Решение № 3026 от 12.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3026 гр. Пловдив, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330115828 по описа за 2025 година

Предявеният е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК и иск по чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

С исковата молба от В. Д. М. против „Сити Кеш” ООД са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, като се претендира да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем Кредирект № *** от 31.05.2023 г., сключен между страните, в условията на евентуалност моли да бъде обявена за нищожна клаузата на чл. 3.10 от Договор за паричен заем Кредирект № *** от 31.05.2023 г., предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 21,33 лева за нищожна, като противоречаща на добрите нрави и при неспазване нормите на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 23 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за паричен заем Кредирект № *** от 31.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.09.2025 г. до окончателното й изплащане, в условията на евентуалност претендира сумата от 21,33 лева – недължимо платена по недействителна такса за експресно разглеждане по Договор за паричен заем Кредирект № *** от 31.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.09.2025 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за паричен заем Кредирект № *** от 31.05.2023 г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 100.00 лева, като следвало да бъде върната сумата от 101.67 лева, съгласно условията на договора, при ГПР - 49.63% и ГЛП - 40.05% , при срок на кредита от 1 вноска. В чл. 3.10 от договора било предвидено, че ищецът следва да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 21.33 лева. Твърди се, че по процесния договор била заплатена сумата от 100 лева - главница, 1.67 лева - лихва, 21.33 лева - такса за експресно разглеждане.

Твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от 1

ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. При условията на евентуалност, счита че клаузата на чл. 3.10 от договора, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл.146, ал. 1 от ЗЗП. Твърди, че в случая в Договор за кредит е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. На следващо място, процесният договор не отговаря на изискваният на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В Договор за кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Наред с това Договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за такса за експресно разглеждане в размер на 23.40 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за такса за експресно разглеждане в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

При условията на евентуалност, счита че клаузата на чл. 3.10 от Договор за паричен заем кредирект № *** от 31.05.2023 г., предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. В допълнение, клаузата за такса за експресно разглеждане, предвидена в чл. 3.10 от договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 23.40 лева е в размер на над 30% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 150.00 лева.

По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. С процесната клауза на чл. 3.10 от Договор за заем в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.

С уточнителна молба заявява, че договорът е сключен и подписан електронно по правилата на ЗПФУР, а сумата е усвоена по „Изипей“ АД на 31.05.2023 г.

С оглед изложеното моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Счита, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес от неговото предявяване, доколкото ищецът е погасил напълно и предсрочно задълженията си по процесния договор. Предвид това, че договорът вече не е действащ между страните и кредиторът не разполага с никаква правна възможност да изисква каквито и да било допълнителни суми по него, за кредитополучателя липсва правен интерес от предявяване на 2 настоящия установителен иск за нищожност на клауза от него, доколкото в най-пълна степен би могъл да защити интереса си единствено с осъдителния иск. Моли делото да бъде прекратено като недопустимо по отношение на установителния иск поради липса на абсолютната процесуална предпоставка - наличие на правен интерес.

Твърди, че е налице злоупотреба с права и основание за прилагане на чл. 213 ГПК, като в Районен съд – Пловдив били предявени още пет искови молби, отнасящи се до различен договор за кредит, но във всяко отделно производство се оспорва една и съща клауза с уговорка за плащане на такса за допълнителна услуга – експресно разглеждане. Така ищецът злоупотребява с формалното си право да инициира отделни производства по различните договори с една единствена цел, а именно да се генерират разноски по три отделни производства. Моли по реда на чл. 213 ГПК настоящото дело да бъде съединено с другите заведени пред РС – Пловдив. При условията на евентуалност, моли в случай, че делата не бъдат съединени, при успешен развой на делото за ищеца, в полза на същия да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство.

По основателността: Заявява, че по отношение на процесния договор не се прилага ЗПК.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи, какъвто е настоящият случай. Отпуснати са 100 лв., които е следвало да се върнат с еднократно плащане в срок от петнадесет дни. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Клаузите по процесния договор се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител. Оспорената клауза за такса за експресно разглеждане е възможност за потребителите на продукта да получат разглеждане на отправеното искане за сключване на договор за кредит в много по-кратък период от време от стандартния. Тази допълнителна услуга е незадължителна. Същата не представлява задължително условие за отпускане на кредита, а възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на такъв. Поради това не следва да бъде включвана в ГПР. Видно от т. 4.3 от Стандартния европейски формуляр още преди сключването на процесния договор ищецът се е запознал с цената на услугата за експресно разглеждане. С таксата не се нарушават изискванията на ЗПК. Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. С нея страните са договорили фиксиран лихвен процент, чиято стойност е 1,67 лева, което напълно изключва възможността потребителят да не е бил наясно с размера на задължението си за плащане на възнаградителна лихва. Не е налице неравноправност по ЗЗП. На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил общо шест договора, които съдържат уговорка за плащане на такса за експресно разглеждане. Не е налице заблуждаваща търговска практика. Не е налице 3 и неравноправност в отношенията между страните.

От неоснователността на твърденията за нищожност на договора и отделни негови клаузи следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по него. Не оспорва, а признава получаването на процесната сума, но твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни, поради което в полза на кредитополучателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора.

Моли настоящото производство да бъде прекратено по отношение на предявения установителен иск. В случай, че искът се приеме за допустим, моли да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е по делото договор за паричен заем Кредирект № ***, сключен на 31.05.2023г. между „Сити Кеш“ ООД и В. Д. М., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, с размер на отпуснатия заем 100 лв., при фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %, ГПР: 49.63 %, ведно със справка за извършени плащания по договора.

Представено е и искане за сключване на договор за кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, справка за платени по договора суми.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че е сключен договор за паричен заем Кредирект № *** на 31.05.2023г. между „Сити Кеш“ ООД и В. Д. М., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, с размер на отпуснатия заем 100 лв., при фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %, ГПР: 49.63 %.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.