Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 320 от 12.07.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Частно наказателно дело 448/2024
Вид
Определение № 320
Подписан
12.07.2024
В сила
02.08.2024
Състав
Евгени Божидаров Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл. 109 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 157а · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.15, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 80 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 199, ал. 2, т. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл.70 · Наказателен кодекс
  • чл.70 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.70, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.437, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 320 гр. Враца, 12.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Божидаров Ангелов при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно наказателно дело № 20241400200448 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на лишения от свобода В. П. М. , с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Към молбата са приложени писмени доказателства - становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.

В съдебно заседание лишеният от свобода В.М. поддържа искането за УПО.Представя доказателства , които пряко не са относими към същността на депозираната молба ,поради което по-долу съдът не ги подлага на анализ .

Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.

Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

В. П. М. търпи наказание "Доживотен Затвор" наложено с присъда по НОХД № 457/1999г. по описа на ОС - Видин за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК с начало на наказанието 28.08.1999 г.

С определение по ЧНД № 106/2024г. по описа на ОС — Враца, в сила на 15.03.2024г. наказанието „Доживотен затвор“ е заменено с наказание „лишаване от 1 свобода“ за срок от 30 години.

Към 12.07.2024г. е изтърпял: а/фактически

24г.

10м.

14. б/пр. арест 0 г.

0м.

6д. б/работа

1 г.

0м.

2д.

ВСИЧКО

24г.

11м.

22 дни .

ОСТАВА

5г.

0м.

08 дни.

От изложеното е видно, че фактически той е изтърпял не по-малко от половината от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК, тъй като деянието не е при опасен рецидив. Следователно налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а НПК вр.чл.70 ал.1 НК . В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.

От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че в хода на първоначално извършената оценка, отчетеният риск от рецидив на лишеният от свобода В. М. е в границите на средните стойности - 59 точки.

Маркираните дефицитни зони са:

„Отношение към правонарушението“ - не признава собствената си отговорност по отношение на извършеното престъпление. Липсва емпатия по отношение на жертвите. Счита съдебния процес за несправедлив, а наложеното наказание - за незаконосъобразно;

„Начин на живот и обкръжение“ - склонен към прояви на безразсъдно и рисково поведение;

„Злоупотреба с алкохол“ - не разпознава алкохола като проблем, свързан с криминалното поведение;

„Умения за мислене“ - липсват умения за разпознаване на проблемите и набелязване на адекватни стъпки за тяхното решаване. Пренебрегва отрицателните последствия от предприетите действия. С ригидно мислене.

При извършеният анализ на риска от вреди отчетените стойности за обществото са високи, обоснован е от характера и начина на извършеното криминално престъпление. Отчетени са ниски стойности за служителите и останалите лишени от свобода по време на изтърпяване на присъдата.

Съобразно оказване на корекционно въздействие върху очертаните зони на нужда са и набелязаните цели в изготвения и договорен план на присъда:

1.

Приучване към реда и спазване на определените режимни изисквания;

2.

Поемане на отговорност за собственото поведение;

3.

Подобряване ефективността на уменията за мислене;

4.

Усвояване на трудови навици.

3.

Предишна оценка на промените в профил на нуящите* настъпили по време на изпълнение на наложеното наказание и поправително въздействие.

2

Междинно извършените оценки на риска от рецидив регистрират последователно покачване на числовите стойности, като риска се повишава от среден на висок, отчитайки своя пик до 92 т. през 2015г., което очертава ясно тенденция към деструктивни промени в цялостното поведение за времето на дългогодишния престой в затвора на л. св. М..

Отрицателна промяна се е наблюдава в зоните: отношение към правонарушението; взаимоотношения; трудова заетост; начин на живот и обкръжение; емоционални проблеми и междуличностни проблеми.

За периода до 2015 г. са регистрирани сериозни поведенчески прояви като: качване на метална конструкция, прилежаща към мебелен цех към затвора Враца, отправяне на закани „че има една доживотна присъда и не му пука от втора доживотна присъда“, реализиран суициден опит / приспособен чаршаф, с който да се обеси /, обострени психични проблеми, наложили провеждане на адекватно лечение. Тези факти ясно индикират съществуващият риск от вредно поведение за всички категории в затвора.

При последващите преоценки рискът от рецидив остава висок, като се отбелязва постепенно понижение до 83т. Дефицитни стойности остават при разделите „Настоящо правонарушение“,

„Нагласи“,

„Жилищно устройване“,

„Взаимоотношения“, „Начин на живот и обкръжение“, „Злоупотреба с алкохол“, „Емоционални проблеми“ и „Умения за мислене“.

При последна ревизия на оценката, рискът от рецидив остава висок при числова стойност от 83 точки. Въпреки отчетените през последните години понижения в оценката на риска от рецидив, като зони със силно изразен дефицит се запазват: отношение към правонарушението - липсва самокритично отношение, осъзнаване на нанесените вреди и емпатия към жертвите; настроен е враждебно към правораздавателните органи; споделя мнение, че е осъден несправедливо, като принос за това е имала и майка му, която според неговите твърдения е давала показания срещу него; начин на живот и обкръжение - част от контактите му преди постъпването в затвора са с лица с криминални прояви; склонен е към прояви на безразсъдно и рисково поведение; злоупотреба с алкохол - употребата на алкохол е пряко свързана с криминалното поведение; емоционални и психични проблеми - обосновани са от наличието на диагностицирано психично заболяване /смесено личностово разстройство емоционална нестабилност и шизоидност/, което неминуемо намира отражение в цялостното поведение и в установяваните междуличностни взаимоотношения; умения за мислене - трудно намира алтернативи за решаване на проблемите си; склонен към импулсивни прояви; не предвижда всички възможни последствия от предприетите действия.

Рискът от вреди по време на изтърпяване на наказанието е с високи стойности за служителите и останалите лишени от свобода и се обуславя от правния статус и индивидуалните особености на л. св. М.. Тези стойности се определят от наличието на психични проблеми и враждебното и недоверчиво отношение към околните. Въпреки, че през изтеклата година няма регистрирани деструктивни прояви, такива са вероятни с оглед личностовите му особености.