Решение № 1013 от 25.07.2024, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 1013/25.07.2024 г. по АНД № 20245330204118 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пловдив, XXI наказателен състав.

Производство по реда на чл. 4 и сл. от Указа за борба с дребното хулиганство.

Образувано е по внесен в съда Акт № 9 от 25.07.2024 г. за констатиране на проява на дребно хулиганство, съставен от Н.Б.Ц. – *** в ***, срещу Е. Т. Б. с ЕГН: **********.

В съдебно заседание нарушителят Б. се явява лично, заявява, че ще се защитава сам и не желае адвокатска защита. Дава обяснения, в които признава да е присъствал на инкриминираните време и място, както и да е бутнал с ръка лицето М.Б.Б.. Твърди при това бутане да не е употребил сила спрямо Б., както и да не е отправял обидни думи към него. В хода на съдебните прения заявява, че съжалява за случилото се. В последната си дума посочва, че иска съдът да се произнесе, както намери за правилно.

Районна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Нарушителят Е. Т. Б. е роден на *** в гр. П., б.,б.г., живущ в ***, със средно-специално образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН:

**********.

Нарушителят Е. Б. имал *** - Т.Е.Б., който бил *** на *** (***). В този отбор участвали ***, родени през *** година. *** на отбора бил М.Б.Б..

На *** в гр. Пловдив се провела футболна среща между отборите на *** (***) и *** (***), като играчите и от двата отбора били ***. Футболната среща се играла на стадион ***, находящ се в ***. *** бил Т.Х.Ц.. *** на нарушителя Б. – Т.Е.Б., играл през първото полувреме за отбора на ***. Нарушителят Е. Б. наблюдавал футболния двубой от трибуните, като многократно подвиквал към *** Б., опитвайки се да му дава съвети за играта на отбора.

В почивката между двете полувремена треньорът М.Б.Б. заменил Т.Е.Б..

Тогава нарушителят Е. Т. Б. отишъл до резервната скамейка, където се намирали *** Б. и останалите деца от отбора. По това време било около 11:45 часа на *** Нарушителят Б. се насочил към *** Б., за да му поиска обяснение и между двамата мъже възникнала словесна разправия. М.Б.Б. казал на нарушителя Б., че последният можел да коментира само своето дете, но не и останалите от отбора. Тогава Е. Т. Б. замахнал и с ръката си ударил в лицето *** М.Б.Б.. Нанасянето на удара видял Т.Х.Ц. – ***, който по това време се намирал между двете резервни скамейки на отборите. От удара *** Б. изпитал болка.

За случилото се пострадалият М.Б.Б. подал сигнал до началника на Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив, по който била образувана прокурорска 1 преписка № 7048/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив и било възложено извършването на проверка.

С постановление на прокурор от РП – Пловдив от 04.07.2024 г. било отказано да се образува досъдебно производство по водената преписка, като било разпоредено препис от материалите да се изпратят по компетентност на Първо РУ при ОДМВР – Пловдив за иницииране на производство по УБДХ.

На 25.07.2024 г. полицейският инспектор Н.Б.Ц. съставил Акт № 9 от същата дата за констатиране на проява на дребно хулиганство срещу нарушителя Е. Т. Б., в негово присъствие и в присъствието на свидетелите по акта М.Б.Б. и Т.Х.Ц..

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена снетите по преписката писмени обяснения от М.Б.Б. и от Т.Х.Ц., от приетите и приложени по делото материали по пр. преписка № 7048/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, както и от обясненията на Е. Т. Б. (частично).

В обясненията си нарушителят признава да е присъствал на процесната футболна среща, както и че неговият *** е играл в отбора на *** за ***, родени през *** г. Последното обстоятелство се доказва и от писменото доказателство Съдийски рапорт от М.М.Г. като главен съдия на футболната среща, в който са описани съставите на двата отбора. В тази връзка от рапорта се изяснява, че играчът Т.Е.Б. е участвал с № ** в отбора на *** (***). На следващо място от обясненията на нарушителя се установява самоличността на *** на *** на ***, а именно пострадалият М.Б.Б., което твърдение отново намира подкрепа в съдийския рапорт. Нарушителят Б. признава да е отишъл до резервната скамейка на отбора по време на почивката между двете полувремена, където да е разговарял с *** Б. и между тях да е възникнал спор.

В обясненията си нарушителят твърди при тази ситуация само да е бутнал с ръка Б., без да е употребявал сила. На обясненията в тази им част съдът не дава вяра, тъй като те са оборени от останалия събран доказателствен материал. От снетите писмени обяснения по преписката от установените очевидци на деянието се доказва, че нарушителят Б. е ударил с ръката си *** М.Б.Б. в лицето. Това обстоятелство се изяснява не само от писменото обяснение на самия Б., но така също и на Т.Х.Ц., който непосредствено е възприел нанасянето на удара. Същевременно за Ц., който е бил *** на срещата, се доказва да е случаен свидетел на деянието и равно отдалечен от двамата спорещи, без да се намира в близки извънпроцесуални отношения с някого от тях. От писменото обяснение на същия се установява и че той има съхранен подробен и ясен спомен за случилото се. Всички тези обстоятелства придават завишена доказателствена стойност на твърденията на Т.Х.Ц..

Обясненията на последния кореспондират с тези на М.Б.Б.. От тях съдът установява още датата и мястото на извършване на деянието, както и присъствалите лица.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че от 2 правна страна с действията си Е. Т. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 1, ал. 2 от УБДХ.

От обективна страна на *** около 11:45 часа в гр. Пловдив на футболна среща между отборите на *** – 2 – Пловдив (***) и *** (***), провела се на стадион *** в ***, нарушителят Б. е нанесъл удар с ръка в областта на лицето на *** на *** – 2 – Пловдив (***) М.Б.Б. с ЕГН: **********, с което е извършил непристойна проява, изразена в оскърбително отношение и държане към гражданите и е нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК. Извършването на деянието е доказано по несъмнен начин от показанията на установените очевидци, от които са снети обяснения по преписката. Свидетелите непосредствено са възприели поведението на нарушителя, като всеки от тях изяснява, че се е почувствал възмутен от действията на Б.. По този начин се доказва, че процесната проява на дребно хулиганство е извършена пред повече хора и на публично място – стадион ***, находящ се в ***. Действията на нарушителя по нанасяне на удар в лицето на *** на детския футболен отбор на *** М.Б.Б. са несъвместими с установените в обществото порядки и правила за общуване, поради което са годни да увредят защитаваните обществени отношения по опазване на реда и общественото спокойствие. По делото се доказва, че инкриминираното поведение на нарушителя Б. е възприето от присъстващите на мястото на извършване на деянието ***, трениращи в отбора и техни родители. С тези си действия Е. Т. Б. е нарушил обществения ред и спокойствие. Интензитетът на увреждане на защитаваните обществени отношения обаче налага извод, че конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо престъплението по чл. 325 НК и представлява проява на дребно хулиганство.

От субективна страна нарушението е извършено виновно от дееца и при форма на вината пряк умисъл. Нарушителят Б. е съзнавал отрицателната оценка, която обществото дава на поведението му по нанесения удар на детския футболен *** Б.. Формирал е представа, че тези действия ще бъдат непосредствено възприети от намиращите се там лица, както и че се намира на публично място. Предвиждал е, че с действията си ще наруши обществения ред и спокойствие, като е целял настъпването на тези съзнавани и предвидени последици.

Съдът приема, че нарушителят Б. следва да бъде оправдан по обвинението в останалата му част, а именно за отправяне на ругатни и псувни на същите време и място. В тази част обвинението е изначално непълно и неясно формулирано в акта за констатиране на проява на дребно хулиганство.

В същия е записано, че нарушителят Б. е употребил ругатни и псувни на публично място, но така и не са посочени никакви думи, изрази или други действия на дееца от фактическа страна, които са квалифицирани като изричането на ругатни и псувни. Този дефицит съществено затруднява лицето, срещу което се води производството, да организира и упражнява правото си на защита, тъй като той не е уведомен какво се твърди да е извършил и така не 3 знае срещу какво точно фактическо обвинение следва да се защитава.

Неяснота има и в предмета на доказване по делото. В случая липсва описание на изпълнителното деяние в тази част. Вместо конкретни фактически твърдения за деятелността на нарушителя Б. са посочени единствено директни правни изводи, които остават направени въз основа на неизвестни факти. Този недостатък при описанието на деянието съществено ограничава правото на защита на дееца, поради което на основание чл. 6, ал. 1, б. „в“ от УБДХ той следва да бъде оправдан по обвинението в тази му част. Така констатираното процесуално нарушение обаче не засяга възможността на Б. да узнае фактическата рамка на обвинението в останалата му част – досежно нанесения удар с ръка в лицето на футболния *** Б., както и да се защитава пълноценно срещу него, поради което нарушителят следва да бъде оправдан само частично.

По наказанието:

При определяне на наказанието съдът намира на първо място, че с оглед конкретната проявна форма, в която се е изразило общественоопасното поведение на нарушителя, следва да бъде наложено по-лекото от двете алтернативно предвидени в УБДХ наказания, а именно „глоба“. Наказанието „задържане в структурно звено на Министерство на вътрешните работи“ включва в съдържанието си по-голям обем държавна принуда, но според настоящия състав и наказанието „глоба“ ще въздейства предупредително и превъзпитателно върху нарушителя в достатъчна степен за изпълнение на целите на наказанието. За наруш. Б. се установява да е семеен, живеещ в общо домакинство и полагащ грижи за ненавършилото си пълнолетие дете, поради което изолирането му от обществото в местата за изтърпяване на наказанието „задържане в структурно звено на МВР“ би представлявало неоправдана и завишена форма на принуда с оглед обществена опасност на конкретния деец.

Чрез административното наказание не следва да бъде прилагана държавна принуда в повече от необходимото за постигане на преследваните цели, поради което съдът приема наказанието „глоба“ за най-подходящо и справедливо в настоящия случай.

Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ наказанието „глоба“ се определя в размер от 100 до 500 лева. При индивидуализацията му съдът приема за смекчаващи отговорността обстоятелства добрите характеристични данни за нарушителя Б. – както беше изяснено, той е семеен, работещ, неосъждан, грижещ се за семейството си, без данни за предходни противообществени прояви. Като обстоятелство, определящо налагането на по-тежко наказание, се отчита обстановката, при която е извършено деянието – по време на спортно съревнование между детски футболни отбори и на място, където деянието е възприето от присъствалите, включително децата от тренирания от пострадалия Б. отбор.

При така установените факти съдът приема, че наказанието следва да бъде определено над предвидения минимум и да е ориентирано около средния размер, като за процесната проява на дребно хулиганство на нарушителя Е. Т.

4

Б. бъде наложено административно наказание „глоба“ от 200 (двеста) лева.

Наказание в такъв размер се явява съответно на обществената опасност на извършеното деянието и е годно да въздейства предупредително и превъзпитателно спрямо нарушителя в достатъчна степен, че за в бъдеще същият да изключи от правосъзнанието си като допустимо и оправдано нанасянето на удари при възникнали спорове.

Наказанието се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред. Доколкото деянието представлява изолирана и инцидентна проява на лице, у което не се наблюдават изградени навици или трайни нагласи към общественоопасно поведение, то за постигането на преследваните цели не е необходимо налагането на по-тежко по вид или размер наказание.