Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 254 от 07.12.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 681/2021
Вид
Решение № 254
Подписан
07.12.2021
В сила
07.12.2021
Състав
Красимир Георгиев Ненчев, Албена Георгиева Палова, Мариана Илиева Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.165 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.308 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. П., 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

М. Ил. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20215200500681 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 260090/08.03.2021 г., постановено по гр.д. № 474/2020 г., Пазарджишкият районен съд е осъдил К. КР. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. “Д.“ № 34 да заплати на АЛ. КР. Н., с ЕГН ********** и СП. С. Н., с ЕГН **********, и двамата с постоянен и настоящ адрес: с.М.К., ул.“Д.“ № 22, общ. П., обл. П., със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.П., ул.

“Ц.С.“ № 28, кантора № 8А, чрез адв.Г.С.-Ц. от Адвокатска колегия - П. следните суми: сумата в размер на 324,00 лева, представляваща годишен наем, дължим за 3 години – 2017 г., 2018 г. и 2019 г. по Договор за наем на недвижим имот, нотариално заверен с рег.№ 3065/15.05.2015 г. на Нотариус Т.Д., вписана в Нотариалната камара под № 422, с район на действие Районен съд - П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба в съда - 14.02.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата в размер на 1764,60 лева, представляваща годишен наем, дължим за 3 години – 2017 г., 2018 г. и 2019 г. по Договор за наем на недвижим имот, нотариално заверен с рег.№ 713/14.02.2017 г. на Нотариус Т.Д., вписана в Нотариалната камара под № 422, с район на действие Районен съд- П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба в съда - 14.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер общо на 1124,71 1 лева, като е отхвърлил претенциите за разваляне на договорите за наем и за връщане на имотите.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от К. КР. В. чрез нейния процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Във въззивната жалба се твърди, че съдът неправило е приел, че не е налице хипотезата на чл.165 ал.2 от ТПК, която изключва ограничението за свидетели при наличието на писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно. Жалбоподателката признава, че не разполага с обратно писмо, но твърди, че по делото били събрани други доказателства, които съдът въобще не бил подложил на анализ. Допуснато било нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението. Свидетелят на ищците - С. Н., в открито съдебно заседание на 09.02.21 г. дал показания, че между него и ответницата е съществувала романтична връзка преди и по време на процесния период. Това се потвърждавало и напълно кореспондирало с депозираното по делото становище от ищците с вх. № 14702/10.08.2020 г., което съдържало признание, че синът им С. Н. е имал интимна връзка с ответницата. Признанието за наличие на различни от наемните отношения с ответницата жалбоподателката счита, че следвало да се приеме като изявление пред държавен орган /в случая съда/, които правели вероятно твърдението за привидност на съгласието по смисъла на чл.165 ал.2 от ГПК. Налице била и съдебна практика в този смисъл. Ето защо счита, че в случая била била изпълнена хипотезата на чл.165 ал.2 ГПК - обясненията на ищеца пред държавен орган правят вероятно твърдението на ответницата за симулация. В тази връзка моли да бъдат ценени показанията на разпитаната по делото свидетелка М. относно изявленията й за симулативност на договорните отношения.

Признанието, че са съществували и други отношения на страните /извън облигационните по договорите за наем/, следвало да се преценява заедно с останалите събрани по делото доказателства, а именно, че ищецът А. е бил в трудовоправни отношения с ответницата, за което бил представен и приет по делото трудов договор № 1 от 05.06.2017 г. и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 1 от 27.10.2018 г. Налице била свързаност на лицата. Представено и прието било извлечение от банкова сметка, от което било видно, че ответницата е имала отношения с ДФ Земеделие, както и други документи, удостоверяващи това - договор сключен между ДФ Земеделие и ЗП К.В. и извадка от доклад от проверка на ЗП на място в с. М.

К., обл. П. от ДФ Земеделие. Всички те напълно съответствали на показанията на свидетелката М., за които в тази част дори не важала забраната на чл.165 2 ал.2 от ГПК. Свидетелката също потвърждавала, че дъщеря й К. и синът на ищеца А. са имали връзка която продължила до към 2016- 2017 г. От представеното експертно заключение по гр.д. № 4783/2019 г. на PC-П. с твърдение за свързаност на лицата - страни по делото, било видно, че ищцата С.Н., е подписала съпруга си А.Н. - също ищец, имитирайки подписа му на трудов договор и ведомости за заплати със земеделския производител К. В., което представлявало документно престъпление по чл.308 НК. Налице била индиция за други отношения между страните, неоснователно пренебрегната от съда.

Привидността, която жалбоподателката се опитвала да докаже, се отнасяла не до съществуването на правните последици на сделката-наем на недвижима вещ, а до това кой е техен носител, което произтичало от двойствеността на едната от страните по договора - вместо явният контрагент в договора участвал прикритият зад него. Причината била, че явният контрагент отговорял на условията на ДФ Земеделие за участие по мярка 6.1 съгласно НАРЕДБА № 14 от 28 май 2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. на МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ /чл.5 и сл./, а скритият контрагент се облагодетелствал от условията по мярката и по тази причина наем не бил дължим между страните.

Жалбоподателката счита, че събраните по делото доказателства, включително косвените такива, изпълвали изискването за пълно доказване на симулацията /в т.см.Решение № 403 от 05.08.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 684/2009 г., III г.о., докладчик съдията И.П., постановено по реда на чл.290 и сл.ГПК/. Така несъмнено били установените факти, че ответницата била назначила на работа като земеделски производител първия ищец дългогодишен земеделец, че е била одобрена по мярка на ДФ Земеделие, че е сключила два договора за наем на земя, по които никога наем не е бил заплащан. Установено било, че е била приятелка на сина на ищците. Именно неплащането на наемната цена за времето на действие на договора било индиция за постигнатото между страните съгласие, че такава няма да се плаща и че не желаят настъпването на правните последици от договора за наем в тази му част. Изявленията на страните в процесните договори били само формални и не отговаряли на действителната им воля. Ето защо за посочения период сумите за наем не били дължими, тъй като договорите били симулативни от момента на сключването им.

Изброените факти следвало да се ценят в тяхната взаимовръзка и връзката им с правнорелевантния факт - привидността на сделката, което водело извода, че действителната воля при сключването на договора за наем 3 не била включвала заплащането на наемна цена.

Не на последно място следвало да се има предвид, че към момента на сключване на първия договор ответницата била на 18 години, все още ученичка, във връзка с по-голям от нея мъж /син на ищците по делото/.

Процесуалният пълномощник на жалбоподателката счита за обичайна житейска логика в подобни обстоятелства пълнолетна жена да не може да изиска от другата страна обратен документ, като по този начин нормалният път за защита от симулацията бил преграден за нея като пострадала страна.

Ако при това положение тя бъдела лишена да разкрие симулацията на привидната сделка с помощта на свидетели и косвени доказателства, според процесуалния пълномощник на жалбоподателката би се стигнало до узаконяване и придаване на правно действие на една сделка, която най-малко с оглед на възрастта на ответницата можела да се определи като неморална /в този смисъл Решение № 331 от 12.01.2016г. по к.гр.д. № 1870/2015г. на ВКС, 3-то отделение/. Ето защо счита, че следвало да се даде възможност за разкриването й с всички допустими доказателствени средства. Съдът обаче се бил задоволил да коментира само, че ответницата няма обратно писмо, което правело недопустими свидетелските показания, като бил игнорирал и не бил обсъдил останалите събрани по делото доказателства - писмени, свидетелски показания и обяснения по реда на чл.176 ГПК. В този смисъл жалбоподателката чрез твоя процесуален пълномощик счита, че в постановеното решение е допуснато нарушение на основни съдопроизводствени правила и необоснованост поради нарушение правилата на формалната логика. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Претендира разноски.

Тъй като правният интерес от обжалване на К.В. се ограничава до осъдителната част на първоинстанционното решение, въззивният съд приема, че независимо, че с нейната въззивна жалба то е обжалвано изцяло, за жалбоподателката липсва правен интерес от обжалване на решението в отхвърлителната му част и независимо от лошата формулировка, въззивният съд приема, че е сезиран с въззивна жалба само в осъдителната част на решението на районния съд.

Правен интерес от обжалване в отхвърлителната му част е налице за ищците, но те не са депозирали въззивна жалба в законния срок, поради което следва да се приеме, че в тази своя част решението е влязло в законна сила.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от А. и С.

Н.и чрез техния процесуален пълномощник с искане решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изложени са подробни доводи в подкрепа на извода за правилност на съдебното решение.

4

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против К.В. ищците А. и С. Н.и са твърдени, че на 15.05.2015 г. сключили с ответницата Договор за наем на недвижим имот, нотариално заверен с рег.№ 3065/15.05.2015 г. на Нотариус Т.Д., вписана в Нотариалната камара под № 422, с район на действие Районен съд - П., на следния недвижим имот: земеделска земя - нива, съставляваща поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с.М.К., общ.П., обл.П., в местността „Кофов Кривул", цялата с площ от 9.00 дка /девет декара/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива категория на земята: четвърта, номер по предходен план: 113082, при съседи:

***; ***; ***.

Договорът бил сключен за 7 години - считано от 15.05.2015 г. до 15.05.2022 г., като ответницата се задължила да заплаща годишен наем в размер на 12.00 лева за декар /108 лева на година за 9.00 дка/, платими до 01.10. за съответната година.

Твърдели са, че от сключването на договора, до настоящия момент ответницата не е заплатила нито един годишен наем, поради което за тях е налице правен интерес да предявят настоящия иск. Тъй като съгласно чл.111 ал.1, б.„в" наем можело да се претендира за три години назад, настоящата претенция за заплащане на годишен наем от ответницата била в размер на 324 лева - за 3 години.

Твърдели са, че на 14.02.2017 г. сключили с ответницата Договор за наем на недвижим имот, нотариално заверен с рег.№ 713/14.02.2017 г. на Нотариус Т.Д., вписана в Нотариалната камара под № 422, с район на действие Районен съд - П., на друг техен недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ***, с начин на трайно ползване: нива, цялата с площ от 11.764 дка /единадесет декара, седемстотин шестдесет и четири квадратни метра/, категория на земята: четвърта, трайно предназначение на територията: земеделска, находящ се в местността „Кофов Кривул" по плана за земеразделяне в землището на с.М.К., общ.П., обл.П., номер на предходен план №113070, при съседи: ***; ***; ***;