Определение № 1178 от 12.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1178 гр. София, 12.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110162321 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на подадена на 22.10.2024г. искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД срещу А. Х. Т.. В същото време съдът установи, че считано от 01.01.2026г. официална валута в Република България е евро, която замества националната валута на държавата досега- лев, като всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към Еврозоната – 1 евро = 1,95583 лева. С оглед на посоченото претендираните от ищеца суми в лева следва да бъдат обърнати в евро, като на страните бъде предоставена възможност в срок до първото открито съдебно заседание да вземата становище по извършеното от съда превалутиране.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от назначения особен представител.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.

С исковата молба ищецът не е предявил установителен иск за сумата от 458,40 лева, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 30.11.2018г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, както и за сумата от 224,41 лева, представляваща мораторна лихва по договора за предоставяне на поръчителство за период от 30.11.2018г. до 23.02.2024г., поради което и на основание чл.415, ал.5 ГПК издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена в тази част. По отношение на дължимостта на сторените разноски в заповедното производство съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение от 13.03.2024г., издадена по гр.д. № 12006/2024г. по описа на СРС, I ГО, 25-ти състав, В ЧАСТТА, с която е разпоредено 1

А. Х. Т. да заплати на „АПС БЕТА България“ ЕООД сумата от 458,40 лева, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 30.11.2018г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законна лихва за период от 28.02.2024г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 224,41 лева, представляваща мораторна лихва по договора за предоставяне на поръчителство за период от 30.11.2018г. до 23.02.2024г

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 05.03.2026г. от 14:30 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 12006/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав, за послужване.

ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по делото.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до първото открито съдебно заседание да вземат становище по извършеното от съда превалутиране на претендираните суми.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл.140, ал. 3 вр. чл. 146, ал.

1 и ал. 2 ГПК:

Предявени по реда на чл.422 ГПК са установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.99, ал.1 ЗЗД от „АПС Бета България“ ЕООД срещу А. Х. Т. за признаване за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 409,14 евро /800 лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №1176437 от 30.11.2018г., сключен със „Кредисимо“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., ведно със законна лихва за период от 28.02.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 25,70 евро /50,26 лева/, представляваща договорна лихва за период от 30.11.2018г. до 10.06.2019г., сумата 212,86 евро /416,32 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 30.11.2018г. до 23.02.2024г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 12006/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав.

Ищецът твърди, че на 30.11.2018г. А. Х. Т. сключил с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит №1176437, по силата на който получил сумата от 800 лева, която се задължил да върне на 6 броя вноски по 141,71 лева всяка, в срок до 10.06.2019г. Сочи, че в договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 21.24 %, както и годишен лихвен процент на разходите в размер на 50 %. Заявява, че в чл.2 от Общите условия за предоставяне на кредити било уговорено, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно със с всички разноски за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземането, направени от „Кредисимо“АД. Поддържа, че договорът бил сключен по реда на ЗПФУР и при спазване на изискванията на ЗПК. В случай че съдът прецени че договорът не е сключен по електронен път от разстояние, счита, че същият следва да се счита сключен с получаване на сумата от длъжника.

Твърди, че на 30.11.2018г. между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря като солидарен длъжник пред кредитодателя заедно с ответника – кредитополучател.

Сочи, че на 30.11.2018г. „Ай Тръст“ ЕООД сключило с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължило да отговаря спрямо кредитодателя 2 за изпълнението на всички задължения на ответника по процесния договор за кредит.

Твърди, че ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, поради което на 18.02.2021г. „Кредисимо“ ЕАД изпратило уведомление, с което е поканило „Ай Тръст“ ЕООД да заплати всички изискуеми задължения, като същото сторило това на 23.02.2021г. Поддържа, че с извършеното плащане поръчителят се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника за следните суми:

880 лева- главница, 50,26 лева- договорна лихва и 161,17 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. Посочва, че на 23.02.2021г., с уведомление по ел. поща, поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД уведомило длъжника, че е изпълнил задълженията му по договора за кредит, както и за задълженията му за заплащане на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 458,40 лева, ведно със сумата от 86,71 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата. Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г. „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлило в качеството си на цедент своите вземания на ищеца, като вземането срещу ответника било индивидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия. Твърди, че длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него електронна поща. С оглед на изложеното отправя искане към съда за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че доколкото в договора за кредит няма саморъчно изписани имена на ответника и не е представено заявление за кандидатстване за кредит, то предявената претенция е недоказана. Твърди се, че писмената форма на договора не е спазена, като не е налице валиден договор за потребителски кредит, който да отговаря на изискванията на чл.11 от ЗПК. Поддържа се, че с включване в съдържанието на договора на задължителна клауза за сключване на договор за поръчителство е допуснато нарушение на добрите нрави, тъй като кредиторът използва материалната затрудненост на потребителите и спешната им нужда от материални средства, за да ги постави в положение да предпочетат опцията за обезпечение. Излагат се съображения относно нищожността на договора за потребителски кредит и на отделни негови клаузи. Твърди се, че уговорката за фиксиран годишен лихвен процент е в нарушение на добрите нрави и внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга. Поддържа се, че в посочения в договора годишен процент на разходите не е включено възнаграждението, което длъжникът следва да плати на поръчителя, поради което последният е лишен от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да я сключи. Твърди се, че по този начин е нарушена императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, с оглед на което и на основание чл.22 ЗПК договорът се явява недействителен и потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита. Излагат се подробни съображения относно недействителността на сключения договор за поръчителство, като се твърди, че длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството –поръчител е кредиторът на длъжника. Сочи се, че по делото липсват и доказателства „Ай тръст“ ЕООД да е изпълнило задължението си към „Кредисимо“ АД по сключения договор за поръчителство. Възразява се ответникът да е бил надлежно уведомен за извършената цесия. Прави се възражение за погасяване на задълженията по давност. С оглед на изложеното се отправя искане към съда за отхвърляне на предявените искове.

3

В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение по договор за заем, предоставянето на заетата сума, размера и изискуемостта на претендираните главница, възнаградителна и мораторна лихва, удовлетворяването на кредитора от поръчителя, както и прехвърляне от поръчителя на вземанията с договор за цесия.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените обстоятелства да докаже плащане на вземанията, за което не сочи доказателства.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване н а изискуемостта на вземанията са налице факти, водещи до спирането или прекъсването на давностния срок.

УКАЗВА на основание чл.7, ал.3 ГПК, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и дава възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в ЧАСТТА, с която е обезсилена частично Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. дело №12006/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав подлежи на обжалване с частна жалба от страните пред СГС в едноседмичен срок от получаване на определението, в останалата част – определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________