Решение № 260011 от 05.04.2022, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И

Е

№260011/5.4.2022 г. 05.04.2022 г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 22 март 2022 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА секретар П. У. като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов възз. гр.дело №261 по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, против Решение №302/14.02.2020г. на ЕРС, постановено по гр.д.№732/2019г. в частта, с която ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на К.Г.С., ЕГН ********** ***, на основание чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР сумата 1790,33лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 02.10.2016г. до 02.10.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 1640,37 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 149.96 лева, считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да заплати сумата сумата 224,70 лв. – представляваща лихва за забава върху сумата 1640,37 лв., представляваща част от главницата, начислена за периода на забавата считано от 01.02.2017г. до датата на подаване на иска в съда -02.10.2019г., както и разноски в размер на 380 лв., както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на PC - Елхово ДТ в размер на 80,60лв. и разноски в размер на 100лв., както и 5лв. ДТ за издаване на изпълнителен лист.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е съобразил служебния статут на служителя в МВР и приложимите спрямо него норми. Сочи се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е била приложена нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, Според въззивника това е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, като неправилно районният съд бил приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ.

Въззивникът сочи, че за нощния труд на служителите в МВР била неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, били необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не били налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа и не било налице работа по трудови норми.

Излага се, че ЗМВР е специален закон, регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР и същият обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение др., че ЗМВР и издадените въз основа на него наредби на министъра на МВР съдържат специални правила относно допълнителните трудови възнаграждения и в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и издадените подзаконови нормативни актове, вкл. НСОРЗ. Отделно от това въззивникът сочи, че съгласно становища на МТСП правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ също не е абсолютно, тъй като е неприложимо за работници и служители по трудово правоотношение, работещи на намалено работно време, като според приложено становище на проф.М. статутът на служителите в МВР е специален и за същите е приложим специалния ЗМВР. Наред с това в жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил и всички правнорелевантни факти, относими към главния иск, което е в нарушение на съдопроизводствените правила, като неправилността на решението по главния иск обуславя неговата неправилност и по отношение на уважения акцесорен иск по чл.86 ЗЗД.

Предвид изложеното и по подрони съображения, изложени в жалбата, се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, и бъдат присъдени разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В писмен отговор, въззиваемата страна сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС е правилно и законосъобразно. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з., въззивникът не изпраща представител.

Въззиваемата страна, не се явява в с.з. и не изпраща представител. Постъпила е молба от пълномощника на въззиваемия, с която се заявява, че се поддържа отговора по въззивната жалба и няма доказателствени искания. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да са потвърди, и да се присъдят разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе,

ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Не е налице спор между страните, че през процесния период - 02.10.2016 г. до 02.10.2019 г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, като К.Г.С. е заемал длъжността мл.оперативен дежурен в Оперативно дежурна част в ГПУ – гр.Елхово при РД „ГП“– Елхово – на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ – София, т.е е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 02.10.2016 г. до 02.10.2019 г.ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 1784 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението на ВЛ-це се установява, че положеният от ищеца нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 2039,11 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 255,11 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. ВЛ-це е посочило, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1790,33 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл.

187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 224,70 лв.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се преценява, като неоснователна по следните съображения:

Правилно исковете са били квалифицирани от първоинстанционния съд, като такива: с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР - ред.ДВ бр.81/2016 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД.

По иска за главница: Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл.

143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР ред.ДВ бр.81/2016 г.). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР ред.ДВ бр.81/2016 г.).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016). Издадените от министъра на вътрешните работи и действали Наредби, в рамките на процесния период, които са относими към спора са, както правилно е посочил в решението си първоинстанционния съд са, както следва: Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.