Протокол № 212 от 21.11.2024, Районен съд - Чепеларе

ПРОТОКОЛ

№ 212 гр. Чепеларе, 18.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сона В. Гарабедян при участието на секретаря Е. К. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20245450100109 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ М. Р. Д., редовно и своевременно уведомена в предходно съдебно заседание чрез адв. С., не се явява. Представлява се от адв. К. С., надлежно упълномощен, с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ С. С. К. , редовно и своевременно уведомен в предходно съдебно заседание чрез адв. Д., не се явява. Представлява се от адв. Т. Д., надлежно упълномощена, с пълномощно по делото.

Съдът е извършил проверка относно призоваването на страните за днешното съдебно заседание, като: страните са уведомени в предходното съдебно заседание, чрез процесуалните им представители.

В залата присъства С. У. – *** на ответника.

АДВ. С.: Няма процесуални пречки за даване ход на делото. Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. С.: Получили сме определението на съда за назначаване на вещо лице.

АДВ. Д.: Ние също.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 2804/01.11.2024 г., подадена от ответника С. К., чрез процесуалния му представител му адв. Т. Д., с която се представя документ за внесен депозит за вещото лице и в същата молба процесуалният представител заявява становище, че би следвало по делото като вещо лице да се назначи лекар със специалност лицевочелюстна хирургия, който в най-голяма степен и най-компетентно би могъл да отговори на поставените към експертизата въпроси. Молбата да се приложи по делото след л. 69.

АДВ. С.: Преди заседанието се запознах с молбата, в която колежката изразява мнение по отношение на медицинското лице.

АДВ. Д.: Не поддържам депозираната от мен молба в частта относно назначаването на вещо 1 лице, което да е лицево-челюстен хирург, тъй като съдът вече се е разпоредил за назначаване на вещо лице - лицево-челюстен хирург. Не е необходимо вече да поддържам това искане и не го поддържам.

АДВ. С.: Водим допуснатите ни свидетели и моля да се разпитат.

АДВ. Д.: Ние също водим допуснатите ни свидетели и моля да се разпитат.

В залата бяха извикани водените от ищцовата страна свидетели.

Сне се самоличността на водените от ищцовата страна свидетели, както следва:

В. А. К., на ** години, ***, ***, ***, с постоянен адрес: гр. Ч., ул. „***” № *, ** съм на ищеца М. Д., *** съм на *** на М. Д., без дела с ищеца, без родство и дела с ответника.

С. Л. К., на ** години, ***, ***, ***, с постоянен адрес: гр. Ч., ул. „***” № *, *** съм на ищеца М. Д., *** съм на *** на ищеца М. Д., без дела с ищеца, без родство и дела с ответника.

Съдът РАЗЯСНИ на свидетелите правото по чл. 166 от ГПК.

СВИДЕТЕЛЯТ В. К.: Желая да свидетелствам.

СВИДЕТЕЛЯТ С. К.: Желая да свидетелствам.

Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, същите обещаха да говорят истината.

АДВ. С.: Моля да бъде разпитана първо С. К., тъй като е на работа.

Свидетелят В. К. беше изведена от съдебната зала до разпита й.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля С. К..

Свидетелят С. К. на въпроси на адв. С.: В добри взаимоотношения сме с М.. Живеем в една къща, разбираме се. На **.**.***** г. бяхме на *** и бяхме на двора пред къщата. М. дойде с една кола към 19 ч. М. помоли първо да отиде баба й. Баба й като видя в какво състояние е, аз отидох да не е сама. Тя беше в ужасно състояние. Беше със ***, пребита и оттам решихме да потърсим лекарска помощ. Работодателката й я беше докарала до вкъщи и жената си предложи услугите да я закараме до гр. С.. Ние казахме, че ще я поемем в наши ръце и с големия ми син, М. и баба й тръгнахме за гр. С..

Свидетелят С. К. на въпроси на съда: Когато видяхме М., в момента не сме я питали да ни покаже дали има някъде другаде травми. Казваше, че само много я боли *** и се държеше за ***. *** й беше *** нацяло и посиняло.

Свидетелят С. К. на въпроси на адв. С.: Закарахме я в гр. С., приеха я в болница и казаха, че трябва да остане. Тя пак твърдеше, че много я боли и лекарите там й сложиха болкоуспокояващо, защото наистина болката й беше голяма. В началото не искаше да сподели кой й е причинил това, но след това ми сподели. Каза ми, че е С., че я е ***. Не ми каза при какви обстоятелства. Каза, че я е ***, в ***. М. остана в болница в гр. С., качиха я на скенер. Болката не й минаваше. Тогава остана с баба й, защото казаха само един да остане с нея, а ние дойдохме тук да вземем дрехи. В началото лекуваха М. в гр. С., но след два дни отидоха в гр. П., защото се наложи операция.

Свидетелят С. К. на въпроси на съда: От гр. С. до гр. П. не я закараха с линейка, а с личен транспорт.

Свидетелят С. К. на въпроси на адв. С.: В болницата в гр. С. престоя два дни, а в гр. П. мисля, че към пет дни.

Свидетелят С. К. на въпроси на съда: В болницата в гр. П. я придружаваше баба й. Видях М. след изписването й от гр. С., когато правиха връзката С.-П.. *** й беше лилаво. И *** този път, цялото ***. След като си дойде от гр. П., след операцията, беше по-добре вече. *** й 2 беше кървавочервено. Беше по-разнесено, но *** й беше червено. След като си дойде от болницата в гр. П. питахме я как е и тя казваше: „Боли ме“ и това е. Когато си дойде от гр.

П., каза, че продължава да я боли. Тя и до ден-днешен казва, че не си чувства *** и й изтръпва. Това е споделяла пред мен. Случвало се е да се *** през цялото това време. *** се трудно. Става, изнервя се при всякаква ***. Чувстваше се некомфортно, непълноценно.

Свидетелят С. К. на въпроси на адв. С.: Аз живея на *** етаж от къщата, а М. и баба й живеят на *** етаж. След операцията М. се е качвала при мен. Много плачеше. Оплакваше се, че изпитва страх, че не иска да излиза, не се е чувствала добре.

Свидетелят С. К. на въпроси на съда: В един момент все пак започна да излиза.

Свидетелят С. К. на въпроси на адв. С.: На ** *** моят малък син има рожден ден. Бяхме решили с деца да отидем да празнуваме в дискотеката в к.к. П. - „***“. Тогава поканих и М..

Тя беше с мен, с братовчед й и с другите деца.

Свидетелят С. К. на въпроси на съда: Дотам отидохме със собствен транспорт. В 11,30 ч. вечерта тръгнахме от гр. Ч. и стояхме до 5,00 ч. сутринта.

Свидетелят С. К. на въпроси на адв. С.: там М. пи течности, безалкохолно.

Свидетелят С. К. на въпроси на адв. Д.: С М. се виждам често. Ние живеем в една къща.

Като е на двора, често се виждаме. Виждаме се по 3-4 пъти в седмицата. В момента М. учи и не работи, защото учи редовно обучение. Инцидентът, за който разказвам, се случи на **.**.***** г. Тогава тя работеше в ***. Мина определено време след инцидента и М. се върна на работа. Като се почувства по-добре, тя си започна работа. Не помня колко време мина след инцидента и тя се върна на работа. Мисля, че беше около четвъртата седмица след инцидента, когато тя се върна на работа. Тя има приятели, приятелски кръг. След инцидента, като започна работа, започна и да излиза с приятели на втория-третия месец. Иначе в началото, след работа си идваше директно вкъщи. Сигурна съм, че на втория-третия месец след инцидента тя започна да излиза с приятели. Не съм сигурна, че М. е престояла в болницата в гр. П. пет дни. За болницата в гр. С. мога да потвърдя, че са два дни, но за гр. П.

– не. Под *** уточнявам какво имам предвид - *** й страна беше деформирана, ***. Това разбирам под „***“. Това й беше хлътнало /***/. М. обича да яде пици, пилешко, пилешки хапки, спагети. Много работи обича да яде. Не помня кога за първи път след инцидента съм я виждала да яде тези храни. Виждала съм я след инцидента да яде тези храни приблизително един месец след инцидента. Знам, че М. обича да яде ***. Не съм я виждала да консумира ***. На ** *** срещу ** *** ходихме на рожден ден. Отидохме на ** *** в 11,30 ч. вечерта и стана ** ***. В дискотеката тогава М. си говореше с приятели. Така около масата си стоя, както в дискотека. Силно казано е да танцуваше М., но стоеше клатушкайки се. В дискотеката „***“ музиката е като на дискотека - не е много тихо, но не е и много шумно.

Въпрос на адв. Д.: Казахте, че това е бил някакъв семеен празник. М. сама ли беше? Имаше ли нейни приятелки около нея?

АДВ. С.: Възразявам срещу този въпрос, тъй като става въпрос за събитие и за повод на свидетелката и моля да не допускате този въпрос.

АДВ. Д.: Става въпрос за това дали ищцата вече е комуникирала, общувала нормално със своето обкръжение.

Съдът НЕ ДОПУСКА така зададения от адв. Д. въпрос и ПРЕФОРМУЛИРА същия, както следва: Налагало ли се е тогава в дискотеката човек да говори по-високо, за да може неговият събеседник да го чуе?

Свидетелят С. К.: Зависи колко близо е събеседникът.

Въпрос на съда: Ако е на същия щъркел, ще го чуе ли без да се напряга?

3

Свидетелят С. К.: Ами да.

Свидетелят С. К. на въпроси на съда: Не знам в тази дискотека освен безалкохолно и алкохол, дали сервират и храна - принцеса или ядки. Не сме употребявали, не знам. Не съм видяла и на другите маси да сервират храна. Тогава пихме безалкохолно и бяло вино. Не сме си поръчвали ядки.

Свидетелят С. К. на въпроси на адв. С.: Бялото вино беше за нас. М. не пи бяло вино.

Въпрос на адв. Д.: Имате ли наблюдения преди инцидента колко често М. излизаше навън, вечер със свои приятели?

АДВ. Д.: Задавам този въпрос, за да видим дали има промяна преди и след инцидента.