Решение № 22087 от 05.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22087 гр. С., 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110137644 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. Н. М. срещу „С.В.“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните вземания, предмет на изпълнителен лист от 03.10.2016 г., издаден във връзка със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25990/2016 г. по описа на СРС, 63 състав, а именно: сумата от 851,60 лв. - главница за потребена вода през периода от 06.10.2011 г. до 15.04.2016 г. за имот, находящ се на адрес: гр. Н.И. клиентски № 2800013207; сумата от 695,20 лв. - законна лихва за периода от 14.05.2016 г. до 19.02.2024 г.; сумата от 185,56 лв. - мораторна лихва за периода от 06.11.2011 г. до 15.04.2016 г. и сумата от 325 лв. - разноски по делото, а именно: 25 лв. - държавна такса и 300 лв. - възнаграждение за юрисконсулт.

Ищецът твърди, че въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25990/2016 г. по описа на СРС, 63 състав срещу него бил издаден изпълнителен лист на 03.10.2016 г. в полза на „С.В.“ АД за посочените вземания. Сочи, че по молба на „С.В.“ АД, въз основа на изпълнителния лист, било образувано изпълнително дело № 20168630403738 при ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ. Твърди, че със съобщение с изх. № 3301/19.01.2024 г. бил уведомен за прекратяване на изпълнителното дело. Със съобщение с изх. № 14702/19.02.2024 г. бил уведомен, че срещу него за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № 20248630400384 при ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ. Според ищеца вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност, тъй като по изпълнителните дела не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давностния срок за принудително събиране на вземанията, 1 който, доколкото се касае за периодични плащания, е тригодишен, с позоваване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС относно изпълнителните действия, годни да прекъснат давността. С оглед изложеното моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

С молба от 23.10.2024 г. ответникът оспорва погасяването на вземанията по давност с твърдения, че до датата на образуване на новото изпълнително дело на 19.02.2024 г. погасителната давност не е изтекла, като се позовава на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, че давностеният срок е бил спрян за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетото за послужване ч. гр. д. № 25990/2016 г. по описа на СРС, 63 състав, се установява, че същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 3031163/14.05.2016 г. на „С.В.“ АД, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.06.2016 г., с която е разпоредено длъжникът А. Н. М. да заплати на „С.В.“ АД сумата от 851,60 лв. - главница, ведно със законната лихва от 14.05.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 185,56 лв. мораторна лихва за периода от 06.11.2011 г. до 15.04.2016 г. и сумата от 325 лв. - разноски по делото, а именно: 25 лв. - държавна такса и 300 лв. - възнаграждение за юрисконсулт, които вземания представляват неизплатени суми за потребена вода през периода от 06.10.2011 г. до 15.04.2016 г. за имот, находящ се на адрес: гр. Н.И. клиентски № 2800013207.

Срещу заповедта за изпълнение не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника, поради което с разпореждане от 03.10.2016 г. съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за сумите по заповедта и такъв е издаден на 03.10.2016 г.

От приетото копие от изпълнително дело № 20168630403738 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба вх. № 148478/01.12.2016 г. на „С.В.“ АД против А. Н. М. въз основа на изпълнителен лист от 03.10.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 25990/2016 г. по описа на СРС, 63 състав, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.06.2016 г., по силата на който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 851,60 лв. - главница, ведно със законната лихва от 14.05.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 185,56 лв. - мораторна лихва за периода от 06.11.2011 г. до 15.04.2016 г. и сумата от 325 лв. - разноски по делото, а именно: 25 лв. - държавна такса и 300 лв. - възнаграждение за юрисконсулт. В молбата за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да извърши цялостна проверка за имущественото състояние на длъжника и да определя способа за изпълнение, без посочване на конкретен такъв.

2

По делото са изискани справки за трудови договори и декларирани доходи, вписани недвижими имоти и други подлежащи на деклариране движими вещи на длъжника, за започнато производство по принудително изпълнение или наложени мерки за обезпечаване на публични вземания срещу длъжника от НАП, справки за вписани обстоятелства от Служба по вписванията - С., както и справки от търговските банки в страната за открити банкови сметки на името на длъжника.

Със съобщение с изх. № 23372/08.02.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Б.Д.“ АД, като запорното съобщение е получено на 09.02.2017 г. и с писмо от 14.02.2017 г. от банката са уведомили за налагането на запора.

Със съобщение с изх. № 23401/08.02.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „О.Б.Б.“ АД, като запорното съобщение е получено на 09.02.2017 г. и със съобщение от 09.02.2017 г. от банката са уведомили, че длъжникът не е клиент на банката.

Със съобщение с изх. № 23373/08.02.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „П.И.Б.“ АД, като запорното съобщение е получено на 10.02.2017 г. и със съобщение от 10.02.2017 г. от банката са уведомили, че длъжникът не е клиент на банката.

С молба вх. № 49822/02.11.2018 г. взискателят „С.В.“ АД е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника, насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, налагане на възбрана върху притежаваните от длъжника недвижими имоти и налагане на запор върху трудовото възнаграждение и/или запор на пенсията на длъжника.

Със съобщение с изх. № 61414/15.11.2018 г. е наложен запор върху всички суми на длъжника по микросметка в „И.“ АД, запорното съобщение е получено на 20.11.2018 г., като с писмо от 23.11.2018 г. от „И.“ АД са уведомили, длъжникът няма открита микросметка в дружеството.

С молба вх. № 05251/16.01.2024 г. взискателят е поискал връщането на изпълнителния лист, което е удостоверено с приемо - предавателен протокол от 23.01.2024 г.

С постановление от 23.01.2024 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е разпоредено вдигане на наложените запори.

От приетото копие от изпълнително дело № 20248630400384 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба вх. № 12277/12.02.2024 г. на „С.В.“ АД против А. Н. М. въз основа на изпълнителен лист от 03.10.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 25990/2016 г. по описа на СРС, 63 състав, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.06.2016 г., по силата на който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 851,60 лв. - главница, ведно със законната лихва от 14.05.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 185,56 лв. - мораторна лихва за периода от 06.11.2011 г. до 15.04.2016 г. и сумата от 325 лв. - разноски по делото, а именно: 25 лв. - държавна такса и 300 лв. - възнаграждение за юрисконсулт. В молбата за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да извърши цялостна проверка за имущественото състояние на длъжника и да 3 определя способа за изпълнение, без посочване на конкретен такъв.

По делото са изискани справки за трудови договори и декларирани доходи, налични банкови сметки, притежавани недвижими имоти и движими вещи и декларирани доходи.

На 17.04.2024 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.

Други изпълнителни действия не са извършвани.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество процесните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 03.10.2016 г. по ч. гр. д. № 25990/2016 г. по описа на СРС, 63 състав, в полза на „С.В.“ АД, поради погасяването им по давност.

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения - изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, които са основание за спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл.

115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

В случая длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание (влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК), въз основа на което е издаден изпълнителен лист, и по което е налице висящ изпълнителен процес.

По делото е безспорно обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, в хипотезата на чл. 416 ГПК. На основание последната норма, във връзка с чл. 404, т. 1 ГПК, влязлата в сила заповед за изпълнение е основание за издаването на изпълнителен лист.

Според ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения съдът намира, че разпоредбата на чл. 439, ал.

2 ГПК намира приложение и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда, какъвто е и процесният случай.

Противно на твърденията на ищеца, п роцесните вземания се погасяват с предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и последиците й следва да бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение. С влизане в сила на заповедта за изпълнение - чл. 416 ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън 4 случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите се преклудират. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитет и спор между същите страни на същото основание за това вземане е недопустим. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Изброените правни последици приравняват влязлата в сила заповед за изпълнение на силата на пресъдено нещо, с изключение на правозасилващото действие на СПН, която е материалноправна последица, характерна за влязлото в сила решение. Доколкото издадената заповед има всички последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и изпълнителна сила, то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата петгодишна погасителна давност, включително относно спорните лихви (в този смисъл определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ІV г. о., ВКС, определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на IV г. о. на ВКС, решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о., ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. по описа на II т. о., ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 118 от 7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 50295 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). Положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие иницииране на заповедно производство, отколкото, ако той направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно, не би следвало се приеме, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима към влязло в сила решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за изпълнение, доколкото това би означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила съдебни актове да се придадат различни правни последици относно течението на погасителната давност.

Разпечатката съдържа 37 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab73b6b9-b17a-469d-a6df-51cf145f578e