Решение № 5035 от 20.05.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 12399/2022
- Вид
- Решение № 5035
- Подписан
- 20.05.2022
- В сила
- 20.05.2022
- Състав
- СТЕФАН ИСАКОВ ШЕКЕРДЖИЙСКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 149а · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 84, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5035 гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20221110112399 по описа за 2022 година искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът -фирма, моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че дължи:
- 2 583,87 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г.;
- 400,36 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 21.09.2021г., ведно със законната лихва от 29.09.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца - фирма, не се ангажира със становище.
Ответникът – ИВ. К. ИЛ., оспорва иска:
- прави възражение за давност; и
- навежда и други правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11 месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 33, ал. 3 от ОУ) Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3 1
ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се проверява или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения.
Ищецът има задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага невъзникване на забава.
Жилището е придобито от ответника през 1997г. (НА – л. 16).
Депозирана е комплексна СЕ, неоспорена от страните и приета от съда, като компетентно изготвена. От нея се установява, че, непогасените по давност суми са:
- главницата възлиза на 2 339,40 лева; а
- лихвата на 371,78 лева. от правна страна:
Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор (при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
2
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е страна в правоотношението – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г. (Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане).
Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от 5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.
В обобщение – договорът се сключва конклудентно – с придобиването на жилище в отопляема сграда.
Дяловото разпределение се извършва на основание възлагане – чл. 139 от ЗЕ.
Смисълът на закона е че ищецът сключва договор с друго дружество, което да извършва изчисления, но това е вътрешно отношение между двете ЮЛ – потребителят заплаща 1 месечна цена, а не 2 (но в общата цена влиза и стойността на топлинното осчетоводяване).
Последното би било юридически и фактически абсурд – най-вече по отношение на гражданите. Всъщност ищецът наема подизпълнител, спазвайки закона, като стойността на услугата (да се разбира престацията), която е насочена към монополиста, а не към отделния етажен собственик) влиза в крайната цена. В тази връзка и становището на генералният адвокат при Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург (цитираното по-горе дело).
До момента в който цялата сграда не се откаже от услугата топлоснабдяване (парно) на ищеца, никой от етажните собственици не може да възразява основателно, че не дължи заплащане на услугата „дялово разпределение“ (арг. и от т. 2 от ТР № 2/2017г. на ВКС, ОСГК, т.д. № 2 по описа за 2017г.). Съображения за това са изложени от КС – те имат социален характер.
Давността е 3-години назад, считано от 29.09.2018г., като предвид падежа, не е обхванат от давност и периодът от 01.07.2018г. (45 дена, но за цял месец).
Искът е основателен за сумите, посочени от в.л. по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното производство – 107,20 лева, съобразно уважената част от иска.
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 1 256,07 3 лева (чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК), съобразно уважената част от тях.
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от фирма, ЕИК ...., представлявано от С.П. Ц., със седалище и адрес на управление гр. С., e-mail:...., срещу ИВ. К. ИЛ., ЕГН **********, чрез адв. В.А., САК, съд.адр.: гр. С., особен представител, че ответникът дължи:
- сумата от 2 339,40 (две хиляди триста тридесет и девет лева и четиридесет стотинки) лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 29.09.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2021г. до окончателното ù изплащане (ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО" IBAN: ....
BIC: ....), като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 2 583,87 (две хиляди петстотин осемдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки) лева, както и за периода от м.05.2018г. до 28.09.2018г., като ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ; и - сумата от 371,78 (триста седемдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки) лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 21.09.2021г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 400,36 (четиристотин лева и тридесет и шест стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК, ИВ. К. ИЛ., ЕГН **********, чрез адв. В.А., САК, съд.адр.: гр. С., особен представител, да заплати на фирма, ЕИК...., представлявано от С. П. Ц., със седалище и адрес на управление гр. С., e-mail: ...., сумата от 107,20 (сто и седем лева и двадесет стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, съобразно уважената част от иска и направена компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК, ИВ. К. ИЛ., ЕГН **********, чрез адв. В.А., САК, съд.адр.: гр. С., особен представител, да заплати на фирма, ЕИК ..., представлявано от С. П. Ц., със седалище и адрес на управление гр. С., e-mail: ...., сумата от 1 256,07 (хиляда двеста петдесет и шест лева и седем стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковия процес, съобразно уважената част от иска и направена компенсация.
4
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - фирма, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., e-mail: .....
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5