Решение № 834 от 24.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000503106 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство Столична Община и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 30.06.2025 г., а въззивната жалба е подадена на 11.07.2025 г. ) обжалва с въззивна жалба вх.№ 84902/11.07.2025 г. Решение № 3957/23.06.2025 г., постановено по гр.д № 13107/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-27 състав, в частта, с която първоинстанционният съд е уважил иска с правно основание чл.49 от ЗЗД на И. Г. К. за сумата от 25 000 лв.-претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.01.2020 г.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Д. А.-Н., с надлежно уредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено към въззивната жалба. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 12.08.2025 г., представен по делото с молба вх.№ 97150/15.08.2025 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

Въззивникът-ответник поддържа,

1 че изводите направени от първоинстанционния съд, въз основа на които е постановено атакуваното решение, в подкрепа на уважения размер на претенцията, са неправилни и необосновани. Счита, че са допуснати процесуални нарушения във връзка с мотивиране на съдебното решение, респ. с липсата на мотиви, лаконичност и непълнота в съжденията в подкрепа на решаващите изводи, доколкото първостепенният съд изцяло не е обсъдил по същество ангажираните от ответника защитни тези, в това число възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, възражението за прекомерност на исковата претенция.

Твърди се, че от събраните до делото писмени и гласни доказателства не се установява по безспорен начин наличието на пряка и непосредствена връзка между щетите и твърдяното увреждащо деяние. Твърди се нарушение на чл.52 от ЗЗД. Развиват се подробни съображения по съществото на спора във връзка с така релевираните възражения.

Моли съда да отмени решението като неправилно и да се отхвърлят исковите претенции, евентуално да присъди символичен размер на обезщетението.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 и ал.2 от ГПК (препис от въззивната жалба на ответника е връчен редовно на ищеца на 19.09.2025 г., а отговора и насрещната въззивна жалба е подадена на 03.10.2025 г. чрез ССЕВ) са постъпили отговор от ответната по жалбата страна-ищецът И. Г. К. чрез процесуалния му представител адвокат Д. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на л.5 от първоинстанционното дело, както и насрещна въззивна жалба с вх.№ 114939/06.10.2025 г.

Дължимата държавна такса по насрещната въззивна жалба е внесена с вносен документ от 23.10.2025 г., представен по делото с молба вх.№ 125098/24.10.2025 г.

С оглед на горното насрещната въззивна жалба е редовна и процесуално допустима.

Оспорва въззивната жалба като недоказана и неоснователна по подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба, да потвърди решението му в обжалваната част и да присъди на ищеца сторените разноски, а на адвокат Д. да бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на 2 чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

С насрещната въззивна жалба ищецът обжалва Решение № 3957/23.06.2025 г., постановено по гр.д № 13107/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-27 състав в частта, с която искът му за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената му сума от 25 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.

Поддържа се, че СГС е намалил тежестта на правилно посочени факти, имащи значение за размера на обезщетението и въобще не е обсъдил други, които правят травмата доста сериозна, което от своя страна води и до погрешно определяне на обезщетението и значителното му занижаване, което прави решението неправилно, поради което моли съда да го отмени в тази част. Моли съда да присъди на ищеца сторените разноски, а на адвокат Д. да бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Отговор на насрещната въззивна жалба е подаден от ответника Столична община, с който я оспорва като неоснователна по подробни съображения по съществото на спора. Претендират се сторените в настоящото производство разноски.

С оглед на предмета на настоящото производство, очертан с въззивните жалби Решение № 3957/23.06.2025 г., постановено по гр.д № 13107/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-27 състав, се обжалва в неговата цялост.

Въззивникът-ответник, редовно призован, не се явява представител, не изразява становище в хода по същество.

Въззивникът по насрещната въззивна жалба-ищец в съдебно заседание чрез процесуалния си представител излага подробни съображения по съществото на спора в писмено становище.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ответника, да уважи насрещната въззивна жалба на ищеца и да присъди в негова полза разноските и за двете инстанции, а на адвокат М. Д. от САК да бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа 3 страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на неимуществени вреди в претендиран размер от 40 000 лв., обективно, кумулативно съединен с акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница за неимуществени вреди от датата на деликта-20.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, предявени от И. Г. К. срещу Столична Община.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

От показанията на свидетеля З. А. А. се установява, че той е присъствал в момента на инцидента, настъпил с ищеца. На 20.01.2020 г., около 16-16,30 часа, той вървял заедно с И., който познава от около 5-6 години, когато се сприятелили. Мястото се намира в кв.Надежда, ул. „Царевец“, движели се по тротоар, като някъде между блока и улицата, по-близо до улицата, имало дупка в тротоара и И. паднал в тази дупка, като си ударил коляното. Дупката била дълбока, а около нея имало тротоарни плочи, същата се била получила от липсващи тротоарни плочи. Нямало никакви сигнални знаци и табели.

Свидетелят помогнал на И. да се изправи, извикали такси, с което се прибрали по домовете си. На следващия ден И. помолил свидетеля да го закара до Пирогов, защото коляното му много се надуло, но той отказал, тъй като имал ангажимент. Разбрал в последствие, че И. извикал линейка и тя го откарала до Пирогов. Свидетелят установява, че И. все още накуцва, подпира се с една щета. Работи като инструктор по въздушна йога, но част от упражненията не може да ги показва и само ги обяснява. След инцидента ищецът станал мрачен, не е същия човек.

От приетата по делото медицинска документация, както и от приетото пред първата инстанция заключение на СМЕ, се установява, че на следващия ден след инцидента на 21.01.2020 г. ищецът е приет в Пирогов с диагноза: счупване на лявата патела. Още същият ден е направена операция на пателата по Вебер. Поставена е ортеза на коляното за 40 дни. Ищецът провеждал антикуаголантна терапия с фраксипарин 0,4 мг. След свалянето на ортезата не е провеждана рехабилитация, заради Ковид кризата.

4

Установява се, че травмата е получена на фона на съществуващи при ищеца заболявания: инсулино зависим захарен диабет с неврологични усложнения-диабетна полиневропатия.

Към момента при ищеца се наблюдава оперативен белег леко дъговиден с дължина 13 см, лека хипотрофия на лявото бедро, ограничени движения на лявото коляно, флексия 90 градуса, походката е накуцваща, помага си с щека, като на походката влияние оказва получената полиневропатия от диабета.

Металната остеосинтеза все още не е извадена. Вещото лице установява, че ищецът е претърпял болки и страдания около 3 месеца, като през първите 15 дни болките са били с по-интензивен характер. За в бъдеще ще има болки в коляното при промяна на времето и по-голямо натоварване, които ще продължат за цял живот. Необходимо е да се извади метала от пателата и да се проведе активна ЛФК с цел подобряване движението на лявото коляно.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е доказан и основателен, като приел за справедлив размер на обезщетение сумата от 25 000 лв.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, съответно в срока по чл.263, ал.2 от ГПК от легитимирани да обжалват страни-ответник и ищец в първоинстанционното производство и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.

Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени вреди на ищеца, произтекли от бездействие на негови служители. Ищецът претендира обезщетение за вреди от бездействие на служители, на които Столична Община е възложила дейности по поддръжката на публичната общинска собственост, каквато представлява и 5 тротоара, предназначен за придвижване на пешеходците по ул. „Царевец“ в кв.Надежда, гр. София.

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.

По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага.

Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети лица.

С оглед установените фактически обстоятелства по делото и предвид правната характеристика на предявения иск, настоящият състав намира, че предявеният иск за причинени на ищеца неимуществени вреди е доказан по своето основание, както правилно е приел и първоинстанционния съд.

За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия:

1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.