Решение № 266178 от 21.10.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12113/2020
- Вид
- Решение № 266178
- Подписан
- 21.10.2021
- В сила
- 28.10.2022
- Състав
- КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА, ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ, ИВАН ГЕОРГИЕВ КИРИМОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.229, ал.1 · Закон за здравето
- чл. 81,ал. 2 , т. 1 · Закон за здравето
- чл. 4 · Наредба за медицинската експертиза
Р Е Ш Е Н И Е
№…………….. гр. София, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ:
ИВАН КИРИМОВ при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 12113 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
36345 от 10.02.2020 г. по гр.д. № 9164/2015 г. по описа на СРС, 37 с-в са отхвърлени, като неоснователни предявените от Б.К.Д. срещу ответниците С.Б.Д.-Д. и „В.М.Б.за А.Л.– София“ ЕАД, при условията на солидарност искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД, за заплащане на сумата от 15000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болка, страдание, страх и недоверие, накърнено чувство за лична чест и достойнство, претърпени в следствие на неправомерното поведение на ответницата по време на извършения от нея преглед на ищеца на 17.11.2014г. и отказ за хоспитализация, сумата от 396,60 лв., представляваща законната лихва от 17.11.2014г. до датата на подаване на исковата молба – 20.02.2015г.
В срок е подадена въззивна жалба от ищеца Б.К.Д. с изложени доводи за неправилност на постановеното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила; необоснованост.
Поддържа, че в производството е установено, чрез събраните доказателства, че д-р С.Б.Д.-Д. е отказала незабавен прием в лечебното заведение, препоръчала е неправилно гастроентерологично лечение, без консултация със специалист в тази област; въпреки направени оплаквания от ищеца за световъртеж, главоболие, гадене и повръщане, без проведени консултации и изследвания е поставила диагноза; не е оформила законосъобразно медицинската документация. При постановяване на решението съдът не е взел предвид, че след прегледа при д-р Д., на излизане от „В.М.Б.за А.Л.– София“ ищецът е припаднал на площадката пред болницата, на няколко крачки след изхода, като е повръщал и лежал на земята. Освен това станал обект на подигравки от преминаващи, че „ракията снощи му е дошла много“. В резултат на това неправомерно поведение на ответницата, установено в производството, се оказал в болезнено, унизително положение, като същевременно чуствал опасност за живота си и потърсил помощта на друго лечебно заведение. В това състояние посетил УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където му било извършено подходящо лечение на състоянието му. Заявява, че не е следвало да се вземат предвид показанията на свидетеля Н.Г., доколкото последната не е присъствала на прегледа на ищеца, а освен това същата е заинтересовано лице по смсл. на чл. 172 ГПК, тъй като е служител при ответника. Поддържа, ме липсват доказателства, обосоноваваши поставената от д-р С.Б.Д.-Д. диагноза „други периферни световъртежи“. Не била извършена преценка и на установеното, че д-р Д. не се е съобразила с издаденото от личния лекар на ищеца направление за хоспитализация. Освен това при постановяване на решението не е обсъдено издаденото срещу ответницата Наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „глоба“ на д-р С.Б.Д.-Д., за нарушение на чл. 81,ал. 2 , т. 1 от Закона за здравето, което не е обжалвано от нея. Излага доводи, че Наказателното постановление следва да бъде съобразено от граждански съд при разрешаване на спора съобразно чл.300 ГПК.
Въззиваемата страна д-р С.Б.Д.-Д. е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Заявява, че е направила обстоен преглед, от който се установило, че не е нужно спешно хоспотализиране и не са били налице симптоми за диагноза „реинсулт“. Твърденията на ищеца останали недоказани – припадането му пред болницата, начина, по който е протекъл прегледа. Неправилни са твърденията относно задължения за хоспитализация, въз основа на направление от личен лекар. Вещото лице изготвило правилно заключение, потвърждаващо диагнозата на д-р С.Б.Д.-Д.. Наказателното постановление не попадало в актовете по чл. 300 ГПК. На следващо място констатираните решения с Наказателното постановлние са във връзка с начина на водене на медицинската документация, не с протеклия преглед на ищеца. Моли за потвърждаване на решението на СРС и претендира разноски.
Въззиваемата страна „В.М.Б.за А.Л.– София“ ЕАД е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Вещото лице и свидетеля Д. потвърждавали, че ищецът не е имал симптоми, които застрашават живота и не е била нужна спешна хоспитализация. Амбулаторният лист с диагноза „последици от инсулт, неуточнен като кръвоизлив или инфаркт на мозъка“ не кореспондирал с издадения от СМП документ. Правилно районният съд приел за недоказани твърденията на ищеца. Наказателното постановление не било задължително за съда с оглед указанията на чл.300 ГПК. Моли за потвърждаване на решението на СРС и претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника – лечебно заведение - З. „Б.В.И.“ АД е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Правилно съдът е приел, че ищецът е получил исхемичен мозъчен реинсулт преди посещението си при д-р Д. или след това.
Поради липса на конкретни категорични доказателства за това не може да бъде възприето, че поведението на двамата ответници е неправомерно и с това на ищеца са били причинени неимуществени вреди. Освен това в производството не било установено твърдението на ищеца, че е припаднал пред болничното заведение. В производството е приета СМЕ, чрез констатациите на която се установява, че постаневаната диагноза „инсулт“ и „реинсулт“ е несигурна и недоказана.
Представеното в производството НП, с което на ответницата е наложена глоба не следва да бъде възприето от гражданския съд по задължителен начин с оглед указанията на чл.300 ГПК. Моли за потвърждаване на решението на СРС и претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Производството е образувано по предявени обективно и пасивно субективно кумулативно съединени искове при условията на солидарност с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 15000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болка, страдание, страх и недоверие, накърнено чувство за лична чест и достойнство, претърпени в следствие на неправомерното поведение на ответницата д-р С.Б.Д.-Д. по време на извършения от нея преглед на ищеца на 17.11.2014г. и отказ за хоспитализация, сумата от 396,60 лв., представляваща законната лихва от 17.11.2014г. до датата на подаване на исковата молба – 20.02.2015г.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че въз основа на приетата в производството СМЕ и показанията на свидетеля Н.Г.–медицинска сестра при ответника не е установено виновно бездействие на д-р С.Б.Д.-Д., на която е възложена работа, съответно причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. За обосноваване на този извод съдът е приел, че от СМЕ се установява, че доктор Д. не е извършила нарушения на мециниските правила, норми и стандарти, снела е анамнеза и соматичен статус на пациента, като оплакванията на последния са довели до друга органна система – стомашно-чревния тракт, поради което и медицинската помощ е била своевременна и достатъчна по обем. Приел, че състоянието на пациента не е налагало хоспитализация и не са нарушени медицинските стандарти нервни болести.
Решението на съда е неправилно в една част. Във връзка с доводите по въззивната жалба, съдът намира следното:
В подадената искова молба и последващи уточнения ищецът е изложил фактически доводи, за неправомерно поведение на първия ответник д-р С.Б.Д.-Д. осъществено на 17.11.2014 г. при преглед извършен в лекарски кабинет във „В.М.Б.за А.Л.– София“ ЕАД- втория ответник, в която същата е заета. Изложени са доводи за причинени във връзка с това неправомерно поведение на ответницата морални вреди за ищеца, които са описани като преживени болка, страдание, страх и недоверие, накърнено чувство за лична чест и достойнство.
В проведеното производството пред първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, приета е и СМЕ.
Настоящата инстанция след анализ на събраните пред първата инстанция доказателства намира за доказани твърденията, че при извършения на ищеца лекарски преглед на посочената дата 17.11.2014 г. във „В.М.Б.за А.Л.– София“ ЕАД д-р С.Б.Д.-Д. е проявила неправомерно и непрофесионално поведение.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че установените основни принципи на правото на медицинска помощ в чл.81, ал.2 Закона за здравето са своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ. С оглед на посочената правна уредба лекарска грешка възниква при всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекар за и при извършването на изследвания, консултации, лечение и други медицински дейности, вкл. при недиагностициране на заболяване и поставянето на неправилна диагноза, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, с основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, в резултат на което поведение е причинено увреждане на пациента.
При постановяване на решението си съдът е съобразил единствено констатациите на експерта по СМЕ и показанията на свидетеля Н.Г./медицинска сестра при ответника/, без да отчете евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора с оглед указанията на чл.172 ГПК.
Освен това при формиране на своите изводи съдът не е съобразил представените медицински документи, в които са удостоверени заболяванията на ищеца и неговото здравословно състояние, не е обсъдил в пълнота и установените в производството обстоятелства във връзка с конкретните оплаквания на ищеца по повод извършения му преглед от ответницата на посочената дата. За формиране на своя извод, съдът е изследвал обстоятелства, които не са въведени като предмет на спора, а именно – правомерността на проведеното последващо лечение в лечебното заведение /УМБАЛСМ Пирогов/, в което ищеца е бил хоспитализиран по-късно на същата дата – 17.11.2014 г., както и с правомерността на проведеното лечение на ищеца преди посещението му на консултативния кабинет при д-р Д. на 17.11.2014 г.
Така, чрез представеното Експертно ТЕЛК решение №
1044/19.07.2012 г. е установено и страните не спорят, че на ищеца е определена трайно намалена работоспособност в размер на 78 % за три години при водеща диагноза: „Последици от мозъчен инфаркт“. Общо заболяване: МСБ. ХВБН, Състояние след мозъчен инсулт във ВБС.
Дискобрдинаиионен синдром, АХ III степен, умерена степен, сърдечна и мозъчна форма, Хипертонично сърце. Бронхиална астма, средно тежка. Обструктивен тип ВН.
ДН I ст. Шийна и поясна спондилартроза, болков синдром. Констатация от медицинските изследвания, представените документи и мотиви за експертното решение: МОТИВИ: МСБ, ХВБН /при доплерсонографски данни за намален диаметър и хемодинамично значимо намален кръвен ток в д. ВА/, състояние след исхемичен мозъчен инсулт във ВБС, дискоординационен синдром... АХ трета ст., умерена степен, сърдечна и мозъчна форма, хипертонично сърце... Бронхиална астма, с голяма давност и изразени функц. промени от страна на дишането... Шийна и поясна спондилартроза, болков синдром... Персистиращи оплаквания от главоболие, световъртеж, замаяност, нестабилност при ходене. АХ с макс. 180/120, на л-ние с „Тарка“, „Псизиф“. За набл. период персистират пристъпите от задух до няколко месечно, вкл. и нощна с-ка, на сист. инх. л-ние със „Серетид“ и „Бронхиална-астма“, диспансеризиран от пулмолог. Непостоянни болки в кръста. Обективно:
Разпечатката съдържа 38 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab73db7b-b340-44e0-bf4d-20b6d6dd961f