Решение № 91 от 27.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Варна, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20253110204258 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Д. Г., с ЕГН: **********, с адрес: * и посочен адрес за кореспонденция: * срещу Наказателно постановление № 25 – 0439 – 000251 от 24.04.2025 г., издадено от Началника на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя Г., на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева (двеста лева) и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за това, че на 14.02.2025 г. в 22:42 часа в гр. Варна, по бул.

„Цар Освободител“ до номер № 122 в посока ул. „Вяра“, управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *, като автомобила не е регистриран по надлежния ред на територията на Република България във връзка с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата на дата 11.02.2025 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят Г. Д. Г. намира наказателното постановление за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, без в самата въззивна жалба да представя някакви конкретни аргументи в защита на позицията си.

Претендира, че наказателното постановление е издадено изцяло въз основа на 1 твърденията на актосъставителя, които очевидно са били кредитирани от административно – наказващия орган, като не е извършена проверка на твърдените от него факти и обстоятелства, без обаче да навежда някаква конкретика в това свое възражение. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 03.12.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4258 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Г. Д. Г. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество. В депозирана на 21.11.2025 г. в деловодството на Варненския районен съд молба, изготвена от адв. А.Д. от АК – Варна, в качеството му на упълномощен процесуален представител на жалбоподателя, се заявява, че се поддържа жалбата на посочените в нея основания, акцентирайки, че липсват доказателства, че жалбоподателя Г. е бил уведомен за прекратената регистрация на моторното му превозно средство, поради което и деянието му е несъставомерно от субективна страна. Адв. А.Д. моли за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Началникът на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител по време на проведеното на 03.12.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4258 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, като в изготвени от гл. юрисконсулт К.Л.-А. писмени бележки, въззиваемата страна моли за потвърждаване на наказателното постановление, акцентирайки, че липсват нарушения на материалния и процесуалния закон по време на проведеното административно – наказателно производство, както и, че нарушението е безспорно установено.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Около 22:42 часа на 14.02.2025 г. жалбоподателят Г. Д. Г. управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № * по бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна в посока към ул. „Вяра“, като същевременно на бул.

„Цар Освободител“ до сграда с административен номер № 122 бил разположен екип на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, който изпълнявал служебните си задължение по контрол върху автомобилното движение в района

2

Съставна част от екипа на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна била св. М.

Д. М. – мл. полицейски инспектор в Трето РУ към ОД ан МВР гр. Варна, която спряла за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил за извършване на проверка.

В хода на проверката св. М. констатирала, че към датата 14.02.2025 г. автомобила, управляван от жалбоподателя е със служебно прекратена регистрация, считано от 11.02.2025 г. по чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата, поради което и преценила, че със своето поведение на 14.02.2025 г. жалбоподателят Г. е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и на същата тази дата 14.02.2025 г. св. М. му съставила акт за установяване на административно нарушение, с който го санкционирала за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като същевременно била образувана прокурорска преписка № 4168/ 2025 г. по описа на Варненската районна прокуратура с оглед наличие на данни за евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, но с постановление от 25.03.2025 г. прокурор от Варненската районна прокуратура е отказал да образува наказателно производство и е прекратил преписката, приемайки, че деянието на Г. Д. Г. е несъставомерно от субективна страна.

На 24.04.2025 г. Началникът на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна издал Наказателно постановление № 25 – 0439 – 000251 от 24.04.2025 г., като приел, че със своето поведение вечерта на 14.02.2025 г. жалбоподателят Г. Д. Г. е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните 3 съображения:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В случая не се спори между страните, че в действителност вечерта на 14.02.2025 г. лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № * е бил дерегистриран по служебен ред, на основание разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата.

Ето защо съдът приема, че от обективна страна със своето поведение вечерта на 14.02.2025 г. жалбоподателят е извършил противоправно деяние.

Същевременно обаче липсват каквито и да е било доказателства, че жалбоподателят Г. е знаел за това, че управляваното от него превозно средство по бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна не е било регистрирано по надлежния ред в сектор „Пътна полиция“ към съответното териториално поделение на МВР към датата 14.02.2025 г.

Липсват каквито и да е било доказателства, че по някакъв начин жалбоподателя Г. да е бил уведомен било то от Гаранционен фонд, било от подразделение на Министерството на вътрешните работи, че е била служебно прекратена регистрацията на лек автомобил с рег. *.

Това е и становището на наблюдаващият прокурор от Районна прокуратура Варна, който е отказал да образува досъдебно производство по пр. преписка № 4168/ 2025 г. по описа на Районна прокуратура Варна, мотивиран от липсата на субективен елемент в действията на Г..

При условие, че липсата на субективна страна в действията на жалбоподателя са мотивирали Варненската районна прокуратура да откаже да образува наказателно производство, тъй като предвид липсата на умисъл жалбоподателят не е извършил престъпление, то с още по – голяма степен следва да се приеме, че същият не е извършил и административно нарушение.

Няма никакви данни и доказателства, че жалбоподателят е бил уведомен от сектор „Пътна полиция“ към съответното териториално подразделение на МВР или от Гаранционен фонд, че автомобил с рег. № * е бил дерегистриран по служебен ред.

Гореизложените съображения мотивират

4 съда да приеме, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установен по безспорен и категоричен начин виновно поведение от страна на жалбоподателя Г. в извършване на нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Несключването на застраховка „Гражданска отговорност“ не влече със себе си автоматично прекратяване на регистрацията на превозно средство, тъй като Гаранционен фонд следва да уведоми съответното подразделение на МВР и едва тогава се прекратява по служебен ред регистрацията на превозното средство.

Съдът би желал да подчертае, че Гаранционен фонд има нормативно установено задължение (чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането) да уведоми собственика на превозното средство за това, че застраховката „Гражданска отговорност“ му е изтекла и да му предостави срок за представяне на доказателства, че е сключил нова застраховка „Гражданска отговорност“ и едва тогава да предприеме действия, свързани с уведомление на подразделенията на МВР за прекратяване по служебен ред на регистрацията на превозното средство.

В случая няма как съдът да намери за справедливо едно подобно поведение, а именно Гаранционен фонд да не изпълнява нормативно установените си задължения и отговорността за това поведение да бъде понесена от различни физически и юридически лица, в случая жалбоподателя Г..

Поради гореизложените съображения, според съда Наказателно постановление № 25 – 0439 – 000251 от 24.04.2025 г., издадено от Началника на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна следва да бъде отменено.

С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и предвид изхода на настоящия спор, следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемата страна сторените разноски от страна на жалбоподателя в съдебното прозиводство, които според съда следва да бъдат определени в размер на 255.65 евро (500 лева), която сума представлява адвокатско възнаграждение, като в случая съдът намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, предвид това, че делото не се отличава с някаква извънредно висока фактическа и правна сложност, поради което и следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно разпоредбата на чл.

5

18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25 – 0439 – 000251 от 24.04.2025 г., издадено от Началника на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на Г.

Д. Г., с ЕГН: **********, с адрес: *, на основание разпоредбата на чл. 175, ал.

3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева (двеста лева) и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за това, че на 14.02.2025 г. в 22:42 часа в гр. Варна, по бул.

„Цар Освободител“ до номер № 122 в посока ул. „Вяра“, управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *, като автомобила не е регистриран по надлежния ред на територията на Република България във връзка с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата на дата 11.02.2025 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Осъжда ОД на МВР гр. Варна да заплати на Г. Д. Г., с ЕГН: **********, с адрес: * парична сума в размер на 255.65 евро (500 лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 4258 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6