият е имал задължението да носи у себе си посочените документи, предвид на което правилно е бил санкциониран за тези нарушения.

По пункт четвърти от НП – нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП.

На жалбоподателя с обжалваното НП е вменено във вина и друго административно нарушение, посочено в пункт четвърти на постановлението, квалифицирано като съставомерно по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Съгласно този текст от ЗДвП регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.

В чл.147,ал.3,т.1 от ЗДвП е посочено, че пътните превозни средства подлежат на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, както следва: 1. (в сила от 20.05.2018 г. ДВ, бр. 2 от 2018 г.) превозните средства от категория N1 и превозните средства от категория М1, с изключение на леките таксиметрови автомобили, къмпинг-автомобилите и линейките – преди изтичане на третата и петата година от датата на първоначалната им регистрация като нови, след което всяка година. Видно от представените по делото 3 доказателства управлявания от жалбоподателя автомобил - марка марка и модел “П.........”, с рег. № ............, не е бил представен в определения срок за годишен технически преглед от водача, което налага за съда да приеме, че описаното в НП нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП се явява безспорно доказано. От изложеното следва, че след като не е представил управлявания от него л.а. марка и модел “П.........”, с рег. № ............, в определения срок за годишен технически преглед, жалбоподателят правилно е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.

За коментираното нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на основание чл.181, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено адм.наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева.

Размерът на наказанието „глоба” в санкционната норма е конкретно определен от законодателя , което изключва всякаква възможност да се подлага на коментар.

Според настоящия съдебен състав не е установена друга фактическа обстановка, освен отразената в АУАН. В случая АНО правилно е приложил разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. В случая са налице безспорни гласни доказателства в тази посока. Съдът няма причина да се съмнява в показанията на разпитаните по делото полицейски служители.

Свидетелите помнят случая, добросъвестно ги възпроизвеждат с подробности по случая.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, че водачът е бил без колан по време на движението, като и че не е представил СУ на МПС и СР на управляваното от него МПС.

Безспорно е доказано деянието, че автомобилът не е представен в едногодишния срок, определен от закона за извършване на годишен технически преглед. Показанията са твърде убедителни и изцяло подкрепят констатациите в АУАН, като вече беше отбелязано, при съставянето на АУАН не са били допуснати съществени процесуални нарушения и той следва да се счита за редовно съставен, поради което следва да намери приложение и разпоредбата чл.189 ал.2 от ЗДвП: ”Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното”. Следва да се отбележи също, че мястото където е спрян автомобила през светла част на деня е участък където пред автомобила на жалбоподателя не се установи да е имало друг автомобил, пречещ на възприятията на служителите полицейски инспектор, а поводът на спирането е бил единствено и само този, че водачът е бил без поставен обезопасителен колан по време на движение.

В случая няма спор, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, поради което следва да се презюмира, че той познава правилата за движение по пътищата, в частност – задълженията си като водач на МПС. Ето защо неизпълнението на задължението му да използва обезопасителен колан при управление на МПС означава, че той е извършил деянието си виновно

– под формата на пряк умисъл, понеже е с ъ з н а в а л общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. В този смисъл съдът счита, че не е налице „маловажен случай“, тъй като поставянето на обезопасителен колан спасява човешки живот при евентуално ПТП.

Що се отнася до наложените с НП наказания – глоба от по 50 лева, и от по 10 лева същите съответстват по вид и размер на предвиденото в закона в твърд размер наказание – 4 глоба от по 50.00 лв. и от по 10.00 лева, поради което се явява безпредметно и обсъждането на въпроса съобразено ли е конкретното наказание с тежестта на извършеното нарушение и степента на вината на нарушителя.

Съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ: