Решение № 2567 от 17.02.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2567 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.А като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110112417 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

С Решение № 9/15.02.2022 г., постановено по гр. д. № 4382/2021 г. по описа на ВКС, II ГО, на основание чл. 304 ГПК по молба на С. Г. П. е отменено влязло в сила Решение № 3925/15.06.2018 г., постановено по гр. д. № 13774/2017 г. по описа на СГС, I I – в състав, постановено по въззивна проверка на Решение № 175185/18.07.2017 г. постановено по гр. д.

№ 24922/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 140 състав, с което е разгледан предявен от Е.П П.а положителен установителен иск за собственост срещу Столична община, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, с указания производството да започне с конституиране на молителя.

С Определение № 17146/07.07.2022 г. съдът е конституирал С. Г. П. в качеството му на съищец в производството по гр. д. № 12417/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, наред с първоначалния ищец по искова молба с вх.

№ 8010266/10.05.2016 г. по описа на Софийски районен съд Е.П П.а. Съдът е констатирал, че първоначалният ищец Е.П П.а е починала, поради което на основание чл. 227 ГПК в неговите процесуални права са конституирани наследниците му по закон съгласно представено по гр. д. № 4382/2021 г. по описа на ВКС, II ГО, удостоверение за наследници – С. Г. П. ( съпруг), Р. С. М. ( дъщеря) и Г. С. П. ( син).

Ищците поддържат, че по силата на сключен с Ж.С.Й и Т.М.Й предварителен договор за покупко-продажба от 10.10.1990г. придобили право на собственост върху дворно място, находящо се в гр.(АДРЕС) с площ от 500 кв.м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от около 130 кв.м., състояща се от пет стаи, два коридора и сервизни помещения, лятна кухня, ведно с всички останали подобрения, който имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед КД-1456/23.04.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК съставлява поземлен имот с идентификатор *** с площ от 501 кв.м., в който са построени жилищна сграда с идентификатор ***, жилищна сграда с идентификатор *** и

1 постройка на допълващото застрояване с идентификатор ***. В исковата молба и молбата-уточнение от 20.09.2022г. са изложени твърдения, че от момента на сключване на предварителния договор съпрузите, а след смъртта на ищцата Е П.а ищецът С.

Г. П., упражнявали явна, спокойна и необезпокоявана фактическа власт върху имота, поради което са придобили право на собственост върху вещта по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Собствениците не могли да се снабдят с констативен нотариален акт за право на собственост върху имота, тъй като според служители на Столична община имотът е включен в терен, за който е съставен Акт за частна общинска собственост. Ищците поддържат, че имотът никога не е бил държавна или общинска собственост, а съставеният АЧОС няма конститутивно действие. По изложените доводи е направено искане да бъде признато за установено по отношение на Столична община, че ищците притежават право на собственост върху процесния имот по силата на упражнено давностно владение. Направено е искане сторените в производството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск. В подадения отговор са изложени твърдения, че за процесния имот е съставен Акт за държавна собственост № 1617/1966 г., като имотът е придобит от Държавата на основание чл. 6 ЗС след извършена проверка, разпоредена със Заповед № ИК-1083/16.09.1966 г. след установяване, че имотът няма собственик. Представителят на страната поддържа, че при извършена проверка било установено, че за имота са съставени и АДС № 1629/6432/08.09.1970 г. и АДС № 826/6433/08.09.1970 г. Изложени са твърдения, че части от процесния имот попадат в стар общински имот № 15, полигон 101 с площ от 870 кв.м., представляващо празно място на ул.

(АДРЕС) актуван с АДС № 1629/6432/08.09.1970 г. и в стар общински имот № 1, полигон 1 с площ от 1000 кв.м., актуван с АДС № 826/6433/08.09.1970 г. Представителят на ответника оспорва поддържаните твърдения за упражнена явна и спокойна власт върху имота, като сочи, че за имота не са заплащани данъци, нито са извършвани други действия, с които ясно и недвусмислено да се манифестира намерение за своене на вещта. В допълнение е отбелязано, че при извършена проверка в Национална база данни „Население“ се установява, че адресно регистрирани в имота са дванадесет лица, сред които нито един от ищците. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото е приет договор за покупко-продажба в обикновена писмена форма от 10.10.1990 г., съгласно който Ж.С.Й и Т.М.Й в качеството на продавачи прехвърлили на Е.П П.а правото на собственост върху къща, находяща се в гр.

(АДРЕС) състояща се от пет стаи, два коридора и санитарен възел с обща площ 130 кв.м., заедно с лятна кухня с площ от 25 кв.м. и дворно място със застроена площ от 500 кв.м., при съседи: от дясно – А.В.Й, от ляво – ул. „367“ и на гърба на имота – В.Я.В, срещу сумата в размер на 11000 лева, която купувачът е заплатил напълно в брой. Съгласно представена по делото скица № 15-397408-12.08.2016 г. имотът с посочен в договора административен адрес представлява поземлен имот с идентификатор ***. Съгласно представено по гр. д. № 4382/2021 г. по описа на ВКС, II ГО, удостоверение за семейно положение, съпруг и деца към датата на сключване на договора за покупко-продажба Е.П П.а е била в брак със С.

Г. П..

Като писмено доказателство по делото е приета Заповед № ИК 1083/16.09.1996г. на СНС за назначаване на комисия за извършване на инвентаризация на държавните имоти в районните народни съвети.

Приет е Акт за държавна собственост № 1617 ( зачеркнат първоначален номер 5067) от 29.10.1966 г. за актуване на „стар държавен имот с площ от около 8550 кв.м. в кв.

(АДРЕС) вкл.; ж.п. линия и ул. „379“. Отбелязано е, че имотът е онагледен в скица на гърба на АДС, но по делото липсва такъв документ.

Като писмено доказателство по делото е приет Акт № 358/07.03.1997 г., съставен на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС за актуване на имот, представляващ стар общински имот – 2 терен между ул. (АДРЕС) съставляващ около 8550 кв.м., с местонахождение гр. София, район „Връбница“, ЗРП – ж.к. и НЗП „Модерно предградие“, одобрен със Заповед № РД-5009-155/07.05.1990 г.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно дадено. От заключението се установява, че по стария кадастрален план за местността от 1956 г. процесният имот не е нанесен на плана и няма запазени разписни листа за този план. Вещото лице сочи, че площта на имота е разположена върху част от имот № 1 и имот № 15, както и част от улица между осова точка № 341 и 341а. Съгласно експертизата по архивният кадастрален план, действащ преди влизане в сила на кадастралната, процесният имот е нанесен през 1992 г. с пл. № 1723, к.д.

196 с графична площ от 500 кв.м. В разписните листи имот с пл. № 1723 е записан на Столична община въз основа на АЧОС № 358/07.03.1997 г. и А.В.Й без описан документ за собственост. Вещото лице сочи, че процесният имот е частично идентичен с имотите, за които са съставени акт за държавна и акт за частна общинска собственост, като североизточната част на процесния имот се застъпва с посочените актове за собственост.

Вещото лице сочи, че при извършени проверки не е установил наличие на по-стари актове за държавна собственост, установяващи, че процесният имот е бил „стар общински“, нито данни за извършено одържавяване или отчуждаване на имота. От приетото заключение се установява, че към датата на сключване на договор за покупко-продажба 10.10.1990г. в процесния имот е нанесена само една жилищна сграда с площ от 89 кв.м., разположена в североизточната част на имота, означена като МЖ, а постройките посочени в договора са нанесени като стопански съответно МС с площ от 44 кв.м. и МС с площ от 25 кв.м. Вещото лице сочи, че е извършил оглед на процесния имот на 36.03.2024 г. е установил наличието на описаните в договора от 10.10.1990 г. постройки.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на доведени от ищците свидетели – Й.И Г.а и Л.И.Н. Свидетелката Г.а сочи, че живее в гр. (АДРЕС), а къщата на първоначалната ищца Е П.а се намира през три къщи. Свидетелката поддържа, че Е П.а се нанесла в имота през 1990 г. след като го закупила от предишните му собственици и заедно с мъжа си и двете им деца живеела там. Й Г.а сочи, че имотът е ограден и поддържан от семейството на ищците. Свидетелят Н поддържа, че живее в гр. (АДРЕС), а имотът на първоначалната ищца Е П.а е с административен адрес ул. (АДРЕС) Свидетелят разкрива, че към момента, в който се нанесъл да живее в кв. „Модерно предградие“ през 1997 г., Е П.а заедно със семейството си вече живеела в процесния имот, който представлява къща с дворно място, оградено откъм улицата. Свидетелят сочи, че първоначалната ищца заедно със семейството си поС.но живеела в имота и се грижела за имота като за свой. Съдът цени събраните гласни доказателствени средства като логични, последователни и разкриващи непосредствено възприети от свидетелите обстоятелства за изключително продължителен период от време. Свидетелите живеят в съседство с процесния имот, като лично и непосредствено са възприели лицата, упражняващи фактическа власт върху имота, неговото поддържане и т.н.

Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

В доказателствена тежест на ищците по предявения положителен установителен иск за собственост е да установят правото си на собственост върху описания имот, придобито на наведеното основание, а именно изтекла придобивна давност – че върху имота е упражнявана в продължение на пет, респ. десет години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт с намерение за своене. В тежест на ответника е да докаже наведените с отговора възражения за неприложимост на института на придобивната давност спрямо процесния имот, както и че по отношение на имота такава не е текла.

Съдът намира, че на първо място следва да разгледа наведеното от ответника възражение, че по отношение на описания в първоначалната искова молба имот придобивна давност в полза на ищците не би могла да тече, тъй като за недвижимата вещ са съставени акт за държавна и акт за общинска собственост. По така поставения въпрос съдът намира следното:

3

С Решение № 125/02.07.2019 г. по гр. д. № 3567/2018 г. по описа на ВКС, I V ГО, е прието, че актът за държавна собственост удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото на собственост на Държавата върху недвижими имоти, като се съставя от длъжностно лице по ред и форма, определени със закон, въз основа на други документи, удостоверяващи придобивното основание. Касационната инстанция разяснява, че по своята функция и предназначение актът за държавна собственост е сходен с констативния нотариален акт, поради което задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС са приложими и относно АДС, а именно актът се ползва с материална доказателствена сила единствено относно извършените от и пред актосъставителя действия, както следва: че актът е издаден от посочения в него актосъставител, на посочените дата и място, и че са представени описаните в него документи, удостоверяващи придобивното

(респ.

– правоизменящото или правопогасяващото) основание за Държавата. От изложеното следва, че относно правото на собственост действието на акта за държавна собственост е констативно, а не конститутивно.

Разпечатката съдържа 34 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab77a56e-ae18-428f-9794-6d559e7acb20