Определение № 889 от 27.02.2026, Административен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 889

Стара Загора, 27.02.2026 г.

Административният съд - Стара Загора - VII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от съдията Кремена Костова-Грозева административно дело № 111/2026 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 172 ал.5 и ал.6 от ЗДвП, вр. с чл.166 ал.4 от АПК, образувано по жалбата на Ф. И. Г. от [населено място] против ЗППАМ с № 25-4332-005081, издадена от полицейски инспектор при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка от 14.10.2025г. по чл.171 т.1 буква „З“, /ГГ/ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, за това, че на 10.10.2025г около 00.49ч., в [населено място], по ул. Г. М. управлява лекотоварен автомобил Х. А. с рег. №[рег. номер], негова собственост, в посока на движение от ул. И. Д. К. към ул. С. река, като автомобилът е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП на дата 19.08.2025г. ЗППАМ е издадена на основание АУАН серия GA №3473204/ 10.10.2025г.

Жалбата е редовна и допустима – подадена е чрез органа на 21.11.2025г., което е в рамките на 14-дневния срок, считано от 10.11.2025г. и от лицето, което е адресат на неблагоприятния за него административен акт, поради което и особеното искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е допустимо.

Особеното искане за спиране е обосновано с твърдение, че заповедта е издадена в нарушение на принципа на чл.6 от АПК, тъй като конкретното административно нарушение по ЗДвП е отстранено веднага, тъй като на същата дата е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като се прилага и писмено доказателство за това /л.15 от делото на АССГ/, което се въздига като ново обстоятелство по см. на чл.166, ал. 2 от АПК.

Настоящият състав на АС Стара Загора намира искането за основателно, поради следното: Принудителната мярка цели преустановяване на нарушението, чрез отнемане правото на водача да управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – аргумент от чл.171 т.1 буква „з“ /гг/, вр. с чл.175 ал.3 от ЗДвП, вр. с чл. 22 от ЗАНН. Това е така, защото принудителната мярка не е административно наказание и нейното предназначение е да преустанови/предотврати нарушението, както и да ограничи вредите при резултатните правонарушения, каквото настоящото по чл.175 ал.3 от ЗДвП не е. В настоящият казус МПС е със служебно прекратена регистрация, поради не сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите, в който случай и на основание чл. 143 ал.11 от ЗДвП регистрационните табели и свидетелството за регистрация на автомобила – част 2 се отнемат със съставяне на АУАН за управление на МПС с прекратена регистрация, тоест преустановява се възможността същото да бъде предмет на нарушение по чл.175, ал.2 от ЗДвП. Същевременно със сключване на задължителна застраховка ГО на автомобилистите на същата дата – 10.10.2025г. е отпаднала причината за служебно прекратяване на регистрацията и оттук нуждата от защита на обществения интерес, която предварителното изпълнение удовлетворява. Следователно, именно поради предвидените в чл.166 ал.2 от АПК нови обстоятелства – сключване на задължителна застраховка ГО на автомобилистите и отпадане на основанието по чл.143 ал.10 от ЗДвП, лишаването на водача от правото преди да бъде решен въпросът за неговата административно наказателна отговорност се явява трудно поправима вреда, която не е необходима, поради отпадналата необходимост от защита на обществения интерес, а именно няма опасност да бъде отново накърнен редът за държавно управление, който е обект на административното нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал.4, вр. с ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-1228-005081 от 14.10.2025г. на пол. инспектор при СДВР.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщението му на страните.

Съдия: