Решение № 23701 от 28.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23701 гр. С., 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110107344 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „ТС ЕАД срещу А. В. М., ЕГН ********** (в лично качество), П. П. П., ЕГН ********** (в лично качество и като законен наследник на П. П. П.), Ц. В. В., ЕГН ********** (като законен наследник на П. П. П. и В.

П. П.), И. В. П., ЕГН ********** (като законен наследник на П. П. П. и В. П. П.) и В. И. П., ЕГН ********** (като законен наследник на В. П. П.), с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД, с искане за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 543,22 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. 30.09.2022 г., ведно със законната лихва от 09.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 102,96 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 10.01.2024 г., сумата от 30,02 лв. цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.12.2020 г. 30.09.2022 г., ведно със законната лихва от 09.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 7,13 лв. - мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 01.03.2021 г. - 10.01.2024 г., за имот с абонатен № 229215, находящ се в гр. С., общ.

„С., ж. к. „ХС“, бл. 20, вх. А, ет. 4, ап. 15. Сумите се претендират при условията на разделна отговорност - А. В. М. при квота 36/72, П. П. П. при квота 18/72, Ц. В. В. при квота 7/72, И.

В. П. при квота 7/72 и В. И. П. при квота 4/72.

Ищецът твърди, че В. П. П., ЕГН **********, П. П. П., ЕГН **********, П. П. П. и А. В. М., ЕГН **********, в качеството им на собственици на топлоснабдения имот през исковия период са били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, 1 чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота топлинна енергия, като собствениците му не са заплатили дължимата цена, форм. по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят вземанията, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Д.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Поддържа, че предвид настъпилата смърт на В. П. П., ЕГН **********, на 19.04.2023 г., и на П. П. П., ЕГН **********, на 20.11.2023 г., отговорност за заплащане на задълженията им за доставената топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение следва да носят наследниците им по закон - П. П. П., Ц. В. В., И. В. П. и В. И. П., поради което насочва исковете си срещу тях при посочените квоти. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор от ответниците.

С молба от 12.11.2025 г., подадена от ответника П. П. П. се представят доказателства за плащане на част от задълженията по делото - претендирани от П. П., Ц. В., И. П. и В. П..

В открито съдебно заседание на 19.11.2025 г. ищецът заявява, че по делото е постъпило плащане в общ размер на 349,27 лв., с което са погасени вземанията, претендирани от П. П., Ц. В. и И. П., като незаплатени остават задълженията на ответника А. М.. Моли за присъждане на разноските с крайния съдебен акт.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците, респ. техните наследодатели, въз основа на твърдяното право на собственост върху имота, по силата на което правоотношение е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е 2 извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение за тази услуга в претендирания размер в полза на ищеца.

По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставената топлинна енергия, както и отправена и получена от ответниците покана за плащане на таксата за дялово разпределение.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат възраженията си, евентуално че са погасили претендираните вземания.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Относно качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за процесния имот през процесния период съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови 3 нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (така ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

По делото е представен и приет Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 138, том XXXVI, дело № 6413/1985 г., видно от който на 29.12.1985 г. Васил М. Р. и съпругата му ИЙ Р. са продали на дъщеря си Н. В. Р. процесния недвижим имот – апартамент № 15, находящ се в гр. С., ж. к. „ХС“, бл. 20, вх. А, ет. 4, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, застроен на 65,70 кв. м., заедно с избено помещение № 28 и с 3,379 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като продавачите са си запазили правото на ползване на една от стаите по свой избор, до края на живота си.

От страна на Надежда В. Р. е подадена молба-декларация до „ТС ЕАД за откриване на партида на нейно име на 11.11.1996 г.

От Удостоверение за наследници от 18.09.2025 г., издадено от Столична община, район „С. се установява, че Н. В. Р. е починала на 17.12.2018 г. и е оставила за свои наследници Ценка В. П.а (сестра), починала на 13.07.2021 г. (оставила за свои наследници П.

П. П. – съпруг, П. П. П. – син и В. П. П.) и по право на заместване А. В. М., син на починалата преди Н. Р. нейна сестра Динка В. М.а, починала на 14.01.2015 г. Следователно, след смъртта на Н. Р. и Ценка П.а по наследствено правоприемство – чл. 5, ал. 1 ЗН, чл. 8, ал. 1 ЗН, чл. 9, ал. 1 ЗН и чл. 10, ал. 2 ЗН, А. В. М. е придобил 3/6 идеални части от правото на собственост върху процесния имот, а П. П. П., П. П. П. и В. П. П. – по 1/6 идеална част.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 80, том VI, рег.

№ 8589, дело № 809/2022 г. на 30.09.2022 г., т. е. след процесния период, А. В. М., П. П. П., П. П. П. и В. П. П. са продали на Димитър Веселинов Шиндарски и Светелина Миткова Шиндарска собствените си идеални части от имота, придобити по наследство от Н. В. Р., починала на 17.12.2018 г., както следва: 3/6 идеални части за А. М. и по 1/6 идеална част за 4

П. П. П., П. П. П. и В. П. П., придобити по наследство от Ценка В. П.а, починала на 13.07.2021 г., като последната е придобила посочените идеални части по наследство от Н. В.

Р..

От посочените писмени доказателства се установява, че за исковия период – до 30.09.2022 г. собственици на имота са били А. В. М. (на 3/6 идеални части от имота), П. П.

П. (на 1/6 част от имота), П. П. П. (на 1/6 идеална част от имота) и В. П. П. (на 1/6 идеална част от имота). Правото на собственост на посочените лица не се оспорва по делото, нито се оспорват квотите в съсобствеността. По делото не се установява да е било учредено вещно право на ползване на трето за спора лице или да е бил сключен изричен писмен договор с „ТС ЕАД с трето за спора лице, или само с един от съсобствениците, за продажба на топлинна енергия за исковия период.