Решение № 5152 от 26.10.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 5152

Стара Загора, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - III тричленен състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ канд № 20267240600809 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора, подадена чрез упълномощен юрисконсулт, против решение № 193 от 18.05.2026 г., постановено по АНД № 308/2026 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменен електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), серия К, № 9985472, издаден от ОД на МВР Стара Загора, и ОД на МВР Стара Загора е осъдена да заплати на адв. Б. А. от САК сумата от 204,51 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна полощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предложение второ от Закона за адвокатурата (ЗА).

Оплаквания в жалбата са за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът оспорва изводите на районния съд за допуснати съществени нарушения на процедурата по установяване на конкретното нарушение, поради липса на протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.) за използване на АТСС, чрез което е било заснето нарушението, и за неотразяване в снимката на нарушението на GPS координати. Твърди, че това не е било необходимо, тъй като нарушението е било установено чрез стационарна камера. По тези съображения моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което ЕФ бъде потвърден, като законосъобразен. Претендира за юрисконсултско възнаграждение за двете съдeбни инстанции и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар в случай, че бъдат представени доказателства за подобен разход.

Ответникът Ц. Т. К., чрез процесуалния си в представител – адв. Б. А. от САК, в писмен отговор на касационната жалба и в допълнително представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, а в случай, че бъде отменено – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Пълномощникът на жалбоподателя претендира за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за адвокатурата.

Като обсъди оплакванията на касатора, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, съдът намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на касатора Ц. Т. К. против ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС, серия К, № 9985472, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) в качеството му на законен представител на „ФРЕСКО ФМ“ ООД, [ЕИК], му е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 23.10.2024 г. в 16:54 часа до бензиностанция „Шел“ на км. 239+600 от път І-5, община Стара Загора, в посока [населено място] – [населено място], при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В26, е установено управление на лек автомобил „Тесла Х“ с рег. № [рег. номер], собственост на „ФРЕСКО ФМ“ ООД, със скорост от 85 км/ч (при отчетен километров толернас от 3 км/ч), съответно – превишаване на скоростта с 25 км/ч, като нарушението е заснето със Ситрафик радарна система ЕRS 400 № 1093DEA401080095, насочена в посока юг.

Районен съд Стара Загора е отменил ЕФ по съображения за допуснати съществени нарушения на процедурата по установяване на нарушението, а именно – липса на протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за използване на конрекретното АТСС, чрез което то е било заснето, и липса в снимката на нарушението на данни за GPS координати.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Между страните няма спор, а и от събраните във въззивното производство доказателства (снимков материал – статично изображение от клипа на нарушението, заснето с АТСС; справка за регистрацията и собствеността на лек автомобил „Тесла Х“ с рег. № [рег. номер]) се установява, че на 23.10.2024 г. в 16:54 часа до бензиностанция „Шел“ на км. 239+600 от път І-5, община Стара Загора, в посока [населено място] – [населено място], при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В26, е установено управление на лек автомобил „Тесла Х“ с рег. № [рег. номер], собственост на „ФРЕСКО ФМ“ ООД, [ЕИК], със скорост от 85 км/ч (при отчетен километров толеранс от 3 км/ч), съответно – превишаване на скоростта с 25 км/ч, като нарушението е заснето със АТТС – Ситрафик радарна система ЕRS 400 № 1093DEA401080095, насочена в посока юг. Представени са и доказателства за техническата изправност на конкретната радарна система към датата на извършване на нарушението – удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за извършена проверка от 15.08.2024 г. на БИМ, от които се установява също, че става въпрос за стационарна видео-радарна система. Няма спор и за това, че към датата на извършване на нарушението, а и към датата на издаване на ЕФ – 18.11.2024 г., съгласно представена справка от АИС АНД, санкционираното лице (ответникът по касационната жалба) е било законен представител на „ФРЕСКО ФМ“ ООД, като какъвто е и посочено в ЕФ, т. е. отговорността му е била ангажирана при условията на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП в относимата му редакция – когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител (или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС, каквото обстоятелство в случая не се установява, нито се твърди). Наложеното с ЕФ наказание – глоба от 100 лв., съответства по вид и размер на предвиденото в чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за превишение на разрешената скорост извън населено място от 21 до 30 km/h, в случая – с 25 km/h. При тези данни процесният ЕФ, издаден при условията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и с изискуемото се от цитираната разпоредба в относимата й редакция съдържание, се явява законосъобразен.

Мотивите на районния съд за допуснати съществени нарушения на процедурата по установяване на нарушението, обусловили отмяната на ЕФ – липсата на протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за използване на конкретното АТСС и липсата в снимката на нарушението на данни за GPS координати, не се споделят от касационната инстанция, тъй като протокол по чл. 10 от цитираната наредба се съставя само при използване на мобилно АТСС за контрол, каквото процесното АТТС не е, а в снимката на нарушението данните за мястото на извършване на нарушението са идентични с тези в ЕФ – км. 239+600 от път І-5, поради което липсата на данни за GPS координати, дори да е процесуално нарушение, не е съществено такова – не води до невъзможност да се установи мястото на извършване на нарушението, като съставомерен елемент от обективната му страна.

Не се споделят от касационната инстанция и доводите за незаконосъобразност на ЕФ, наведени от ответника в отговора му на касационната жалба и в представената от пълномощника му писмена защита, по следните съображения:

Без правно значение е фактът, че към датата на извършване на нарушението ответникът не е бил единственият законен представител на юридическото лице – собственик на МПС. Законът – чл. 188, ал. 2 от ЗДвП в относимата му редакция, не въвежда ограничение при повече от един собственик на МПС или на повече от един законен представител на юридическото лице – собственик на МПС, да бъде ангажирана отговорността на всички собственици, съответно – законни представители, или само на някой от тях. Достатъчно е лицето да има качеството на собственик или на законен представител, за да бъде правомерно ангажирана отговорността му, независимо колко са всички собственици, респективно – законни представители.

Без правно значение е и това, че след извършване на нарушението и издаване на ЕФ санкционираният законен представител на юридическото лице – собственик на МПС, е престанал да бъде такъв, поради последващото обявяване на дружеството в несъстоятелност, както и че не е бил такъв към момента на връчване на ЕФ, от който момент за него е започнал да тече срока за предоставяне в съответната териториална структура на МВР на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС, тъй законосъобразността на ЕФ се преценява към датата на неговото издаване и дори да се приеме, че санкционираното лице към момента на връчване на ЕФ не е разполагало с необходимата му информация за лицето, извършило нарушението – водача на МПС, същото би могло да поиска изискването по служебен път на тази информация, чрез предоставянето й настоящия законен представител на юридическото лице – собственик на МПС, включително и в хода на проведеното съдебно производство, но това не е направено.

Неоснователен е и доводът за противоконституционност на разпоредбата чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, както и за противоречието й с правото на Европейския съюз, като поставяща в по-неблагоприятно положение законните представители на юридическите лица, регистрирани в Република България, в сравнение с законните представители на юридическите лица, регистрирани в други държави, доколкото ал. 4 на чл. 188 от ЗДвП предвижда, че когато собственик или вписан в свидетелството за регистрация ползвател на моторно МПС е юридическо лице, което е регистрирано в друга държава, на собственика, съответно на ползвателя (а не на законния представител), се налага имуществена санкция в размера на глобата, предвидена за съответното нарушение. Това е така, тъй като ал. 4 на чл. 188 от ЗДвП е нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., съответно не е била действащо право към датата на извършване на нарушението и издаване на ЕФ. Както вече беше отбелязано, законосъобразността на ЕФ се преценява към датата на издаването му, а в относимата й редакция разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП не е предвиждала различни субекти на отговорността, когато нарушението е извършено с МПС, собственост на юридическо лице, независимо в коя държава е регистрирано юридическото лице – собственик на МПС.

Предвид гореизложеното касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, като неправилно, и вместо него следва да бъде постановено друго, с което процесният ЕФ бъде потвърден, като законосъобразен.

При този изход на делото искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции е основателно и следва да бъде уважено (във въззивното производство претенцията за юрисконсултско възнаграждение е заявена още с постъпването в районния съд на административнонаказателната преписка – в приложено към нея писмено становище на процесуалния представител на административнонаказващия орган). Изхождайки от ниската фактическата и правна сложност на делото, както и от вида и обема на осъществената от процесуалния представител на касатора правна помощ в двете съдебни инстанции, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 1 във връзка с ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН ответникът по касационната жалба следва бъде осъден да заплати на ОД на МВР Стара Загора юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция в размер на 66,47 евро – равностойността на 130 лв., т. е. определено в минималния размер съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 11, ал. 2 във връзка с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждането на еврото в Република България, или общо за двете съдбени инстанции в размер на 132,94 евро.

Разпечатката съдържа 29 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab7c90d6-7b3e-4acc-ae0f-cac060252ab3