Определение № 10789 от 18.09.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10789 гр. София, 15.09.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100509951 по описа за 2023 година

Производство по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по постъпила в СГС с писмо с вх.№ 80010 от 01.09.2023 г. жалба, подадена от длъжника по изпълнението Д. М. С., чрез адв.Г. с вх.№ 91706/18.07.2023 г. по регистратура на ЧСИ Г.К. против разноските по изпълнението.

Взискателят, чрез адв.Лазов е подал становище, с което оспорва жалбата.

В мотивите си ЧСИ изразява становище, че жалбата е недопустима, а при евентуалност - неоснователна.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази следното:

Изпълнителното производство по изп.дело № 20219240400725 по описа на ЧСИ Г.Костов с рег.№ 924 на КЧСИ е образувано на 30.08.2021 г. по молба на взискателя „Б.И.Г.

1“ ЕООД за принудително удовлетворяване на парично вземане по изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 67316 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 56 състав срещу длъжника по изпълнението Д. М. С.. С постановление за разноски от 15.09.2021 г. на ЧСИ са приети за дължими разноски за такси по ТТР към ЗЧСИ с ДДС, по т.1, т.3, т.5, т.9 , т.26 и за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Съобщението за образувано изпълнително дело с покана за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на 27.09.2021 г., видно от приложената обратна разписка ИД PS1142 009BRF F. В хода на изпълнителното дело са наложени запори на вземания (от 15.09.2021 г.), но по делото няма постъпили суми, нито вследствие на предприетите изпълнителни действия, нито от доброволни плащания.

С възражение с вх.№ 91706 от 18.07.2023 г. длъжникът е поискал да бъдат намалени разноските за такси по ТТРЗЧСИ и адвокатско възнаграждение с доводи, че не дължи такса по т.9 от Тарифата в размер на 36 лв. за налагане на запор, а таксата по т.26 от Тарифата следва да бъде съответно намалена и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя. С разпореждане от 28.07.2023 г. ЧСИ е оставил без уважение искането на длъжника. Същото е връчено на длъжника на 21.08.2023 г., чрез адв.И. Г.. С молба с вх.№ 10067/03.08.2023 г. длъжникът е поискал подаденото от него възражение да бъде разгледано като жалба срещу разноските по изпълнението и да бъде изпратена на 1 компетентния да я разгледа Софийски градски съд. В указания двуседмичен срок за обжалване по чл.436 ГПК не е постъпила друга жалба против разпореждането на ЧСИ.

При тези данни съдът намира, че не е сезиран с жалба от длъжника против подлежащи на обжалване действия на ЧСИ по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и производството по делото е недопустимо. Защитата срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес се осъществява чрез жалба против действията на съдебния изпълнител в хода на принудителното изпълнение. В производството по обжалване се реализира потестативното право на обжалващия да получи отмяна на определен несъдебен акт. Съдебният изпълнител може да допълни или измени своя акт за определяне на разноски, и искането за изменение на разноските в изпълнителното производство, най – напред по реда на чл.248 от ГПК следва да бъде направено пред съдебния изпълнител и тогава длъжникът ще има възможност да обжалва постановеният от него акт по този ред. Освен това - по общите правила длъжникът в изпълнителния процес има правото да възразява относно прекомерността на заплатеното от другата страна възнаграждение за адвокат и да иска определянето на по-нисък размер на разноските в тази част – чл.78, ал.5 от ГПК.

Съответно нормата на чл.435, ал.2 от ГПК дава възможност на длъжника да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските, респективно отказът му да ги намали или отказът му да се произнесе по искането за намаляването им, пред съответния окръжен съд, в чийто район е районът на действие на съдебния изпълнител.

В случая разноските по изпълнението са определени с постановление от 15.09.2021 г., а разпореждането с което е отказано изменение на разноските е постановено на 28.07.2023 г. Срещу постановеният от съдебния изпълнител акт разпореждане от 28.07.2023 г. не подадена жалба в законовия срок по чл.436, ал.1 ГПК. Разпореждането е връчено на длъжника на 21.08.2023 г., считано от която дата тече и срокът за обжалването му. След тази дата длъжникът не е подавал жалба срещу действия на ЧСИ. При липсата на жалба против действия на ЧСИ по изпълнително дело № 22219240400725, образуваното пред настоящата инстанция частно гражданско производство е без предмет и следва да прекрати.

Дори и да се приеме, че „възражението“ на длъжника против размера на разноските, в частта му за такса по т.9 от ТТРЗЧСИ, размера на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, както и за размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, следва да бъде разгледано като жалба по чл.436 ГПК против постановлението от 15.09.2021 г., то също се явява просрочена, тъй като е подадено след изтичане на срока за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК редакция ДВ бр.100/2019 г.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане „възражение“ с вх.№ 91706 от 18.07.2023 г. от Д. М. С., чрез адвокат И. И. Г. и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 9951 по описа за 2023 г. на СГС, ЧЖ - VI Д състав.

Определението подлежи на обжалване пред едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Софийски апелативен съд в

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3