Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 44535 от 01.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 24131/2024
Вид
Определение № 44535
Подписан
01.11.2024
В сила
01.11.2024
Състав
ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 159, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38а, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38а, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44535 гр. София, 01.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20241110124131 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Уникредит Лизинг” ЕАД, ЕИК 121887948, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Гюешево” №14, представлявано от изп. директори Иван Апостолов и Илия Семерджиев , чрез адв. Н. Д. член на САК , със съдебен адрес - гр. София, ул. „Ивайло“ № 12, ет. 5, ап. 8, против ЕТ "Столетник Стойков, ЕИК: 030214939, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Кремиковци, кв. „Враждебна“, ул. „2-ра“ № 69, представлявано от управителя Столетник И.

Стойков.

След проверка на исковата молба по смисъла на чл.129, ал.1 от ГПК, съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок, е депозиран отговор на исковата молба, с който исковите претенции се оспорват по основателност.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК и като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Твърди се, че ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди се, че ответникът е възразил срещу същата, поради което и се предявява заявения иск.

Твърди се, че ответникът е подписал Договор за финансов лизинг № STLST—2-001 от 1

01.10.2004 г. между „Ейч Ви Би Лизинг“ ЕООД, ЕИК 131128312, като лизингодател и ЕТ „Столетник Стойков“, ЕИК 030214939, като лизингополучател.

Ищецът „Уникредит Лизинг” ЕАД, с ЕИК 121887948 посочва, че е правоприемник на лизингодателя „Ейч Ви Би Лизинг“ ЕООД, ЕИК 131128312.

Твърди се, че по силата на сключения договор за финансов лизинг лизингодателят се е съгласил да придобие собствеността и да предостави за ползване на лизингополучателя следните лизингови обекти: - Товарен автомобил - влекач, Марка ДАФ, Модел 95XF

430, Рама: XLRTE47XS0E565264, рег. № С2340ХК; - Товарен автомобил - влекач, Марка ДАФ, Модел 95XF 430, Рама: XLRTE47XS0E565155, рег. № С2341ХК.

С договора лизингополучателят се задължил да заплаща определените съгласно чл. 4 от договора лизингови вноски. От общите условия към договора следвало, че лизингополучателят е длъжен да сключи договор за застраховка на лизинговите вещи за своя сметка и в полза на лизингодателя, по който лизингополучателят да се задължи да заплаща застрахователните премии и всички други разходи по него през целия срок на договора за лизинг до момента на връщането на вещта от лизингополучателя на лизингодателя или до момента на прехвърляне на собствеността върху обекта на лизинга.

Лизинговите обекти били предадени за ползване на лизингополучателя, за което бил съставен приемо-предавателен протокол. Първоначално лизингополучателят изпълнявал договорните си задължения, но впоследствие преустановил плащанията и изпаднал в забава.

Въпреки изтичането на срока на действие на договора на 01.10.2007 г. и изплащане на определените лизингови вноски, лизингополучателят не упражнил правото си да придобие активите и собствеността върху тях не му била прехвърлена по надлежния ред. Лизинговите активи не били върнати на лизингодателя и превозните средства продължавали да се държат и използват от лизингополучателя.

Ищецът твърди, че ответникът не е придобил правото да придобие лизинговите обекти, тъй като не е бил заплатил всички дължими суми към момента на изтичане на срока на договора. В случай че лизинговите обекти не бъда придобити от лизингополучателя, последният дължал незабавното им връщане на лизингодателя.

В общите условия било предвидено още, че всички данъци, такси и други задължения, платими във връзка със сключването и изпълнението на договора за лизинг, се понасят от лизингополучателя, включително данъци, такси и други задължения, които възникват за лизингодателя. Поради това, доколкото лизингополучателят към момента на предявяване на иска все още не е бил придобил собствеността върху лизинговите обекти, последният бил неизправна страна, държал вещите без основание и бил длъжен да погаси възникналите задължения.

Като лизингодател и собственик на вещите, за времето от 08.06.2021 г. до 08.09.2023 г. дружеството „Уникредит Лизинг“ ЕАД е направило разходи в общ размер от 21 668,24 лева за заплащане на застраховка „Гражданска отговорност“ и данък върху превозните средства за двата товарни автомобила, обект на договора за лизинг.

2

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено в правоотношенията между „Уникредит Лизинг” ЕАД, ЕИК 121887948, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Гюешево” №14, представлявано от изп. директори Иван Апостолов и Илия Семерджиев и ЕТ „Столетник Стойков“, ЕИК 030214939, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Кремиковци, кв. „Враждебна“, ул. „2-ра“ № 69, представлявано от управителя Столетник И. Стойков, че съществува вземане на „Уникредит Лизинг” ЕАД, ЕИК 121887948, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Гюешево” №14, представлявано от изп. директори Иван Апостолов и Илия Семерджиев и ЕТ "Столетник Стойков“, ЕИК: 030214939, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Кремиковци, кв. „Враждебна“, ул. „2-ра“ № 69, представлявано от управителя Столетник И. Стойков дължи на „Уникредит Лизинг” ЕАД, ЕИК 121887948, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Гюешево” №14, представлявано от изп. директори Иван Апостолов и Илия Семерджиев сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 33231/4.11.2023 година, издадена по ч.гр.дело № 57802/2023 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от общо 21 668,24 лева (двадесет и една хиляди шестстотин шестдесет и осем лева и 24 ст.), включваща: 9 138,16 лева - платена застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ за т. а. - влекач, Марка ДАФ, Модел 95XF 430, Рама: XLRTE47XS0E565155, per. № С2341ХК за периода от 2021 г. до 2023 г.; 8 224,30 лева - платена застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ за т. а. - влекач, Марка ДАФ, Модел 95XF 430, Рама:

XLRTE47XS0E565264, per. № С2340ХК за периода от 2021 г. до 2023 г.; 1 913,68 лева платен данък МПС за т. а. - влекач, Марка ДАФ, Модел 95XF 430, Рама:

XLRTE47XS0E565155, per. № С2341ХК за периода от 2022 г. до 2023 г.; 2 392,10 лева платен данък МПС за т. а. - влекач, Марка ДАФ, Модел 95XF 430, Рама:

XLRTE47XS0E565264, per. № С2340ХК за периода от 2022 г. до 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Прави се искане за присъждане на разноски от исковото и заповедното производство.

С отговора на исковата молба са заявени възражения по основателността на предявените искове.

Ответникът твърди, че е поискал лизинговите обекти да му бъдат прехвърлени, но ищцовото дружество не е изпълнило това свое задължение.

Посочва, че ищецът е уведомил ответника само за една от полиците за заплатена застраховка „Гражданска отговорност“, тази с номер BG/23/123000116806, която полица е била заплатена от ответника, съгласно приложено платежно нареждане. Ответникът твърди, че останалите полици не са му били изпращани.

Ответникът посочва, че претенцията за заплащане на данък върху превозните средства е неоснователна, доколкото според ЗМДТ този данък се дължи от собственика на превозното средство, а ответникът не бил нито собственик, нито се е бил задължил да заплаща този данък по валиден договор.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните 3 права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно, кумулативно съединяване по реда на чл. 422 от ГПК следните искови претенции:

- по иска за главница – правната квалификация е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 345, ал. 1 от Търговския закон във връзка с чл. 342, ал. 1 от Търговския закон във връзка с чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за законна лихва за забава – правната квалификация е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават

Ответникът признава, че е сключил договор за финансов лизинг на 01.10.2004 г. с праводателя на ищеца – дружеството „Ейч Ви Би Лизинг“ ЕООД, ЕИК 131128312.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – Не се нуждае от доказване като общоизвестно правоприемството между дружеството „Ейч Ви Би Лизинг“ ЕООД, ЕИК 131128312 и „Уникредит Лизинг” ЕАД, ЕИК: 121887948, доколкото обстоятелството е вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно главно доказване 1) по иска за главница: ч е между праводателя на ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по процесния договор за финансов лизинг, в изпълнение на което лизингодателят е предоставил на ответника лизинговите обекти, а последният се е задължил да заплаща разходите, свързани с ползването на вещите, че разходите за заплащане на полиците по застраховка „Гражданска отговорност“ и данък върху превозните средства действително са извършени, че договорът е бил в сила към момента на извършване на разходите от ищеца, че е настъпил падежът на задължението на ответника да заплати извършените разноски; 2) по акцесорния иск ищецът следва да установи възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава и периода на забава.

За ответника

Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение, респ. настъпването на правопрекратяващи или правопогасяващи юридически факти относно задължението му по договора за финансов лизинг за понасяне за своя сметка на сторените разноски във връзка с лизинговите обекти.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане като доказателства, на представените писмени такива и приобщаване на ч.гр.дело № 57802/2023 година по описа на Софийски районен съд – съдът счита, че същите са относими и следва да бъдат допуснати от съда.

4

Ответникът е заявил доказателствени искания – на основание чл.190, ал. 1 от ГПК съдът да задължи ищеца да представи доказателства за правоприемство между ищцовото дружество и „Ейч Ви Би Лизинг“ ЕООД, доказателства, че ЕТ „СТОЛЕТНИК СТОЙКОВ“ е бил уведомен за сключените застраховки и полиците са му били предоставени, доказателства за собственост върху процесните ППС.

Съдът приема, че ищецът не следва да представя доказателства за правоприемството, доколкото това обстоятелство е вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, вписванията в който имат оповестително и доказателствено действие.

Въпросът за собствеността на ППС не е относим към предявените претенции, доколкото упражняването на право на собственост върху процесните лизингови вещи не е необходимо условие за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ или за заплащане на данък върху превозните средства, поради което се оставя без уважение.

Доказателственото искане за представяне на доказателства от ищеца за уведомяване на ответника за сключените договори за застраховка и доказателства за предоставяне на полиците е допустимо и съдът ще се произнесе по представените доказателства в открито съдебно заседание, след становище на ищеца.