Протокол № 5 от 19.01.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№5 гр. Варна, 18.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседА.е на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20223000500542 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Въззивникът Т. П. И. , редовно призован, не се явява, представлява с от адв. Д. И., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

Въззивницата Д. А. П., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Д. И., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

Въззивницата Д. А. И., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Д. И., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

Въззиваемата страна Г. К. Ч. , редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. С., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция и адв. И. И., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

Въззиваемата страна С. К. Ч., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М. С., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция и адв. И. И., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

Въззиваемата страна А. К. Ч. - Д., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Д. Д., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

Въззиваемата страна Г. А. Ч. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Д. Д., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

1

Въззиваемата страна К. О. Ч., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. Д., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

АДВ.И.: Да се даде ход на делото.

АДВ.С.: Да се даде ход на делото.

АДВ.И.: Да се даде ход на делото.

АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПОСТЪПИЛИТЕ ОТГОВОРИ

Производството е образувано по въззивна жалба на Т. П. И., Д. А. П. и Д. А. И., подадена чрез адв. Д. И., против решение № 260016/20.05.2022 г. по гр.д. № 94/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, поправено с решение № 260025/27.09.2022 г. по същото дело, с което: - е признато за установено в отношенията им с Г. К. Ч., С. К. Ч., А. К. Ч.-Д., Г. А. Ч. и К. О. Ч., че не са собственици на недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, по КККР одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Варна, п.к. 9000, Св.Св.Константин и Елена, с площ 2638 кв.м., трайно предназначение на територията: урбА.зирана, начин на трайно застрояване: до 10м., при съседи: имоти с идентификатори № № ***, ***, ***, ***, *** и ***; - отменен е на основА.е чл.537, ал.2 от ГПК констативен Нотариален акт № 54, т.I, peг. № 3824, дело 306 от 18.09.2017 год. на Нотариус Веселин Петров, вписан Дв.вх.рег. № 25016, вх. рег.№ 25243/18.09.2017 год. акт. № 1, том.LXI, дело № 13033 на СП-Варна; осъдени са да заплатят на Г. К. Ч., С. К. Ч., направените по делото разноски в размер на 3325 лева, от които 2 500 лева адвокатски хонорар възнаграждение за адв. Ив.И. от АК-Варна; - осъдени са да заплатят на А. К. Ч.-Д., Г. А. Ч. и К. О. Ч. направените по делото разноски в размер на 3 290 в полза на адв. Д.

Д., от които 3 165 лева адвокатски хонорар.

Въззивниците са настоявали, че обжалваното решение е недопустимо поради недоказване на правния интерес от ищците, евентуално -неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Молили са за прекратяване на делото, евентуално за отмяна на решението, за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски. Навели са следните оплаквания: - в отклонение от твърденията на ищците за право на собственост, окръжният съд допуснал установяване на правния им интерес от 2 иска въз основа на установено фактическо състояние на владение; - непълно и неточно съдът установил фактическата обстановка, като не съобразил и уточненията на вещите лица по заключението в съдебно заседание; не обсъдил показанията на свидетелите на ответниците; не обсъдил възражението на ответниците за нищожност поради противоречието на закона – чл. 40 ЗПИНМ на сделката за придобиване на право на собственост върху ПИ 1173Б, както и възражението за нищожност на сделката за придобиване право на собственост на ПИ 1173 А и ПИ 1173 Г по силата на съдебна делба от 1998 г., представляващи реални части от УПИ XIII – 1173 А на осн. забраната по чл. 59 ЗТСУ, ред от ДВ бр.29 от 10.04.1973 г.; формално и без оглед на останалите доказателства обсъдил възражението им за одържавяване на имота с разпореждане № 93 от 10.05.1973 г.; съдът разгледал ненаведен от стрА.те по делото факт – че отчуждаването на имота, извършено с разпореждане № 93 от 10.05.1973 г. е било отменено; Изложили са поддържА.те и пред първата инстанция съображения по съществото на делото.

Ищците – въззиваеми А. К. Ч. – Д., Г. А. Ч. и К. О. Ч., чрез адв. Д., са подали писмен отговор на въззивната жалба, с който са оспорили същата по съображения за неоснователността на всяко от оплакванията и за допустимостта и правилността на обжалваното решение са молили за потвърждаването му и за присъждане на разноските.

Ищците – въззиваеми Г. К. Ч. и С. К. Ч., чрез адв. С. и адв. И., са подали писмен отговор на въззивната жалба, с която са оспорили същата и по съображения за допустимостта и правилността на решението и с доводи срещу всяко от оплакванията са молили за потвърждаване на решенето и за присъждане на разноските.

СтрА.те не са заявили искА.я по доказателствата и не се налага събирането на такива служебно от съда.

АДВ.И.: Поддържам въззивната жалба. Нямам искания за събиране на нови доказателства.

АДВ.С.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Нямам искания по доказателствата.

АДВ.И.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Няма да соча доказателства.

АДВ.Д.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Няма да соча доказателства.

АДВ.И.: Представям списък на разноските.

АДВ.С.: Представям списък на разноските.

АДВ.И.: Представям списък на разноските.

АДВ.Д.: Представям списък на разноските.

АДВ.И.: Правя възражения за прекомерност на размера на 3 възнаграждението по отношение на всички.

АДВ.С.: Не правя възражения.

АДВ.И.: Не правя възражения.

АДВ.Д.: Не правя възражения.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и прилага списъците на разноските от процесуалните представители на всяка от страните, ведно с доказателства за извършването им.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ.И.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените обжалваното първоинстанционно решение и постановите друго, с което да прекратите производството по делото на основА.е разрешението дадено в ТР № 8 от 2013 г. на ВКС, т.1, изречение последно. В евентуалност моля да отхвърлите предявения иск като неоснователен. Поддържаме възраженията си за извършени процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

По делото категорично е установено, че ищците черпят правата си от отчужден от тях по силата на извършено одържавяване на имот с разпореждане № 93/1973 г. на Бюрото на Министерски съвет. По делото не само не са представени доказателства за осъществена реституция на така одържавения имот, но няма дори позоваване от ищците на този факт. По отношение на твърденията на ответната страна, на колегата Д., в отговора на въззивната жалба, че реституцията по разпореждане № 15/1991г. настъпва по право по силата на самия административен акт, същото е невярно и го оспорваме.

Изрично в посоченото разпореждане е описана административната процедура по връщане на полученото парично обезщетение и заплащането на направените подобрения в имота, едва след което настъпва реституцията. По този повод вече ВКС се е произнесъл в решение № 2280/2020 г., представено по делото, касаещо съседен на процесния имот, където също ищците са водили такова дело срещу друг собственик на имота. И решението на ВКС е именно в тази посока, че трябва да се спазят изисквА.ята по разпореждане № 15/1991 г. Ищците никога не са се позовавали на отмяна на отчуждаване. Нещо повече, те са твърдели, че имотът им въобще не е бил отчуждаван, а обратно на тези твърдения съдът е приел, че имотът е отчужден, след това е възстановен.

На следващо място, щом е приел, че за периода от 1973 г. до 1976 г. процесният имот е бил държавна собственост, т.е. окръжният съд е следвало да установи как той е възстановен на ищците. В тяхна тежест е било да докажат начина и момента на установяване на ново владение от тяхна страна, но този факт изобщо не е засегнат по делото и именно такива факти са приети 4 като основополагащи в решението на ВКС, което сме представили.

Не на последно място отново е нарушено диспозитивното начало в процеса, тъй като видно от мотивите на самото решение, по повод допустимостта на предявения иск, ищците се позовават на притежавано право на собственост върху процесния имот. В отклонение на това тяхно твърдение първоинстанционният съд е допуснал да се установява правен интерес на ищците на основА.е установено фактическо състояние на владение върху вещта. Двете основания са съвсем различни и са посочени в ТР № 8, като на второто ищците изобщо не са се позовали. Нарушен е и материалният закон, тъй като основният спор между страните е дали отчужденият имот по реда на разпореждане № 93/1973 г. е възстановен, такова не бе установено по делото.

Установи се от доказателствата, че след като е бил отчужден имота, за него има оценителен протокол, акт за държавна собственост, но няма доказателства, установяващи възстановяването на имота. Ние сме оспорили доводите на съда, че е налице отмяна на отчуждаването по силата на Разпореждане на МС от 1976г. Посочили сме, че именно по този начин е бил отчужден и впоследствие възстановен през 1991г. съседен на процесния имот с идентификатор .83, собственост на Куркян Багдатлиев, посочен като съсед по нотариален акт № 200. Представили сме, пак ще кажа, влязло в сила решение № 2280, което се отнася за този съседен имот и в което подробно са коментирА. правните последици от разпореждане № 15/1991 г. В този смисъл след извършените сделки, след отчуждаването на имота, извършените сделки с имот - държавна собственост, са нищожни, те са сделки с чужда вещ и нямат вещно-прехвърлително действие. Оспорили сме и придобиването по давност на ответниците, тъй като държавен имот не би могъл да се придобие по давност. Освен това представените по делото доказателства като договори за наем, протоколи, заповеди и други, са коментирани от ВКС в решението, че тези доказателства не могат да докажат фактическа власт на ищците върху процесния имот.

С оглед изложеното считаме, че и двете сочени от ищците придобивни основания не са налице, поради което предявения от тях отрицателен установителен иск следва да се остави без разглеждане и делото да бъде прекратено. В условията на евентуалност да отмените решението и да отхвърлите иска. Моля да ни бъдат присъдени сторените по делото разноски както за настояща, така и за предходна инстанция. Моля да ни бъде дадена възможност за подробни писмени бележки.

АДВ.С.: Уважаеми апелативни съдии, аз считам, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява правния интерес на доверителите ми от водене на настоящия иск. Всъщност ние имаме отрицателен установителен иск, с който претендираме да бъде отречено правото на собственост на ответниците. В тази насока ТР № 8/2013 г. на ВКС, което се цитира, всъщност следва да се тълкува в наша полза, тъй там изрично е написано, че правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава 5 самостоятелно право, което се оспорва. Всъщност с придобиването на този констативен нотариален акт ответниците оспорват правото на доверителите ни на собственост върху процесния имот, а ние се позоваваме от друга страна на фактическото състояние и може да се каже дори, че сме в хипотезата, че имаме възможност да придобием права, ако отречем правата на ответниците, т.е. това ТР 8/2013 г. именно ни дава възможност да водим настоящия иск.