Решение № 1190 от 26.09.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1190 гр. София, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000502924 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение /без посочен номер/ от 19.04.2021 г., постановено по гр. д. № 438/2019г., Софийски градски съд, I ГО, 12 състав е осъдил Прокуратурата на Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, да заплати на М. Б.

П. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на прекратяване на наказателното производство 19.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил за разликата над 30 000 лв. до 250 000 лв. С решението СГС, I ГО, 12 състав е осъдил Прокуратурата на Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, да заплати на М. Б. П. сумата от 11 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил за разликата над 11 000 лв. до 35 000 лв. С решението Софийски градски съд, I ГО, 12 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. Б. П. сумата от 218лв.

– разноски по делото.

Решението е обжалвано от двете страни - от ищеца в отхвърлителните части, а от ответника – в осъдителните части с подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбите.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка от двете 1 страни поддържа подадената жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.

Жалбите, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което се явяват допустими.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - претендират се обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което воденото срещу ищеца наказателно производство е прекратено. За да постанови обжалваното решение, съставът на СГС е приел, че са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата чрез прокуратурата, която е повдигнала и поддържала обвинение срещу ищеца за престъпление от общ характер, производството по което е прекратено поради недоказаност на обвинението.

След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо в обжалваната част, което обуславя възможността за настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност.

Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

С оглед релевираните в двете въззивни жалби оплаквания за неправилност на решението, съдът приема, че спорът на страните във въззивното производство е свързан с правилното приложение на чл. 52 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав приема, че по делото безспорно са установени елементите на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в хипотезата на повдигнато срещу лицето обвинение за умишлено престъпление, наказателното производство, по което е прекратено на основание чл. 369, ал. 4 НПК (отм.) - поради неотстранени съществени нарушения на процесуални правила, което е предпоставка за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ, която е повдигнала обвинението.

Настоящият състав изцяло споделя непротиворечивата практика на съдилищата по въпроса за приравняването по правни последици, с оглед основанието за ангажиране на отговорност за 2 вреди по ЗОДОВ, прекратяването на наказателното производство от прокуратурата на основание чл. 243, т. 2 НПК, и от съда в случаите на чл. 369, ал. 4 НПК (отм.), тъй като основанието за прекратяването е едно и също /в този смисъл е Решение № 291/16.11.2011 г. по гр. д. № 109/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е даден отговор именно на въпроса дали прекратяването на наказателното производство на основание чл. 369, ал. 4 НПК следва да бъде подведено под хипотезата на недоказаност на обвинението, което да съответства на основанието за търсене на отговорност по ЗОДОВ по чл. 2, ал.

1, т. 3 - деянието не е извършено от лицето./

По жалбата на страните срещу присъдения от състава на СГС размер на обезщетението за неимуществени вреди въззивният състав намира следното:

Анализът на събраните пред първата инстанция доказателства обосновава извод, че ищецът е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника - Прокуратура на РБ, на основание чл. 2, ал.1, т. 3, вр. с чл. 4 от ЗОДОВ.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички конкретно установени в производството обстоятелства за вида на преживените от обвиненото лице болки и страдания, както и периода, за който се доказва, че те са продължили, и тяхната интензивност. Изхождайки от понятието „неимуществени вреди”, в което според практиката на ВКС, се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно отражение върху психиката, но и водещи до социален дискомфорт в определен период от време, както и от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства по делото, настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е определил паричен еквивалент, който отговаря на критерия за справедливост /т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК/. Присъденото от състава на СГС обезщетение въззивният съд намира за съответно на доказаните болки и страдания, търпени вследствие на наказателното производство.

Релевантни за определяне на обезщетението са следните обстоятелства: тежест на повдигнатото обвинение, което е за тежко умишлено престъпление по чл. 252, ал. 2, пр.1 и пр.2, вр., ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр.ал. 1 от НК - за което е предвидено наказание „лишаване от свобода от 5 до 10 години“; посочената в исковата молба и установена продължителност на наказателното преследване - от месец 04.2011 г., когато ищецът е задържан за 24 часа, след което е задържан с прокурорско постановление за 72 часа до 19.01.2017 г., когато е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство, или пет години и десет месеца; взетата мярка за неотклонение и нейната продължителност – „задържане под стража“ - общо 11 месеца.

3

От показанията на свидетеля Б. А. П. съдът приема за установено следното: Свидетелят и ищецът са приятели, като приятелството им датира повече от 20 години. Свидетелят е посетил няколко пъти в ареста ищеца.

Ищецът бил изпаднал в голям стрес, тъй като не знаел защо е задържан, притеснявал се много, че съпругата му е по майчинство с второто им дете и това ще й се отрази зле, притеснявал се и за децата си, непрекъснато питал как са. М. много отслабнал. До задържането му М. имал успешен бизнес, ръководел заложна къща, издържал цялото си семейство, поради което задържането му довело до финансови проблеми – не само свидетелят, но и други приятели на ищеца подпомагали семейството с пари и по друг начин.

След третия месец ищецът започнал психически да отпада. Станал много мълчалив, което състояние продължило и след прекратяване на наказателното производство. Бизнесът на ищеца бил сериозно разрушен, а след това трудно се възстановил. Общи познати и съседи се отдръпнали от него, заради образуваното наказателно производство. Постепенно обаче отношението на хората се е възстановило.

Настоящият състав кредитира свидетелските показания, в частта, в която възпроизвеждат преки и непосредствени впечатления. Показанията не са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът не кредитира показанията в частта, в която свидетелят сочи, че ищецът е получил пародонтоза и зъбите му изпадали, тъй като подобни твърдения не са изложени в исковата молба, а и липсват медицински документи.

От представената от затвора медицинска документация се установява, че по повод оплаквания на ищеца – стягане в гърдите, пробождаща болка в гърдите с времетраене 5-10 секунди, задух, упорито главоболие, сърцебиене, пресъхване на устата, изпотяване на ръцете ищецът е бил прегледан от доктор – вътрешни болести, изписано му е било лечение с поставена диагноза:

„Дистония невро-вегетативна – кардиална форма“. В периода от 20.05.2011г. до 14.06.2011г е бил във вътрешно отделение при СБАЛЛС по повод горните оплаквания, като са констатирани завишени стойности на артериалното налягане. Приложени са медицински документи за извършени други медицински прегледи, съответно за назначено лечение в периода месец юни месец септември 2011г.

Пред първата инстанция е допусната и изслушана СМЕ, изготвена от специалист-доктор по вътрешни болести. От заключението на вещото лице, съдът приема за установено, че преди започване на досъдебното производство ищецът не е имал установени кардиологични оплаквания. В периода на задържане, с оглед извършената от вещото лице проверка на медицинската документация, докторът констатира, че при ищеца се наблюдава влошаване на здравословното състояние. Към настоящия момент има инцидентни краткотрайни учестявания на сърдечната честота и инцидентни покачвания на артериалното налягане. Няма постоянен прием на антихипертензивни медикаменти, само при нужда.

4

По делото пред първостепенния съд е приета и неоспорена съдебнопсихиатрична експертиза. От заключението на вещото лице, въззивният съд приема за установено, че в процесния период - от м.април 2011 г. до 19.01.2017г. в представената на вещото лице медицинска документация са описани емоционални и вегетативни оплаквания, преценени диагностично като „Реакция на дезадаптация“, а впоследствие като „Паническо разстройство с 15 годишна давност и хронично рецидивиращ ход“. Според становището на експерта, за оплакванията на ищеца му е било назначено медикаментозно лечение, като терапевтичните схеми са включвали антидепресант /сероксат или венлафаксин или есциталопрам/ и транвилизатор /атаракс/. През 2016г. е включен и втори антидепресант - ремирта. Докторът излага, че продължителността на лечението не е отбелязана в прегледаните документи, но обичайно продължава около година след отзвучаване на симптомите. Според становището на вещото лице, установените оплаквания в медицинската документация могат да бъдат провокирани от стресогенни събития. Към настоящия момент не се установяват психопатологични /болестни/ симптоми при ищеца.

Въззивният състав кредитира изцяло фактическите изводи на вещите лица, тъй като те са обективни, извършен е обстоен анализ на медицинските документи, приложени по делото, осъществен е и личен преглед на ищеца, като са дадени изчерпателни отговори.

При тези данни, като съобрази възрастта на ищеца - на 40 години към момента на образуване на производството – т.е. трудоспособна възраст; тежестта на повдигнатото обвинение, което е за тежко престъпление от общ характер; общата продължителност на наказателното производство от близо 6 години, което е неразумно дълъг срок за досъдебна фаза, дори предвид факта, че обвинение е повдигнато на няколко лица; наложената и изтърпяна от ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“, продължила единадесет месеца, което обстоятелство е променило изцяло в негативен план живота на ищеца, било е съпроводено с влошаване на здравословното му състояние – високи нива на артериалното налягане, задух, стягане в сърдечната област, сърцебиене и главоболие, настъпил е срив в психоемоционалното му състояние, посещавал е различни специалисти-вътрешни болести и психиатър, приемал е медикаменти, били са нарушение основни конституционни права и свободи на ищеца; претърпял е големи тревоги, притеснения и грижи за семейството си, състоящо се от съпруга и две деца, едното от които бебе, като тези притеснения са били особено интензивни по време на престоя му в ареста, през който освен тежките условия на живот, е бил в невъзможност да поема грижите и сериозните семейни и финансови ангажименти, споделя извода, че сумата от 30 000 лв. е справедливо обезщетение на неимуществените вреди, получени вследствие на незаконното обвинение.